Универсалните човешки ценности

  • 10 559
  • 84

Установявам, че с времето ценностната ми система се променя.
Опорите, които са ми дадени като човек и личност, понякога  ми пречат.
Трудно ми е да се променя, но опитвам, в резултат на което съм станала цинична.
Само незнам дали това, на което ще  науча детето си, един ден няма да изглежда безмислено.
Да кажем, че го науча:
Да е скромен -  най-много да стане несигурен и да не изказва мнение.
Да е възпитан и учтив – тогава дали ще може да отвърне, ако някой го обиди?
Да бъде патриот - за какво му е?
А ако го науча да е гражданин на света, дали няма да скита като чергарин без да иска да спре?
Да смята семейството за "най-важната градивна единица на обществото" - това звучи толкова остаряло.

Днес установих, че го уча не на ценности - бъди такъв и такъв, а на негативности - не вземай наркотици, не пуши, не общувай с хора които..... Винаги с частицата „НЕ” в началото. И го правя, защото тези примери са по-лесно обясними от това какво е да си благороден например.

Ами егоизмът – напоследък не е ли добродетелна ценност и той?

Затова питам, има ли според вас  универсални човешки ценности, които времето няма да промени, на които да се опираме, на които да научим децата си и които няма да им навредят.
Виж целия пост
# 1
Не мисля, че има непреходни и универсални ценности даващи гаранции за щастлив живот.
Виж целия пост
# 2

Всъщност не исках "ценности за щастлив живот", а такива, които един ден няма да пречат, които не се променят.
Но вероятно си прав, Labrador, че няма такива.
Засега се сещам единствено за чувството за хумор, което незнам дали е ценност, но помага. Само дето на него не можеш да се научиш.

Виж целия пост
# 3
От всичко изброено, категорично не бих научила дъщеря си да е патриот. Твърдо смятам, че човек трябва да е преди всичко космополитна личност.
Виж целия пост
# 4
Не кради.
Помагай на по-слабите и инвалидите.
...............................

Аз не съм суеверна и фаталистка,уж,но съм забелязала една особена закономерност: Каквото излъчваш във Вселената ,това ти се връща.Като бумеранг.
Т.е.,излъчваш ли негативизъм,омраза и нелюбов,в крайна сметка това и получаваш от живота.
Виж целия пост
# 5
Не кради.
Помагай на по-слабите и инвалидите.
...............................

Аз не съм суеверна и фаталистка,уж,но съм забелязала една особена закономерност: Каквото излъчваш във Вселената ,това ти се връща.Като бумеранг.
Т.е.,излъчваш ли негативизъм,омраза и нелюбов,в крайна сметка това и получаваш от живота.


Много добър пост!
Виж целия пост
# 6
Много песимизъм улавям в думите ти Чоколада.. Hug
Само ще ти кажа..че на каквито и ценности да научиш детето си..идва момент в който то само осъзнава че това на което си го учила е грешно или правилно.
Хората сме така устроени че да се настройваме с времето и мястото..да сме в час с настоящето.
Нима ние всички сме съвършенни..нима сме поели всичко на което са ни учили...друг път..учим се в движение докато сме живи..важното е да дадеш посоката, останалото само се подрежда!!! Wink
Виж целия пост
# 7
Научи го да обича себе си - без да се сравнява.
Научи го ,че е много по-добре да си добър отколкото лош , нека знае,че злобата,лошото,завистта и ревността няма да му донесат нищо добро.
Научи го да не съди хората за постъпките им и да ги обича такива каквито са.
Научи го да помага - когато това му бъде поискано.
Научи го,че понякога живота е непсраведлив и въпреки всичко е страхотен .
И знай,че учението е модел, който детето вижда. Не можеш да го научиш на неща,които ти самата не правиш.

