Променя ли се мисленето на българските мъже?

Та моето заключение-има наистина и свестни мъже,но те са свестни за техните жени.Никой не е застрахован от промени.Хората се променят-едни към добро,други не към толкова добро.В един момент си мислела този мъж за подходящ,после нещата се променят по една или друга причина и всичко тръгва надолу.Понякога се случва  двойката да го преодолее,понякога не успяват.Но в повечето ми познати случаи,когато се е стигнало до раздяла-мъжете не са постъпвали "мъжки"-едни забравят за децата си,други тормозят,трети си взимат цялото имущество,оставяйки майката с детето на улицата.Е,има и отговорни,които не забравят децата и си поемат ангажимента към тях.

Боже, една вечер ви пропуснах и сте наредили две страници!!!
Сега, това дето го бистрим тука, хората "психолози") го правят от много време и на който му се чете- литература дал Господ!!!
И мисля, имаме тема назад с много подобно съдържание.  Въпроса не е  в това жената да се чувства виновна, а в това, че лиспата на ясни предварително зададени критерии от самата жена при избора на партньор стават причина за толкова много драми (за справка- поглеждате темата на Киара).Точно тази тема е абсолютно показно как жената се натриса буквално на  пачи яйца. Щото изначално отсъства критерия.  Както казва моя много близка приятелка, разликата между нас е, че нея и на акъла й няма да дойде да излезе с мъж, който не е официално разведен, ама аз като "широко скроена" си казвам" що бе, човека не живее с жената, какво толкова" . Е, в това е разликата. "Толкова"- то се състои в това, че видно показва човек, който търси удобен и безболезнен вариянт, иначе щеше да се е развел, нали така... Е, като примижеш по няколо повода от този род, ясно е, че сам определяш накъде ще отидат нещата, но не искаш да си признаеш.  Можем да направим няколко подходящи препратки по тази тема( всяка една тема на Каси, също)....
Жената, според мен не е отгворна за липсата на желание у партньора да се постигне хармония, жената е виновна за това, че когато видимо хармонията отсъства прдължава да упорства  и накрая последствята са два пъти по тежки за нея. Вината е пред  нея самата и пред никой друг, защото всеки заслужава добро отношение и уважение, въпроса е, че не е достъчно само да го искаш, а да имаш и куража да отстояваш това си право.
само за протокла- докато брака ми беше"жив" никога не съм носила торби, мъжът ми пускаше пералнята и ми помагаше страшно много за бебето и въпреки това не оцеляхме като двойка....

Активното присъствие на мъжът в дома не означава непременно, че нещата ще вървят добре в един брак, казвам го понеже виждам, че всички наблягат на това какви търтеи са мъжете, а и последното наистина ми се струва крайно обобщаващо.
В дира във форума на разведените има няколко татковци, които пишат и наистина те карат да се замислиш, преди да тръгнеш с голямата торба с обобщенията, е поне мен  ме карат:))

Браво Jali1   ...ама толкова добре си го обяснила,че дано повечето тук разберат,че не винаги и само мъжете са виновни за разпадането на една връзка.

...аз не съм психолог,просто търся някои истини за себе си,без да генерализирам,защото всеки си има истина  някаква.Така е-да не слагаме само битовизмите,но те се набиват на око в повечето случаи.Както дадох още в началото пример-имам приятелка,която знаеше,че мъжът и пие и шанса да спре е= на 0.001%,тя искаше дете от него,роди,сега се развежда и страда.Както и случая с любовницата на мъжа на другата ми приятелка-тя се появи след раждането на детето,а при тах битовите проблеми липсваха.

С това съм съгласна на 100%

Jaly1:  

Точно това имах предвид и аз, Jali.
То за всяка връзка е необходимо човек да прави някакви компромиси, ама когато само единия прави такива и то все по-големи, а другия вятър го вее на бял кон - работата отива на зле.
А пък щом и околните почват да го виждат това, значи работата е сериозно в батака.

не за мен... пак не си разбрал...  за донора са глупости.....

Уфф, пак бъркаш понятията бе човек. Не ми се спори, но отговорността ние си я носим за следното: първо Децата си ги гледаме ние, не сме ги хвърлили на бащата /или някой друг без значение/ да ги гледа и второ: отговорността за връзката се изразява в много голяма степен в добронамереност. Наречи ме наивна идеалистка. Но аз не лъжа. Нито в личния живот, нито тук, нито където и да е. И очаквам същото от околните. Ще кажете - ей това е кон с капаци. Аз съм си поела отговорността БИДЕЙКИ ДОБРОНАМЕРЕНА И ДОБРОСЪВЕСТНА. И естествено очаквам същото от другата страна, но не би. А как иначе разбираш отговорност. Да си постоянно нащрек кой за какво ще те излъже и омота ли? Ми мерси на такъв живот бе.. баси... Ако ще трябва да съм на тръни кой кога ще ме излъже ще си седя сама бе човек.. тя милк затва не иска мъже и семейство, щото й писнало да внимава и да проверява и ала бала.... май и аз ще се присъединя към тоз отбор скоро.... /сори милк че те тълкувам .../ То тва живот ли е? тоз да не те излъже, онзи... И после куп доброжелатели ти викат: ти щото позволи да те излъжат значи си безотговорна....
Щото ти дефакто това казваш.. или аз съвсем съм оглупяла от това майчинство... 

