По-скоро ми е чудно защо "напускат" ежедневието ни наши празници.
И в тях има не малко интересни, загадъчни, весели традиции.
Вземете зимните празници - Андреевден, Никулден, Игнажден, Коледа, Сурваки, Бабинден.
Ами мръсните дни? Нима те не са по-интересни от Хелоуин, да кажем?
Причината според мен е, че хората все по-малко се интересуват от историята на един празник, все по-малко четат. Но за сметка на това, усвояват и попиват всичко онова, което им е поднесено по лесния начин - реклама, тв, кино, филми...
Хубаво е човек да се весели, спор няма, но понякога се замислям колко ли от хората, които празнуват Св. Валентин (примерно) знаят наистина историята на празника и го тълкуват правилно в представите си.
Тази липса на заинтересованост (на познание) ми се вижда малко като да чуеш изречение на немски, да казваш - ей, колко е гот, хубаво звучи, но да не знаеш, че отсреща те псуват (примерно или че те питат колко е часът).