Скромността `днес`- добродетел или порок?
- Публикувана: 30 ноем. 2011, 15:25 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2011, 15:49 ч.
30 ноем. 2011, 15:25 ч.
Човешките качества са много и различни.Едно от тях е скромността.
Още в народните песни българинът е възпял скромността.Там всяка мома и невеста наред със своята хубост е и скромна."Скромността краси човека" е казал българският народ, т.е., ако се държиш скромно в обществото, ти изглеждаш красив в очите на околните. Поне така е било, но така ли е `днес`? Да не забравяме, че герои като Левски и Ботев са притежавали качеството- скромност. Те са направили толкова много за родината ни ,но никога не са се възгордяли, не са искали нещо в замяна.
В днешно време скромността върви ли ръка за ръка с красотата и добротата? Една девойка се е считало, че е красива, когато в нейните качества и характер задължително е присъствала скромността. Един приятел ни е приятел, когато е добър и скромен .Той е ценен за нас и много скъп.
`Човек без скромност е като дърво без листа, като цвете без аромат, като пеперуда без краски. `- биха казали някои от нас и `днес`. Без скромност, той би изглеждал безличен.
"Най-ценното качество у човека е скромността" е казал българският поет Николай Лилиев.
Вероятно други ще са на точно обратното мнение.
Та, какво е за вас скромността `днес` - добродетел или порок?
И какво води след себе си това качество на притежателят му ? Какво носи на хората, около него?
Желаещите да се включат, биха могли `да разширят` темата , като засегнат, качествата на индивида, ценени днес.
Вие сте.
Виж целия пост
Още в народните песни българинът е възпял скромността.Там всяка мома и невеста наред със своята хубост е и скромна."Скромността краси човека" е казал българският народ, т.е., ако се държиш скромно в обществото, ти изглеждаш красив в очите на околните. Поне така е било, но така ли е `днес`? Да не забравяме, че герои като Левски и Ботев са притежавали качеството- скромност. Те са направили толкова много за родината ни ,но никога не са се възгордяли, не са искали нещо в замяна.
В днешно време скромността върви ли ръка за ръка с красотата и добротата? Една девойка се е считало, че е красива, когато в нейните качества и характер задължително е присъствала скромността. Един приятел ни е приятел, когато е добър и скромен .Той е ценен за нас и много скъп.
`Човек без скромност е като дърво без листа, като цвете без аромат, като пеперуда без краски. `- биха казали някои от нас и `днес`. Без скромност, той би изглеждал безличен.
"Най-ценното качество у човека е скромността" е казал българският поет Николай Лилиев.
Вероятно други ще са на точно обратното мнение.
Та, какво е за вас скромността `днес` - добродетел или порок?
И какво води след себе си това качество на притежателят му ? Какво носи на хората, около него?
Желаещите да се включат, биха могли `да разширят` темата , като засегнат, качествата на индивида, ценени днес.
Вие сте.
# 1
30 ноем. 2011, 15:31 ч.
Скромността винаги ще бъде добродетел.
Каквото и да говорят някой по-наперени моми.
А гордостта е грях.
Човек може спокойно да е и смирен, и отракан. И със самочувстие, и скромен.
Виж целия пост
Каквото и да говорят някой по-наперени моми.
А гордостта е грях.
Човек може спокойно да е и смирен, и отракан. И със самочувстие, и скромен.
# 2
30 ноем. 2011, 15:35 ч.
Напоследък толкова рядко срещам скромни хора,че чак се плаша.Помня времето,в което скромността беше качество и как се възхищавах на скромните хора.Всъщност още ги гледам с възхита /предвид това каква рядкост станаха/ ,но съм убедена,че им е много,много трудно в този свят,в който цари мотото "С нахалство към прогрес".
Хмм....жалко е.
Виж целия пост
Хмм....жалко е.
# 3
30 ноем. 2011, 15:37 ч.
Позволи ми да не се съглася.Да бъдеш горд също е добродетел.
Виж,горделивостта е смъртен грях.
Виж целия пост
А гордостта е грях.
Виж,горделивостта е смъртен грях.
# 4
30 ноем. 2011, 15:39 ч.
