"Не съм готов за сериозна връзка"

Е, а пък аз познавам наранен и изоставен мъж, който и след много, много години не може да преживее раздялата с любимата жена, след която се втурна към краткотрайни и безсмислени вpъзки, уж за да забрави, но... не успява... Затова е важно жената да чува недоизказаното и да предвижда шанса си... Мъжът не е такова извънземно, за каквото не малко жени го смятат. Мъжът почти винаги си казва в прав текст нещата. Така че - аз лично, бих повярвала на този мъж и бих останала до него, ако достатъчно държа на приятелството му... и на нещо друго - след време...

Ами искал е да ти каже направо,че не желае връзка в момента,че не е готов наистина,че след толкова дълга връзка няма как да изпитва силни чувства към друга жена.Може би след време....,кой знае!По-доре се съгласи и бъдете приятели,един ден.....Господ знае само какво ви е отредено!Успех!

+1
Също мисля, че няма нужда от превод, той всъщност ти е казал каквото има да каже.

Човекът е бил наранен, хипотетично, дори и да му хареса една жена, едва ли веднага и толкова скоро след случилото му се, би се впуснал в нещо сериозно, рискувайки нещата да се повторят. Може би просто иска да е сигурен в жената, да я опознае. Не всеки може веднагически и с лека ръка да зачеркне и забрави, и да тръгне с `пълна скорост` напред.
Дай му време, пък каквото `сабя покаже`. 
 

Все още обича тази жена, опитал се е чрез теб да я забрави,но не се е получило и просто не иска да те лъже. Лично аз не бих останала в тази връзка, не бих могла да живея в сянката на бившата. 

Смятам, че само мазохист, би продължил да обича човек, `забил му нож в гърба`. 
По-скоро се нуждае от почивка, от време без ангажименти и емоции.

Влагат:
а) не съм готов за сериозна връзка
б) не съм готов за сериозна връзка с теб

Обикновено е б).
И, обикновено (позовавайки се на личен опит и лични наблюдения), с изчакване, разбиране, подкрепа не става.
Един мъж или си пада по една жена или не. Сериозно, несериозно, няма значение. Ако си пада по нея, си личи по хиляда неща. Ако не си, колкото и да му се бута тя, няма да започне да си пада повече. Дори обратното.
Излизайте само с мъже, които са луди по вас.
Другото е хабене на ресурси.

Ако не искаш повече от приятелство, ок, но като те чета, това не би те задоволило.
А и мъж, дето да не иска повече от приятелство...
... обикновено не иска и приятелство.

Мъжете след определена възраст не търсят приятел в жената. Приятели си имат достатъчно.
Трябва им жена. 

Не знаем как е с вас, само ти можеш да усетиш. Опри се на усет обаче, не на пожелателно мислене.

Съгласна съм с горното на 100%  в общия случай, при нормална ситуация.
Но, когато някой е съсипан и преживява прясна драма, не съм убедена, че се втурва веднагически в нова връзка/изключвам чисто сексуална/, дори жената да му харесва.

Nickkie, много добре казано 
surela, и ти си права, но все си мисля, че ако наистина харесваш една жена, ще намериш сили да превъзмогнеш старата драма и да продължиш напред. С други думи, ако искаш нещо - намираш начини, ако не го искаш - намираш оправдания ....

нЕма да я бИде.
Давай натам  

Ако музиката ти "говори", разбираш EN, и слушаш НЕчалга, ще подплатя мнението си с :

И аз мисля, че значи "Искам да си поживея още". То пък все едно като се ожениш и живота свършва.
За някои точно тогава живота започва.  И аз имах такъв приятел дето му се живееше и го оставих да си живее. 

