Детето ми се превръща в звяр...това нормално ли е?

Ех, да... Вече осем години наблюдам този форумски феномен и мисля, че съм на път да се откажа от борбата. Ти не знаеш и не разбираш, защото "не ти се е паднало" такова дете или защото вашите безброй пуберитети не са тъй тежки и драматични. То вярно, че децата са различни, но у никое от тях няма безпричинни метаморфози. Причинно-следствените механизми са неразделна част от развитието и възпитанието на децата или, с други думи, каквото сееш, това жънеш.

Именно!

Не съм виждала и няма и да видя агресивно дете на спокойна и мила майка  Не искам да обидя никого. Просто ВИНАГИ крушката си има опашка и опашката в случая е наша. Каквато си я изградим, такава ще си я държим 

Свидетел съм била на това как две деца в семейството, възпитавани по един и същи начин, имат два напълно различни характера и поведение. Тоест, не мисля, че проблема е само във възпитанието, децата в определена възраст имат своя характер и докато при едни строгостта прави децата разбиращи и послушни, при други важи поговорката ''Бий магаре, по-магаре''.

Не думай! Сериозно ли? Как не сме се сетили...

Ами ти сама си дала обяснение на феномена - не може две различни деца да се възпитават по един и същи начин. Изкушаващо е, но няма как. За мен лично този факт се изясни още около 40-ия ден на второто ми дете, освен след разни външни наблюдения. Целите могат и трябва да са еднакви, но методите - не.

 crazy chick така е, написах го във връзка с това, че имаше чудене към авторката защо детето се държи по определен начин, а понякога не всички, наглед общовалидни и приложими похвати могат да се прилагат винаги успешно при всяко дете. Коментарът на Уилма не ми стана ясен

Написаното от лудото пиле отразява напълно смисъла на коментара ми.

Привет,plam!
Моят син като твоето дете проявява желание да изпробва дали наложените от мене правила и граници са нещо постоянно или ще размисля при неговото тръшкане.Мисля, че е напълно нормално за една оформяща се личност да търси своето място и да тества докъде може да стигне.
За воденето за ръка по улицата измислих две неща:каране на търкало (колелце с дръжка) по тротоара или ходене по бордюра на тротоара хванат за ръка.Наше приятелче събира разни камъчета, листенца или други природни материали и така майката успява да го мотивира да измине разстоянието от една до друга точка.Ако имате любима играчка и тя не е много обемна, можете да я разхождате с вас.Ние редовно извеждаме един от героите от филма "Колите" и го карам да покаже на колата това или онова по пътя, докато стигнем. Разбира се,че това прилагам ако сме се запътили на разходка, а иначе при бързане прилагам по-горе споменатите по-настоятелни методи.Освен това през цялото време му дърдоря нещо, все нещо му показвам по пътя и му напомням накъде сме се запътили.Най-трудно е да го откъсна от играта му и да се сбогуваме с приятелчетата.Успявам да го предупредя няколко минутки преди края и напоследък минава без сърцераздирателен рев.
С две думи си е борба.Ако искам да възприеме дадено правило, не отстъпвам и не отвличам вниманието от проблема.Доста изнервящо е и за двама ни.
Доктор Спок пише по този проблем, че на една годинка децата се противопоставят на родителите си, а на две - и на самите себе си.Труден период си е.

Ок, щом не съществува бебешкия пубертет, защо го има като раздел в развитието на детето по книгите? Толкова ли са неуки психолозите и др. специалисти?