Напоследък толкова рядко срещам скромни хора,че чак се плаша.Помня времето,в което скромността беше качество и как се възхищавах на скромните хора.Всъщност още ги гледам с възхита /предвид това каква рядкост станаха/ ,но съм убедена,че им е много,много трудно в този свят,в който цари мотото "С нахалство към прогрес".
Хмм....жалко е.
Позволи ми да не се съглася.Да бъдеш горд също е добродетел.
Виж,горделивостта е смъртен грях.
П.С....егати интернета....
Виж целия пост
Хмм....жалко е.
А гордостта е грях.
Виж,горделивостта е смъртен грях.
П.С....егати интернета....
# 5
30 ноем. 2011, 15:40 ч.
Определено скромността е по-голям добродетел от това, всячески да се покажеш и да се стремиш да изпъкнеш, независимо, че няма на какво да стъпиш. Т.е. от самочувствието без покритие.
Никога не са ми били симпатични хора, които щом знаят да те поздравят на 10 езика, тръбят навсякъде, че са специалисти по всичките 10 езика. Примери подобни много.
А винаги съм се изненадвала приятно от хора, които си мълчат, не се изтъкват излишно, но в даден момент могат да те сложат в малкия си джоб с професионализъм, знания, положение и прочие...
Виж целия пост
Никога не са ми били симпатични хора, които щом знаят да те поздравят на 10 езика, тръбят навсякъде, че са специалисти по всичките 10 езика. Примери подобни много.
А винаги съм се изненадвала приятно от хора, които си мълчат, не се изтъкват излишно, но в даден момент могат да те сложат в малкия си джоб с професионализъм, знания, положение и прочие...
# 7
30 ноем. 2011, 15:50 ч.
Виж,горделивостта е смъртен грях.
Бърррр смъртен грях
Е,де. 
Попресилих малко,за да подчертая разликата между гордост и горделивост..
Виж целия пост
Виж,горделивостта е смъртен грях.
Бърррр смъртен грях
Попресилих малко,за да подчертая разликата между гордост и горделивост..
# 8
30 ноем. 2011, 15:55 ч.
Скромността не е порок. Виж пречка може да бъде. Аз не избирам приятелите си по това дали са скромни или не. Не съм от онзи тип хора, които се дразнят на не скромните. Прекрасен пример в случая е Приятно ми е - Богиня! , ами без желание да навлизам в спор с хората които не харесват въпросният потребител, но - жената е ерудирана, красива, пък защо не била скромна?! Ами защото не е необходимо.
Или иначе казано не смятам, че хора, които могат да подплатят не скромно поведение със солидна доза други качества трябва да бъдат обект на нападки. Да, скромността е добродетел, но не е от онези, които водят до снижаване на личността при липсата си. Посочила си за пример "Скромността краси човека", сигурна съм, че знаеш и осъвремененото продължение "ама ние сме си красиви и без това". (в кръга на шегата, разбира се)
Харесвам скромните хора. Не съдя тези, които не притежават скромност. Не мога да се ядосам на творец, който не скромничи за творбата си или красива жена, която не се черви и не опонира фалшиво на всеки комплимент. Мога да се удивя на някой неугледен, необразован човек с вирнат към небето нос. Но тогава не иде реч просто за липса на скромност, а за фалшиво изградено самочувствие.
Срещала съм се с много талантливи хора, които притежават добродетеля скромност. Те са приятни и още по-очарователни. Има и други, отново талантливи, които далеч не са скромни, но не бих отрекла техният талант заради липсата на тази скромност. А има и трети, които с нищо не могат да подкрепят въпросната липса и може би в този случай тя е порок.
В общи линии обаче понятията много се размиват. Има хора, които не правят разлика между "скромност" и "срамежливост" и "липса на скромност" и "надменност". Един не скромен човек също може да бъде приятен събеседник, добре овладяващ самочувствието си, например. В крайна сметка, свят широк, хора всякакви, а аз определено не съм съдник.