От опит знам, че си адски права! Няколко години и аз бях жертва на самозаблудата, че има нужда от време /бившия ми приятел/. Ако трябва да съм честна, думите и изобщо разказа ти, все едно аз съм го писала. Загубих много от ценното си време с този човек, за което само аз съм си виновна! Но за съжаление не мога да се съглася, че му е все тая дали ще останете приятели. Иска да те има наблизо, за да си под ръка, когато пак има нужда да се приюти някъде, защото си мила, нежна и добра, а той търси приключения от които боли. Поне моя случай беше така. Разделяхме се, събирахме се, всеки път си казвах, че не е хубаво да съм толкова лоша с него, а истината беше, че бях ужасно зла към себе си! Изключваше телефона си през уикендите, когато не бяхме заедно, а аз все намирах причини да го прави! Така година следпоследното "Довиждане" което казах, аз намерих истинския човек до мен. Разбрах какво значи да си значим, какво е да изълваш деня на някого и да лягаш спокоен и щастлив до него. Така един ден пътувайки към родителите на мъжът ми, въпросния човек ми звънна, кой знае защо. Казах му "Отивам на гости на свекърва ми" още не бяхме женени, но исках да приключа разговора възможно най-деликатно, за да не се получи неприятно за нас с мъжът ми. Той замълча, позаекна малко /може би не вярваше че ще го преживея, имаше нужда да се утеши, вероятно.../, аха, добре /казва/, обаждай ми се понякога... и затвори. Вече 3 години не се е обаждал и  на скайпа спря да ме търси.

Не се заблуждавай и не си губи времето! Някъде навънка чака човека, който да стовари щастието в краката ти без дори да се замисли дали е готов ...

Анито, толкова си права. Мисля, че в живота на всяка жена е имало поне по едно "лошо ченге", което да я научи да оцени "доброто" след него.

Здравейте, преди няколко дена попаднах в абсолютно същата ситуация. Свестен мъж, скорошна раздяла с бивша голяма любов, тежко го преживява + антидепресанти. А покрай това и аз платих, за грешките на бившата. Един месец всичко беше ОК и след това изведнъж се получи срив в системата му. Все още не мога да си обясня, къде беше камъчето,което обърна каруцата. Още в началото се бяхме разбрали, че преживява всичко много тежко и не иска да го притискам. Така и направих, просто излизахме, прекарвахме си страхотно + готин секс и не съм говорила за сериозни стъпки и намерения. Изтърпях излиянията му за бившата, като добър приятел. Споделяше с мен и аз го разбирах, защото и аз имах една такава любов.
Така се случи, че няколко дена не се бяхме виждали, защото той си намираше оправдание това да не се случи. Хубавото е, че като се видяхме намери смелост да ми каже, че НЕ Е ГОТОВ ЗА НОВА ПЪЛНОЦЕННА ВРЪЗКА, била съм много хубава и умна ( свястна), но иска да си останем приятели и да се чуваме. Някак си го очаквах, но въпреки това изпаднах в шок. Проявих разбиране и му казах, че явно му трябва време да премисли и преживее всичко, мога да му го дам, но няма да го чакам вечно. Толкова ми стана гадно, все едно нещо ме хвана за гърлото и  нищо повече не успях да кажа.  Сега искам да си изясня много въпроси, които възникнаха след това, но не съм сигурна дали е редно да се срещна отново с него. Но смятам, че вече сме големи хора и трябва да се разговаря, когато има нещо неясно.
Другото, което се чудя е, дали има шанс наистина да премисли нещата и отново да се обади. Мисля, че докато беше с мен не му е било зле. Даже мисля, че успя малко да забрави болката си. Направо ме използва, като глътка свеж въздух, от което ми става още по- гадно.
Това " да си останем приятели" никога не ми е вдъхвало надежда.  Убедена съм, че наистина му трябва време, за да се изясни с емоциите си, но какъв е шанса след като това се случи, отново да се сети за мен? Не е ли по- добре жената да поеме контрола в една така ситуация и периодично да напомня за себе си? Доколко самотата наистина ще му помогне, да преосмисли всичко?
 Очаквам мнения от първа ръка, а не хипотези
Предварително благодаря за разбирането:)

Аз пък незнам дали някога ще повярвам че жена може да ме обича истински. След 4.5 години непрекъснато повтаряне на "Обичам те ти си всичко за мен" Не знам как бих могла да живея без теб" Никога няма да вярвам на такива думи вече. Ще обичам отново, но няма да съм спокоен. Няма да вярвам и може би неволно ще избягам от щастието. Но понякога сами вие с лъжите си го правите. Как ще обичаш, после друг и така? Иска ми се да срещна жена която да ме обича, но уви нямам още късмета и може би е за добро, защото без доверие в жените ще е трудно. Явно съм прекалено чувствителен, защото когато обичам е много много силно и ме боли когато жената ме излъже.