Каси, с риск да те натъжа или раздразня, ще кажа нещо, което и друг път съм писала в твоите теми.  Ами вие не сте женени от вчера, били сте заедно 3-4 години преди да забременееш. И въпросът не е в това, че той " го поиска това бебе, а после се отмента", както много пъти си казвала, а въпроса е ти  защо отказваш да признаеш колко много прзизнаци е имало,че  нещата с тоя човек няма да се получат??? Да, била си добронамерена, но какво е нужно да направи човек според теб, за да видиш че той не е такъв? Искала си той да си поеме отговорността? Но той хиляди пъти, преди всеки ваш скандал е показвал, че не е способен (назависимо каква са причините )да отговори адекватно на твоето виждане за семейство???
Е, тогава, когато той се съгласява да имате бебе, не е ли вярно, че ти знаейки всичките тези неща, поемаш риска  да се окажеш самотен родител???
Искам да кажа само, че като не искаш да видиш това, което съм описала в горния си постинг, ти ще продължаваш да носиш риска от несупешни партньорства в себе си. Защото не е смисъла в това да внимаваш да не те излъжат, а след като е очевадещо, че човекът срещу теб има различни от твоите схващания за семейство, да спреш да си затваряш очите опитвайки се да го промениш- никой не обича да го променят,а  и практиката показва, че обикновено опитите на едния да промени другия в посока" така трябва да стават нещата" завършват трагично и за сметка на опитващия.

И не знам дали няма да те засегна наистина с това, което последно ще кажа: но мислила си колко голям беше делът на надеждата, че мъжът ти все пак ще се промени под настиска на задаващото се бебе??? И това не е ли един същ модел повтарян с години???? скарвате се, ти се надяваш на промяна, тя не идва, после пак и пак... до сега....Колко жени запазват бебета си надявайки се, че някакви инстикти ще сработят в мъжа и той ще "клекне"образно казано под техния натиск... и когато това не стане, истинската, разрушителна болка идва именно от осъзнаването на реалността, а  тя в много  случаи няма и грам общо с идеите  на жената.
Моля те не приемай лично постинга ми, само използвам фактите, за да покажа своята гледна точка. Ако свърши работа на някого, добре, ако не... здраве:))

Така, така, съгласна съм с този и предишния ти постинг на 100%. Просто казвам, че отсрещната страна също има отговорност да си каже навреме, че НЕ ЩЕ!!!!!! А не да лъже и маже и използва докато й кефне... Та така за добронамеренността де...

Според мен,доста жени си мислят,че едно бебе може да им оправи положението с половинките,и едва ли не те ще станат отговорните татковци,които ще обичат мама и малкия патиланчо.Имам доста лични наблюдения по въпроса.Да ама не,едно бебе даже би влошило още повече нещата и точно тогава таткото ,решава като крайност,че двамцата не са един за друг..ама пак някои ги гложди за бебока,та ту идват и искат да опитат наново,ту пак си заминават,като виждат ,че не става..

Каси, ми той го показа - но ти все се надяваше....
С Jaly1 и в първата ти тема водихме дълги спорове с теб докато прогледнеш. Остана слабата надежда, че ако има шанс той да размисли това ще бъде когато види детето.
Е и тази надежда умря...
Сега остава надеждата, че скоро ще се оправиш.

Аз не мога да го кажа като Jaly1 защото нямам нейния дар слово, а и щото може би не съм се замисляла толкова над нещата. НО тя е права - и казва точно това, което пише Пантер - просто той го изказва като мъж, а тя - като една от нас.... НО аз съм щаслива, че от всичко което съм преживяла /а не е ясно какво ме чака и за  напред/, разбрах едно - че трябва да гледам реално на нещата, да очаквам най-лошото, но да се надявам на най-доброто.
Но да вярвам само и единствено на себе си. Щото и родителите ти, могат да те подведат  и то сериозно!

Всичко изписано е много хубаво...
Но както някой по-горе беше казал - хората се променят. Не по наша воля и желание, от самосебе си. И никога не можем да знаем какъв ще стане един човек в бъдеще. Може промяната да не е кой знае колко кардинална, но да е достатъчна за да се разпадне едно семейство.
Има неща, които се виждат. Има и такива които не се... Човешката природа е твърде непредсказуема, особено в днешно време. Твърде много стрес, твърде много напрежение, твърде много възможности.
Аз все пак бих предпочела да вярвам в нещо като любовта пред това да мисля прекалено философски. Или изобщо да вярвам в нещо. Съмнението убива...

Stuny,