Кой на кого и как предложи брак?!

Той на мен .Понеже надуших за предложението и се уплаших,реших да отида на вилата за да се скатая .В 4 сутринта пристигат една кола хора...да го подкрепят нашия .Та така,там ми направи предложението за брак

И ние сме от отбора на спонтанните, не сме говорили за брак, просто знаехме, че ще бъдем семейство без да се замисляме кога. Стана така, че излязох от банята с положителен тест за бременност в ръка, а той седеше и се хилеше и каза, че бил сигурен в резултата.
На другия ден отидохме да си запишем дата за сватбата, после уведомихме официално родителските тела.

Месец след като се запознахме, почти се беше пренесъл в моята квартира и отидохме да си купим кафеварка. В магазина едно семейство се скараха ужасно за някаква лампа и той каза "Ние, като се оженим, няма да се караме така"  и аз викам "Разбира се, че няма" и забравих за разговора. След още месец той ме пита няма ли най-после да го запозная с нашите и да им кажа, че ще се женим? Той бил сериозен, милия.
Така - на практика предложение нямаше.
Ама наистина и не сме се карали за лампи вече 18г и кусур.

Мъжът ми ми предложи на 14 февруари след 1 годишна връзка. Още бях в леглото и тои ми даде пръстен с въпроса "Ще се омъжиш ли за мен!"

Той на мен. Живеехме заедно три години. Той трябваше да влезе в казармата. На едно от свижданията ми предложи да се омъжа за него. Така се стекоха обстоятелствата обаче, че се оженихме три години след годежа.

Аз му предложих

Той ми предложи,след три годишна връзка на 14 февруари.

Той на мен.

Той ми предложи брак след около 2 години връзка.

Хихи! Аз самата подхванах такава тема, ама ме светнаха, че вече има... С такъв кеф изчетох всички разкази... Сега ще ви разкажа и моята история.

Всъщност той ми предложи, при това цели три пъти. Живот и здраве през септември ще станат 4 - тогава официално ще правим годеж.

Първия път беше някак на шега. Едва от седмица бяхме гаджета. Той ми беше дошъл на гости в Шумен за два-три дни. Едната вечер - двамцата в леглото, говорим си нещо, аз вече съм полузаспала. Той ме пита: "Би ли се омъжила за мен?". Аз, без да осмисля въобще въпроса, наум буквално изкрещях "Да!", но само му отговорих сънено: "Вероятно!". На другия ден той си замина за София. На следващия ден си говорехме нещо в кю-то и отново къде на шега, къде наистина започнахме да обсъждаме разни неща за сватбата.

След окол седмица и нещо пак ми дойде на гости той. И аз, не знам със какъв акъл, реших да го заведа да го представя на нашите. Седнахме да вечеряме. Тонката и баща ми си говореха нещо и по едно време мъж ми вика на баща ми: "Сетих се защо дойдох тук", баща ми:" Защо?", Тони: "Ами да искам щерка ти за жена!". Баба ми и дядо ми се опулиха, а чането на баща ми сигурно се удари в пода от изненада...

Последното предложения беше май най-забавното от всички. Вече съвсем официално, на рождения му ден на 26ти май и всъщност много изненадващо за мен. Бяхме на гости в негов приятел. Тонито зачезна някъде за малко. Върна се след известно време и ми вика: "Иди да видиш каква яка публикация са пуснали в блога преди малко!" Аз го послушах, седнах на компа, влязах където трябваше и какво да видя! Човекът най-тържествено ми предлага брак!  Всичките ни приятели бяха много изненедани. Те не знаеха, че сме заедно и това им дойде като гръм от ясно небе! 

И така! Догодина плануваме сватбата...

той,след като 2 години живеехме съвместно!