Бебе и работа

Публикувана: 8 окт. 2011, 13:16 ч.

Последно мнение: 10 ноем. 2011, 18:31 ч.

2 854

crosswalk - Регистриран

# 15 12 окт. 2011, 11:04 ч.

Моето бебеправене и работата се развиха по сходен на твоя начин
и аз нямаше как да отцъствам - без заместник - малко по отговорна длъжност от твоята дори - и ... забременях - споделих само с ръководството още 1-2 месец - намериха заместник - родих - новия човек така и не можа да се справи с работата - уволниха го щом бебето ми стана на 3 месеца - и започнах да работя от вкъщи - върнах се в офиса като бебешора стана на една година
няма баби които да го гледат - плащам на една жена да е до него в студ и пек - и така - който иска - намира начин
така разбрах колко съм важна за семейството ми - и за ръководството в фирмата

Виж целия пост

akoegonqma

# 16 13 окт. 2011, 19:25 ч.

Здравейте! Незная дали е много по темата, но освен фактор "вина" е важно да се замислим и за фактор "стрес","здраве"...тази година измежду колегите има 2 родени 2 на път, всички много се тревожеха за момента, в който трябва да уведомят ръководството, защото ние работим с деца(аз лично съм болна от октомври до май) и е практика от втория месец да излязат в болнични, та чааак до края на майчинските. Аз също съм в графа "бебеправещи", очаквам положителен резултат около 25-27.10 и всеки работен ден съм под напрежение, сега кашлям и се сополивя, но не смея да пия нищо...много често размишлявах по тази тема - виновна, но спокойна за себе си или съвестна и изплашена newsm78

...повярвайте, че в момента, в който видя заветните 2 чертички и доки види плодно сакче - болничен и удома...работа ще има и след 100 години, но времето за деца изтича. Аз съм на 33г и вече потропвам...искам си бебето, ще работя после Mr. Green

Желая късмет на всички бебеправещи и мнооого здрави бебета! Hug

Виж целия пост

Irina St.

# 17 14 окт. 2011, 09:41 ч.

Според мен зависи най-много от типа на работата. Все пак авторката работи в счетоводна кантора, не е като да работиш с деца, при които има най-често вируси. Относно стреса - има го под всякакви форми при всяка една професия.
И аз съм на 33 години и съм избрала да родя на такава възраст, за да мога да съм финансово стабилна, т.е. до сега съм работила, за да мога да си подсигуря детето и изведнъж като се появи бебо, да се откажа и да не мога да му купя едно мляко, защото ще бъда само майка. Не ми се връзва. Всичко е въпрос на гледна точка, моята е такава. И както е казала елизабет с - начин винаги има.

Виж целия пост

dias

Новак

# 18 16 окт. 2011, 22:19 ч.

Здравейте,

за колежката,авторка на темата доста отговори има, но да дам и моя. Напрегната работа и кариера в международна фирма (която ще си съществува с и без мен още стотици години), за 3 години бях ползвала общо 8 дни отпуск, всеки уикенд в офиса докато колегите ги няма да свърша хиляда неща и така до един момент, в който се замислих, че съм изтървала "влака" и резултата:забременях на 34 (и родих на 34), теста си направих в средата на април и в началото на май уведомих шефовете.Заместници ми намериха чак през ноември и седмица преди термина се "разхождахме" по нотариуси за делегиране на права.
За всеки проблем има най-малко едно решение, но дали ни удовлетворява е друг въпрос.
Работата никога не свършва! Simple Smile

Успех, crosswalk Hug

P.S. Много голямо клише ама е вярно (поне за мен)...няма по-голямо удовлетворение от осъзнатото майчинство:)

Виж целия пост

crosswalk

Регистриран

# 19 16 окт. 2011, 22:58 ч.

dias, благодаря ти. Все още не съм изпитала тази радост, но вече искам да я изпитам по-скоро.

Виж целия пост

kori_1

# 20 10 ноем. 2011, 18:31 ч.

Цитат на: crosswalk в пн, 10 окт 2011, 17:30

Благодаря ви на всички за отговорите, аз съм на 28 години, омъжена от 1 година, работя в счетоводна кантора, работата ми е изпълнена с много стрес поради големия и обем. Не съм на ръководна позиция, но поради многото работа съм много трудно заменяема, като ме няма за един ден става трудно, камо ли за повече. Шефките не могат да си позволят да наемат още хора, а в същото време работата е много. Искам дете, а в същото време чувствам вина че един вид ще ги оставя да се оправят без мен. Искам да си гледам детето, за мен семейството е по-важно от кариерата. Повече се чувствам домакиня,отколкото делова дама. Как да се преборя с това чувство на вина, след майчинството едва ли ще се върна на тази работа.

Ти сама си си дала отговора. Щом семейството е по-важно, избери него. Успех bouquet

Виж целия пост

Препоръчани теми

Аборт. Забременяване и износване след това - Тема 97

Искам бебе

Втора бледа черта на теста за бременност

42 085
930

Искам бебе

"Бременна ли съм?" - тема за бързи въпроси и отговори 63

27 188
722

Искам бебе