Помощ! Бабиейроси на Мон Блан!

След цял ленив следобед доня НеРижата се замисли сериозно: идваше време за следобедната порция ром и пури, както и парчета свеж кокос. НеРижата реши, че е време да сложи отново ченето си: въпреки че дон Джонидепио високо оценяваше липсата на същото в някои особено интимни моменти, никак не й се отдаваше да дъвче твърдия кокос с голи венци.

Прибра се в хасиендата, с раздвижвана от лек подскок походка отиде до нощното си шкафче, бръкна в чашката - и подскочи високо, тоя път неволно, и извика от изненада. Вътре в чашката се намираше това.

Диос мио!, помисли си развълнувано НеРижата. Нима най-накрая съм срещнала Принца?!
- Хубава работа! - обади се огорчен дон Джонидепио и така доня НеРижата разбра, че си е мислила на глас. Тя развълнувано му показа находката си.
- Тю! - рече дон Джонидепио - къде били пущините! - и като си извади зъбите от незаконния им притежател, с меко джвакане ги намести на правилното място.

- А къде са моите?! - още по-развълнувано каза НеРижата доня - Моите хубави зъби къде са?

Уви, не успя да ги намери никъде. Опечалена седна и би депеша:

"Amigas mias! No se donde estan mis dientes, me faltan mis preciosos dientes! Estoy muy preocupada! Ayuden me por favor!"
След това дон Джонидепио й напомни, че не всички нейни амиги бяха имали време между запоите с ром да усвоят матерния си език и писмено, освен говоримо, така че доня НеРижата прикрепи към депешата един говорещ папагал, който при изтръгване на перо от трътката, крещеше с жалния й глас: "Приятелки мои! Не знам къде са зъбите ми, изчезнаха скъпоценните ми зъби! Много съм притеснена! Моля ви, помогнете ми!"

Доня Дес де`Счет набързо метна  алпхорна на рамо и се запъти с бърза стъпка за среща с достопочтенни господа.

Доня Василиндра беше забола ток а-ха под Мон Блан, когато получи спешна телеграма от доня Дона.
Когато видя гърба на раздавача (той продължи нагоре с подскоци, хем беше без ток, егати швейцареца!), тя отвори плика.
Дълго чете телеграмата. Първо както си трябва, после - отзад напред.
Изглеждаше потресена. От носа й падна бистра капка и замръзна в полет.
Василиндра смачка телеграмата на топче и я глътна.
Миг по-късно съвестта започна да я мъчи. Или бяха бъбреците?
- Уф, ша му се и ни знай - рече донята и свали от рамото си чанта, кожена и лъскава, цялата на някакви "л"-та и "в"- та, ама на латински.
После я метна в урвата под себе си.
Отнякъде замириса на шоколад и Джони Депио.
Василиндра забоде и другия си ток в тази посока.  

Доня Рафаела чака дълго някой да почука на вратата на хотелската и стая.
От чакането устата й пресъхна и тя окончателно и безвъзвратно финишира бутилката с вино, така любезно оставена от хотелския персонал.
И в пристъп на скука и опиянение си взе КуфаРЪТ и го изхвърли пред вратата на стаята.
"На който му харесва да си го взима" - промърмори под мустак и внимателно затвори вратата.

Но поради разни причини (като например ферментирало грозде) тя тотално бе забравила за снимката, която скри в тайника на куфара си.

Хм, промърмори Графиня Трещини, като искаха да избягат, баш тук ли намериха да пишат. Нарами ските и се зарови в модните журнали. Избра си едно спретнато весело  тоалетче и хукна към пистите.

Доня Крейзилада се пощура насам-натам, опиянена от находката си златозъба, след което седна на един камък, за да си припомни предходните часове. Случваше й се понякога да страда от деменция, а после и от абстиненция, но тя не си го слагаше на сърце. То, сърцето й, си имаше достатъчно грижи и сърдечни дела

Пораздвижила мозъчни клетки, доня Кей се мобилизира отново. Махна приветливо на Мафина, която проучваше с Гайгер-Мюлеров брояч едно съседно парцелче, пушейки заскрежена пура, сетне се препъна в някакъв розов пашкул, който спомена нещо за прасета (или пържоли?) и чевръсто избяга, а накрая вдигна глава тъкмо навреме, за да види две неща: небивал летателен апарат, съдържащ добре позната персона, както и Василиндра, отривисто мятаща в урвата пред себе си дисага с латинска калиграфия. "Брех!", почуди се Крейзилада, "що ще да е туй? Да не би... о, не! Ооо, не! Да не би да е... да не би това да беше цук..... Не, няма как, невъзможно". Залитнала за миг, тя се окопити и се насочи към хотела. Рафаела. Трябваше й Рафаела. Веднага. И тамън да чукне на вратата, поразмисли. Всяка доня знае, че без Джнана йога тялото линее. Затуй де Чикитита се концентрира в пъпа си, а после захвана традиционната си кратка жизнеутвръждаваща програма.  

- ИзвинетИ, Уважаема, той дет' го фърлихте реплика на оригинала ли бешИ? Каж'го, де - менте. А така, менте ли бешИ? Или реплика? (То същото, ма, рекна си наум доня Анхелина) и намести някакви останки от старо желязо.