За протокола - нямам дете, но за сега такива са ми вижданията.
Виж целия пост
# 8
Достойните хора не се променят с времето.
Във всеки етап на живота имаме различна гледна точка и разбиране за добро и лошо,правилно и неправилно,но изгубим ли достойнството и вярата в себе си,животът става празен и безсмислен.
Виж целия пост
# 9
Научи го да обича себе си - без да се сравнява.
Научи го ,че е много по-добре да си добър отколкото лош , нека знае,че злобата,лошото,завистта и ревността няма да му донесат нищо добро.
Научи го да не съди хората за постъпките им и да ги обича такива каквито са.
Научи го да помага - когато това му бъде поискано.
Научи го,че понякога живота е непсраведлив и въпреки всичко е страхотен .
И знай,че учението е модел, който детето вижда. Не можеш да го научиш на неща,които ти самата не правиш.

За протокола - нямам дете, но за сега такива са ми вижданията.

Лесно казано...но като ги подгони пубертета..с ужас установявам че всичко към което съм се стремил дa ги науча е една пропаднала кауза..ей така напук на мен и всички останали.
Дори не мога да си позная децата в момента...бунтарството явно от мен са го придобили..от малки рибки..ся се превърнаха в щипещи рачета...демек, хем вървят натам накъдето си искат..хем и устите им се научиха да хапят...за съжаление е факт.
На мен ми остава само да ги подкрепям, въпреки че не ми изнася..така поне имам повече шанс с комуникацията!!!  Peace
Но пък не се съмнявам че все нещо им е останало в главите..поне силно се надявам!!!  Laughing
Виж целия пост
# 10
Няма непреходни ценности. Относително по-стабилни са тези, които засягат пряко живота на индивида и най-близкото му обкръжение, особено семейството, защото е свързано пряко с оцеляването. Нататък кой както го разбира.
 
Виж целия пост
# 11
Чоколада, на каквото и да учиш синът си, примерът е много важен. Децата стигат сами до своите изводи и е  много важна семейната среда в което живеят. Например ти можеш да го учиш "не лъжи", но ако той всеки ден те чува как ти самата лъжеш мъжът си или просто правиш на пръв поглед невинни за теб неща.. но децата усещат, усещат фалш и всичко.
Помня темата ти за властният ти мъж и там беше споделила как крещи пред детето, че  бил избухлив и т.н.
Мисля, че двамата с мъжът ти трябва да работите в една посока относно възпитание и ценности и това е ценно за детето ви да вижда че сте заедно, на една вълна Peace 
Виж целия пост
# 12
Не го уча - давам му пример.
Виж целия пост
# 13

Лесно казано...но като ги подгони пубертета..с ужас установявам че всичко към което съм се стремил дa ги науча е една пропаднала кауза..ей така напук на мен и всички останали.

Не е пропаднало, пубертетът не е вечен. Щом излязат от тази възраст, ще видиш, каквото си посял ще даде плод. С годините - все повече.
Виж целия пост
# 14
Хммм...универсална човешка ценност...не знам дали има универсални. За всеки са индивидуални. Непреходни, знам ли. Всичко тече, всичко се променя. Мисля си, че способността да оценяваш себе си и другите е някак необходима за всяко едно общество, та може да се твърди, че е непреходна.

Аз виждам, че моята ценностна система примерно е крайно "остаряла" (патриотично-романтична), но не мога, а и не искам да я променям. Нека изглежда глупава и неадекватна на повечето хора. Важното е аз да се чувствам в мир с душата си. А те децата все ще намерят за нещо да ме обвиняват така или иначе. Аз само ще им кажа моята гледна точка, а те да си избират.

Ето ценност, която е непреходна - свободата. Нямам предвид слободията.
Любовта като ценност или по-скоро способността да обичаш също ми се струва без връзка с времето.

Хммм, все пак по тези въпроси може доста да се спекулира. Не отричам, че за някой липсата на свобода е по-удобна и лесна. За друг може и да не е важно дали го обичат и оценяват. Хора - разни, идеали - разни.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия