Помощ! Бабиейроси на Мон Блан!

Публикувана: 28 ноем. 2011, 09:24 ч.
Последно мнение: 21 дек. 2011, 12:04 ч.

5 514
53

Василиса Умница

Василиса Умница

28 ноем. 2011, 09:24 ч.

Доня Василиндра затегна здраво възела на въжето от тролски чорапи и пусна един крак през перилото на балкона.
Изпрати я мощното хъркане на един дон, два трола и една рижа котка.
Доня Василиндра ловко се спусна по въжето и хукна като луда по софийските улици. Тича, тича (много я биваше да тича) и както тичаше, тъй все се оглеждаше.
За крави.
Значи, ако кравите са по-красиви от доня Василиндра, то тя е пристигнала вече в Швейцария.

Василиндра:

Виж целия пост

Василиса Умница

# 1 28 ноем. 2011, 09:24 ч.

Крава!

Виж целия пост

N

# 2 28 ноем. 2011, 09:30 ч.

По-красива е кравата, спор няма. Мустаците и са невероятни!

Виж целия пост

Василиса Умница

# 3 28 ноем. 2011, 09:56 ч.

- Ох, стигнала съм Швейцария, значи! - зарадва се Василиндра.
После извади из фустанелите новата си придобивка а-ла Красива мама:
Снимка, дело на съфорумката Фрида, да не речете после, че се засекретявам!
Василиндра забоде крак в снега.
Раз-два, раз-два. Ей го къде'й Мон Блан!

Виж целия пост

C

crazy chick

# 4 28 ноем. 2011, 10:12 ч.

- Хм... интересно, интересно... - промърмори под мустак доня Крейзилада де Чикитита (в генетична верига с европейците Чикатило), изплю се и намести розичката на жартиера си под шушляковия ски-панталон. - Нима съзирам добре познатите старчески меса? Аххх, Василиндро, шармантна ми душко, чак тук ли ме намери??

Крейзилада се обърна с покруса. Вярно било значи, че не можеш да избягаш от съдбата си. Толкова време беше планирала бягството си, така фино изпипа детайлите... а ето, в далечината пред нея се мержелееше Василиндра - призрак от миналото, но цял в плът и кръв, крачи през преспите като хром щраус с тънките си крака и се взира наоколо през пенснето. Доня Крейзилада се усмихна ехидно с ъгълчето на устата си, но само с ъгълчето!, и се върна в уютната дървена хижа, закътана сред заскрежените поли на Мон Блан. Запъти се бавно към кутийката с енфие, смръкна дълбоко и се умисли.

...де Чикитита...:

Виж целия пост

Владетел на силата

# 5 28 ноем. 2011, 10:18 ч.

В това време НеРижата доня Прекрасница се озърташе като обезумяла.

- Шоколадите ми, шоколадите ми! - мърмореше тя, но тъй като ченето й беше останало в чашката до леглото, се чуваше "соколадите ми, соколадите ми!"

и трескаво тъпчеше скъпоценните си шоколади в тайници, притеснена, че доня Василиндра ще засуче мустак и на една хапка ще й изяде вкусотиите.

Дон ДжониДепио гледаше НеРижата лениво откъм споменатото легло: той знаеше, че със зъби или не, тя остава дамата на сърцето му и други негови телесни части, които истинската доня не би назвала публично.

Доня НеРижата Прекрасница показва зъбите си.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 6 28 ноем. 2011, 10:18 ч.

"В близките Карпати, едно дърво се клатииии..." припяваше доня Жа, докат` отмяташе зад гърба си поредния баир. С бодра крачка тя вървеше по познатите й до болка алпийски пътеки и се притесняваше да не вземе да окъснее за годишната сбирка на клуба "Покажете си новите туристически обувки", традиционно провеждащ се в екстравагантно шале насред Монблан, под втория айсберг вляво, на завет. Беше се сдобила със страхотни чепици, които държеше в специална чанта, заключени с три катинара и тръпнеше от сладкото предчувствие за фуора, който щеше да направи!
Над главата й http://нещо профуча и доната завистливо зацъка: "Ей, баровките, пак със свръхзвуков самолет идват на срещата! Не ги е срам, значи - така да се изтъкват!" Скоро доброто й настроение се върна и тя продължи да крачи бодро, припявайки си:
"Балканиииии, издигайте се в небесатаааа....."

Виж целия пост

Богиня!