Облечената в розово като фламенко /или май беше фламинго/ скиорка се скри от зоркия поглед на графиня Мафина, която нямаше нито силите, нито нервите да я преследва в тълпата. Намествайки лорнета си, се поогледа за ски-учителя, но и той не се виждаше околовръст. Продължи в търсене на познати лица, или поне такива, които все още й говореха нещо. Сякаш там зад онзи алпийски бор съзря нозе, обути в нетипични за терена обувки....Внезапно усети остра болка в онова, което все още се криеше под изрядното фризирана й синя коса. Безпогрешната интуиция на графинята подсказа, че някой тай лоши помисли към  светлата й особа, но това  се оказа краткотраен проблясък, отишъл си с появата на острата нужда от намиране на място, което дори и аристократите посещават сами. Тогава отново се сети, че е тук заради златното цукало на приятелката си, но...Ах, да онзи бор на височинката щеше да свърши работа. Току да се отдаде на естественото и видя, че притулена под скалата, на която се намираше самата тя,  Доня Василиндра четеше нещо, сбръчкала и без това набразденото си чело. Напрегна се, но не успя да фокусира добре. Сети се, че функцията на раницата й не е само да тежи и натъртва старите й кости, а крие цял арсенал, специално създаден за такива случаи. Извади очилата за далекобойно четене....и .... Е, какво да се прави. Опитваше се да разбере. Все някога и тя щеше да се почувства достатъчно стара...Извади малката бутилка Курвоазие, отпи глътка две-три, изплю се в знак на уважение и....усети, че елегантните й панталони в цвят зимна утрин се вледеняват от вътрешната стара на крачолите.
Дано никой не я видеше.

Доня Рафаела се събуди с мъка след целонощни pesadillas ( на инглезки найтмеърс). Първо сънува един дон



а след това още един дон


Вторият сън й се стори пророчески, предвещателен (O, Dios mio) и поради туй филинг тя реши:
"Ще вляза в Образ, ще се направя на някой/нещо друго. Обаче какво, какво?
Може би нещо като ........

Дон Турмерико Алхолва Фонегреко се появи по тия места преди години. На младини обичаше да чете, ама после стана водопроводчик и се пенсионира, сраснал се с гащеризона си. Беше умел, но не забогатя. Можеше да настърже трюфел с винторезкатата си, ако се наложи, но не му се беше удавал случай.
Под шапката му с годините щъкаха все по-неподредени мисли, които често се срещаха помежду си и правеха къси съединения.

Самият дон Турмерико работеше усърдно, макар и местните да твърдяха друг. Ако го попитате по-мило, ще Ви каже, че никога не е работил толкова, колкото и сега. Какво работил ли?
Поправял сънищата на туристите. Много счупени сънища имали те.

 Дон Волф дес Делиорманос бе сложил гребло наместо броня на матиза и блъскаше на тласъци снега в пропастта. Само по дърветата и знаците се ориентираше къде е шосето, извиващо нагоре по пътя към върха. Все по рядко пресичаше женски стъпки. Все някъде ще застанат до почистеното, и ще помахат за такси.
 Донът спря да си почине, и боцна първото от деветте парчета храна за бакшиша.

Доня Измалита беше тъжна. Не можа тази година да отдели от пенсията и да се включи в групата за Мон Блан. Затуй сега седеше с другите бабели и четеше, и и беше тъжно... Нищо, каза си тя, догодина, догодина ще наваксам.

                                                 

Доня Василиндра остана два дена, забола токове в снега.
Напоследък все тъй се самозабравяше на неподходящи места (като сега, на няколко метра под върха).
Доня Василиндра се сепна, погледна токовете си и изписка.
АМИ АКО КРЕЙЗИЛИНДА Я ЗАВАРЕШЕ ТЪЙ, ПО ТОКОВЕ!
Щеше като нищо да я изключи от клуба: "По мустаци и терлици". Доня Василиндра беше оправна жена. Носеше два терлика, които да надене върху токовете.
Обаче...
Терлиците останаха в чантата.
А чантата падна в урвата.
Доня Василиндра направи кръгом и се надвеси над урвата.
Чантата я нямаше.
- Само Анджелина ще я'й взела - вбеси се Василиндра. - Като не може да различи едно менте, хем колко пъти съм й обяснявала каква е разликата между Гучи и Мучи!

Фрау Фон Щирлиц от три деня беше заела ключова позиция. С най - съвременна техника тя наблюдаваше. Всичко! И всички! Крайно време беше КГБ да узнае великите тайни, скрити в така нареченото ЦУКАЛО. Но още, още не беше дошъл момента за пряко включване.

Ама до кога ще ме замерят с разни неща! - изви немощен фалцет Анхелина Де Роса Дамасцена. Онова блещукавото барем беше мъничко, ама тази чанта направо му счупи перчицата на Карлсон! О, майне либе юнге! О , какво ти стори таз торба!
Ама то не е торба като торба, то по-тежко от моята раниця , дори след изпразването и от баклава и щолен! Що ли има вътре? А! И терлици!!
Докато донята мърмореше и пробваше терлиците с пъшкане, майор Карлсонси оправяше перката, а отдолу се зададе нещо...прекалено малко за кола и прекалено голямо за човек... ма с тези запотени очила как да видиш, пусто?!