По-различният поглед

Училището дава възможности, но не е негова основна дейност да ги развива. Има безброй школи, където това да става. Колкото до кръжоците - има ги. Само че сега се наричат ИКД / извънкласна дейност /. И учениците обикновено ги отбягват, защото ги приемат като натоварване.

Бих предпочела това да му е основната дейност.

...

Учудва ме, как учителите упорито продължават да дават за домашно реферати. Последно й беше даден реферат за Макиавели. Не разсъждение, а кой е Макиавели. Детето влиза в гугъл, копира първата му попаднала информация, пейства го и го предава. И това всеки път минава. Не мога да си го обясня - с каква цел се дава това домашно??

Хубаво домашно като замисъл, заимствано като идея от опита на други образователни системи,  но както всичко у нас - често побългарено. Принципно целите на такова домашно са много и носят своята полза.Например обогатяване на общата култура с допълнително информация по контретната тема, придобиване на способността за извличане на същината от даден текст и пропускане на плявата в него, приучаване към работа в екип и други.Но повечето от тези неща на практика не се случват. Детето пуска темата в търсачката, отваря първия линк, копира текста, пейства го и готово.Проектът, рефератът, докладът или както искате го наречете е готов.Вероятно има случаи, в които детето даже не си е направило труда да го прочете.
Но има и  случаи, в които нещата се вършат като хората, проверяват се, обсъждат се и имат своята полза.Например в основното училище на дъщеря ми се правеха редовно презентации по география на Power Point.Например на тема Кения, при изучаван континент Африка през срока.Темата е обширна и обхваща много материал за географско положение, релеф, климат, води,население, религия, държавно устройство,столица, официален език,  традиции, обичаи, облекло, кухня и т.н.Има си упоменати изисквания за брой думи, които се допускат максимално  на слайд в презентация, освен снимковия материал.Това изискване предполага усилие отстрана на детето да прочете целия текст, даже повече от един,  и внимателно да селектира онази част от тях, която дава най-точната информация по конкретната подточка.Номерът копи-пейст вече не сработва толкова лесно, да не кажа въобще.Отделно, четейки тук и там, детето неминуемо  научава.Още повече, че  в случая с дъщеря ми тези неща се гледаха после в училище, не бяха подминавани с лека ръка  и недооценени като положен труд.Друг е въпросът доколко полезно е да имат тази детайлна  информация за Кения, а да не знаят примерно  и една пета от тези неща за своята собствена страна.Друг проблем е,че масово скачат  родители, че не са длъжни да имат у дома компютър с интернет, на който детето да прави нужното или флашка, на която да качва изготвената презентация, която ще се разглежда в училище.Или пък ,че отрочетата им не са длъжни да умеят да боравят с Power Point, което пък води до включването на родителското тяло в изпълнението на заданието.Не се наемам да кажа коя страна е правата.Но отчитам за себе си , че правеното беше полезно за дъщеря ми.В гимназията се залага много на проекти и презентации и е несъмнен плюс придобитият навик за такъв формат на работа още от по-ранните класове.