Това няма нищо общо с темата. Не знам как точно да го обясня, но до малко преди да навърши 2 г. си спазваше всички определени правила, не ми се е налагало дори да повишавам глас, абе дете мечта, никакви проблеми. И изведнъж все едно тапи си сложи в ушите. Просто не чува. Каквото и да кажа, все едно нищо не й е казано. Не знам въобще можете ли да си представите, явно не, ако съдя по коментарите.
Наказания - никакво внимание не им обръщаше. Ако кажа - няма да излизаме, защото си наказана, нищо не казва, няма нищо против, ако кажа излизаме - излизаме, ако стане нещо навън и я прибера за наказание, въобще не й пука, няма проблем, нито реве, нито нищо. Компютър не ползваше, за да й го отнема, телевизията след 1 г. вече й беше безразлична, като й кажа - няма да гледаш, все й е тая. Любими играчки нямаше, дори да взема това, с което играе в момента, никакъв ефект, все едно нищо не е станало
И обяснявам, и повтарям и повтарям, в момента, в който млъкна, всичко си продължава както преди, нищо нямаше ефект.
С една дума - приемаше си мълчаливо наказанията и обясненията, след което си продължаваше, както преди.
Когато изпаднеше в истерия - посиняваше, ако в този момент се опитам да говоря, спираше да диша, затова открих, че игнор, докато се успокои и след това приказки е начинът. Не че говоренето променяше нещо.

И както си сложи тапите на малко преди 2 г., така си ги махна на 3 г.
Е, не мога да си го обясня по никакъв начин, нито сме си сменили начина на живот, нито сме имали някакви проблеми вкъщи, нито на ясла/градина е ходила, нито е била отглеждана от някой друг, нито пък с баща й сме си сменили правилата през някой от тези месеци - преди и след.


Преди да го преживея мислех точно като вас, така че напълно разбирам защо се палите, знам и че няма да разберете за какво става дума, знам и че винаги ще се гордеете как сте успели да си възпитате децата и ще давате акъл на тези, които "не са", но няма начин да се обясни с думи, така че е излишно да говорим на теория, полза от нея няма

Другото което се сетих...моята племеница беше гледана от жена на тази възраст. Беше прекрасна когато е с нас и ужасно палава /никога не използвам думата лош за дете/ при жената. Оказа се, че жената и е казвалаче е лоша и тя обясни на сестрами че щом така я наричат трябва да бъде лоша. Дали това че все му се караш не го подтиква да води тази политика спрямо теб.
Ти как би се почуствала ако искаш направиш нещо и някой непрекъснато да те спира...постави се в тази ситуация не мисля че би ти било приятно

"И обяснявам, и повтарям и повтарям, в момента, в който млъкна, всичко си продължава както преди, нищо нямаше ефект.
С една дума - приемаше си мълчаливо наказанията и обясненията, след което си продължаваше, както преди."

Кратък въпрос- ти замисляла ли си се какъв ефект би бил налице, ако не обясняваше, не повтаряше и повтаряше, не наказваше?

Judy, не само съм се замисляла, но и съм опитвала. Разлика - никаква.
Всъщност какво има да наказвам, както казах, тя нито имаше любими неща, нито й пукаше за нещо. Как да я наказвам?

Не разбрах дали точно това ме питаш ако искаш дай пример, за да отговоря

Аз попитах точно това, което искам да знам. Понеже ако на детето не му бе "говорено" и с него не е било опитвано "пак и пак" или това се е случвало рядко, убедена съм- резултатът би бил доста по- различен. 
Това е идеята- и моята, и на Крейзи, и на Уилма и на други. В зависимост от родителската реакция, нейната интензивност, насоченост, честота, се развива и детето в определена насока. Няма последица без причина. Просто е. Това искаме да кажем.
В този ред на мисли как смяташ би се променило детето след поредната промяна във вързастта му /за мен няма ясни "периоди" има постоянна промяна във възрастта, същността, навиците и т.н. у човека, която зависи от редица фактори, най- важният от които е ответната реакция на близките/, ако не бе настоятелна в разговора и обясненията? Това питам.
Какво би влязло в главата на детето, ако това не би станало така?

Човечето винаги е споделяла тъкмо нашия мироглед, но умира да звучи авангардно

А, ако е така- то да спираме до тук.  

Ето, аз с голямото сега гоня други пороци- мързел и разсеяност. Не ги оправдавам с тийн възрастта, въпреки, че са нормални и често срещани, а опитвам да решим проблемите. Не се каня да "чакам". Едни методи не сработват, сега ще пробвам с други. Обаче да рекна "Туй е възраст, тийнска, такава, нормално е." и да се стопирам- от това детето ще изгуби много.