Пристрастен

# 7 28 ноем. 2011, 10:27 ч.

Странни сцени се разиграваха в полите на Мон Блан - лилава крава се спускаше завихрено на ски, интересна жена на неопределена възраст наместваше нещо в областта на чатала посред пистата, короновани величия разхождаха престарели телеса в СПА-центъра с натурална екологично чиста кравешка тор.
- Къде съм попаднала? - с ужас си помисли Книдска. Венера Книдска. - Къде са милионерите? Къде е шампанското?
От досада и възмущение тя остана без думи. Което от своя страна беше своеобразен нонсенс, защото последното нещо, в което бихте обвинили г-ца Книдска е, че е безмълвен шедьовър на майката природа. Е, и доктор Енчев имаше някакво участие, но това беше строго квалифицирана информация.
Венера започна бързо да прехвърля в ума си хипотетичната наличност на поне няколко фигуранта от спискъка на Форбс. Няма начин да няма поне един-двама. И тя щеше да ги открие.

Виж целия пост

Б

Ветеран

# 8 28 ноем. 2011, 10:39 ч.

Доня Здравкания де Железос се бе натоварила здраво. Здраво та здраво, почти като за последно.
-Ох, много студено тука, бе! Вие сърце нямате да ме довлечете в тоя шалед! И то пълен с некви изкрейзили баби. Каквото съм младо, да не река лудо- младо май е по- добре да си се връщам на толпо. И без това съм заета като за десет човека.

Виж целия пост

R

# 9 28 ноем. 2011, 10:43 ч.

Доня Рафаела ди Бонбоня се събуди с мисълта, че много и се карат ски. Ама много. Повече отколкото и се спеше в понеделник сутрин.
Освен това снощи бе получила доклад от свой информатор, че нейде из планината на френско-италианската граница ще има Среща на високо равнище. И то каква Среща!
И тъй имаше възможност с пенсията си (на агент, ъф корс) да осъществява в миг желанията си веднагически се обади на пилота на Чесната си и нареди „Към Мон Блан! След 2 часа.” Все пак и трябваше време да нахвърля в куфарите си това-онова за Срещата...

Докато си приготвяше багажа доня Рафаела се върна към спомените си от Шамони (датиращи от миналия век, но пък все още така ярки в съзнанието й) и прибра в тайното отделение на своя любим Вютон (също от миналия век) една снимка.

Разбира се тя вече не изглеждаше така, а и коленете не й служеха така вярно, но всички други снимки от по-скорошно време бяха скрити на вилата й, поради причини известни засега само на нея.

След 4 часа Доня Рафаела видя през илюминатора от 5000 м височина белеещите се върхове, остави чашата с бяло вино на масичката и мислено се усмихна, представяйки си очакващите я срещи и забавления.

Виж целия пост

К

Касита

# 10 28 ноем. 2011, 10:52 ч.

Графиня Франческа Касита де Мафина бе отегчена повече и от стара котка. Не беше работила от години. Жадуваше за нови приключения, които да влеят живот в още младата й снага. Даже красивият момък, който топлеше постелята й на частния й остров, скрит в Карибско море вече не й носеше онази тръпка, която я караше да се разтриса цяла. Това успяваше да направи само барон Паркинсон и то, ако мадам Склерозина я разсееше достатъчно да та забрави да си..ъъъ да си.., а, да, да си вземе малките розови хапченца.
Точно тогава получи закодираното съобщение. Малко трудно го разчете, но пък насладата, която изпита се равняваше на онази при закупуването на три хилядния чифт обувки и осмия й брак.
Те се бяха събрали в подножието на Мон Блан! Трябваше да тръгне незабавно!
Ето от това имаше нужда. Прелетя в сладка дрямка, изпълнена със спомени пътя до заснежения връх. Малко преди да кацне, получи нарежданията. Очакваше я веселба.

Виж целия пост

C

crazy chick

# 11 28 ноем. 2011, 11:10 ч.

Крейзилада остави настрани морзовия апарат. Беше успяла да се свърже с Нея, с Отмъстителката на Черния Ром - доня де Мафина - чийто пачи крак не бе съзирала вече цели трийсет години. Но сега се налагаше. Сбито й пресъздаде ужасяващата гледка, с която се бе сблъскала само преди минути и хипотетичните последствия от сбирката, ако бъде допусната. Нененене, тази сбирка категорично не трябваше да се състои!!! Крейзилада се завтече към скрина, извади спретнатото си буренце, подарък от негърския крал Нгуонго Мохомби, и залочи алчно. Обърса се с ръкав и пак се умисли (навик от младини, просто имаше много мозък). Старите й приятелки бяха тук, но тя не се радваше, колко жалко... Изпита изкушение да изтича навън, да се разкрие и да ги изпопрегърне, както бе в добрите стари времена, но се отказа. Обожаваше ги, те бяха нейните дони, но преди 18 години, 6 месеца, 7 дни и 14 часа й задигнаха най-скъпото, коварно я измамиха... взеха й позлатеното цукало с гравюра на Луи XV74II и сега тя им беше крайно, крайно сърдита.