Виж целия пост
Или иначе казано не смятам, че хора, които могат да подплатят не скромно поведение със солидна доза други качества трябва да бъдат обект на нападки. Да, скромността е добродетел, но не е от онези, които водят до снижаване на личността при липсата си. Посочила си за пример "Скромността краси човека", сигурна съм, че знаеш и осъвремененото продължение "ама ние сме си красиви и без това". (в кръга на шегата, разбира се)
Харесвам скромните хора. Не съдя тези, които не притежават скромност. Не мога да се ядосам на творец, който не скромничи за творбата си или красива жена, която не се черви и не опонира фалшиво на всеки комплимент. Мога да се удивя на някой неугледен, необразован човек с вирнат към небето нос. Но тогава не иде реч просто за липса на скромност, а за фалшиво изградено самочувствие.
Срещала съм се с много талантливи хора, които притежават добродетеля скромност. Те са приятни и още по-очарователни. Има и други, отново талантливи, които далеч не са скромни, но не бих отрекла техният талант заради липсата на тази скромност. А има и трети, които с нищо не могат да подкрепят въпросната липса и може би в този случай тя е порок.
В общи линии обаче понятията много се размиват. Има хора, които не правят разлика между "скромност" и "срамежливост" и "липса на скромност" и "надменност". Един не скромен човек също може да бъде приятен събеседник, добре овладяващ самочувствието си, например. В крайна сметка, свят широк, хора всякакви, а аз определено не съм съдник.
# 9
30 ноем. 2011, 15:57 ч.
Подкрепям и споделям.
Виж целия пост
Скромността винаги ще бъде добродетел.
Каквото и да говорят някой по-наперени моми.
А гордостта е грях.
Човек може спокойно да е и смирен, и отракан. И със самочувстие, и скромен.
Каквото и да говорят някой по-наперени моми.
А гордостта е грях.
Човек може спокойно да е и смирен, и отракан. И със самочувстие, и скромен.
# 10
30 ноем. 2011, 16:26 ч.
То, обикн. е точно такава закономерността. Тези, които много тръбят, се оказват въздух под налягане. А тези, които си мълчат или не се вземат насериозно, са по-по-най.
Виж целия пост
Определено скромността е по-голям добродетел от това, всячески да се покажеш и да се стремиш да изпъкнеш, независимо, че няма на какво да стъпиш. Т.е. от самочувствието без покритие.
Никога не са ми били симпатични хора, които щом знаят да те поздравят на 10 езика, тръбят навсякъде, че са специалисти по всичките 10 езика. Примери подобни много.
А винаги съм се изненадвала приятно от хора, които си мълчат, не се изтъкват излишно, но в даден момент могат да те сложат в малкия си джоб с професионализъм, знания, положение и прочие...
Никога не са ми били симпатични хора, които щом знаят да те поздравят на 10 езика, тръбят навсякъде, че са специалисти по всичките 10 езика. Примери подобни много.
А винаги съм се изненадвала приятно от хора, които си мълчат, не се изтъкват излишно, но в даден момент могат да те сложат в малкия си джоб с професионализъм, знания, положение и прочие...
То, обикн. е точно такава закономерността. Тези, които много тръбят, се оказват въздух под налягане. А тези, които си мълчат или не се вземат насериозно, са по-по-най.
# 11
30 ноем. 2011, 16:50 ч.
Виж целия пост
Скромността винаги ще бъде добродетел.
Каквото и да говорят някой по-наперени моми.
Няма как да не се съглася с твоето мнение ,точно в десетката! Но само с този параграф
Каквото и да говорят някой по-наперени моми.
Няма как да не се съглася с твоето мнение ,точно в десетката! Но само с този параграф
# 12
30 ноем. 2011, 19:10 ч.
Скромността е вид гордост, която най-малко дразни околните.
Виж целия пост
# 13
30 ноем. 2011, 21:56 ч.
Обикновено колкото по-скромен е един човек, толкова повече качества притежава. Докато хвалипръцковците си имат по един коз, който постоянно навират в очите на останалите. Скромният човек е по-малко вероятно да те прегази по пътя си към успеха, отколкото някой самозабравен надувко. Просто защото за скромния няма нищо задължително и "на всяка цена".
Виж целия пост
Препоръчани теми