Виж целия пост

Пристрастен

# 12 28 ноем. 2011, 11:11 ч.

Поради липса на необходимия финансово-социален статус, доня Пастиресита де Порко (която съвсем не беше никаква доня) не беше пътувала много по света, но идеята да се озове на непознато място й се стори доста по-вълнуваща от задълженията й в кочината.
- Най-после ще се оттърва от тия свине - рече си и грабна служебния си ски-екип, с който работеше в свинефермата при влажно време. Изтича до най-близката гара и взе билет за Монте Бианко. По-точно, опита се, защото касиерката на гарата само се облещи неразбиращо "Банско?!", но все пак, издаде билет в желаната посока.
Такър-такър, след няколко денонощия на нескончаеми влакови увеселения (поради някои причини ще бъдат спестени), доня Пастиресита де Порко, облечена в розов ски-екип се озова посред пистите на Мон Блан (гарата беше съвсем наблизо). Огледа се, ослуша се и ведро поздрави.
Ледено мълчание посрещна топлия й поздрав.
Тук тя не познаваше никого и никой не познаваше нея, простата свинарка от затънтената провинция.
Проста, но прогресивна, тя веднага състави план и се насочи към... местата за насочване, където се предлагаха сгряващи питиета и изискана храна. Всички бяха в ски-екипи, така че все още не подозираха долнопробния й произход и тя се възползва от това, за да се внедри.

Виж целия пост

К

Касита

# 13 28 ноем. 2011, 11:34 ч.

Графиня де Мафина слушаше унесена от спомени /и не само/ Крейзилада. Синята й буйна коса се ветрееше, брулена от безжалостните ветрове на Мон Блан. Радваше се, че не си бе поставила гарвановочерната перука, защото тичането по заледени писти не й беше по вкуса...
Цукалото, да, да цукалото- толкова ценно, важно и видяло какво ли не. Трябваше да им ГО отнемат. Освен всичко друго в него беше скрито и ... Поредният порив на вятъра скова и без това скоравените й от артрита кости и това й даде още по-силен тласък /ах, тласъци, тласъци/ да свърши с мисията час по-скоро. Вече си мечтаеше за своя остров, сладурчето, което я очакваше там и запасите си от ром. За какво й беше да приема тази мисия? Ах, да приятелството и пустият му дълг. А и този бабиерос..ъъъ, как се казваше...? Да, да, Крейзилада не се й сети да й предложи да си посръбне малко от прословутия елексир на Нгуонго Мохомби. Не й се сърдеше, ако и тя забравяше розовите си хапченца- нормално...
С периферното си зрение фиксира два обекта- един млад ски-учител /но него реши да си остави за награда след като привърши успешно с бабиейросите/ и една облечена в розов ски-екип дама, на която отдалеч си личеше, че мястото й не е точно тук. Но пък идеално, точно това й трябваше. Каза на Крейзилада да я последва и двете се отправиха към нищо неподозиращата доня Пастиресита де Порко.

Виж целия пост

Почетен член

# 14 28 ноем. 2011, 11:38 ч.

Беше краят на Ноември. Вече прехвърчаха снежинки,
а Доня Джулиана де Цецон, седеше сгушена до камината
с лаптопа в ръце и трескаво преглеждаше офертите
за зимни удоволствия. Искаше да изненада стария Дон Цецон
с нещо по-така ... нещо Швейцарско, нещо Алпийско и
нещо шоколадово. Погледът й попадна на една оферта
с няколко снимки. Прекрасни малки, дървени вили, разкошни
заснежени писти и ... още нещо.
Намести големите си очила и започна да се взира
трескаво. Снимката, която привлече вниманието й, беше твърде малка
и въпреки това, тя забеляза нещо познато на нея.
Колкото и да се взираше обаче, нямаше как да бъде сигурна,
не беше и на ТИ с новите технологии, затова изпрати светкавичен мейл
до брат си - Дим Фон Гейтс, с молба да увеличи въпросната снимка, колкото е възможно.
След броени минути, вече гледаше снимката и се усмихваше.
На нея, в цялата си прелест грееше доня Василиндра.
Доня Джулиана де Цецон нямаше какво да мисли повече.
Направи резервацията, потри доволно ръце и мислено
се пренесе в Швейцария. Нямаше търпение да изненада
своята стара дружка, а и тайно се надяваше все пак,
че краставите магарета се надушват и не е изключено,
да види още някоя стара своя познайница.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Ще има ли трета световна и как ще се развият събитията за човечеството?

4 905
51

Актуални теми и общи дискусии

Политиката в България - Тема 5

456 609
16 980

Актуални теми и общи дискусии

Знаете ли кого видях - 44 тема

12 460
80

Актуални теми и общи дискусии

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.