Честна пионерска .... :-)

Портокали, мандарини и банани - само по коледа, всъщност по нова година, защото коледа нямаше.

Беше по-спокойно, ако си послушен.
Портокали, банани и мандарини пускаха по магазините само по Нова година, ограничени количества.
Хората буквално, не преносно се биеха, за да ги докопат. Същото беше и с месото, захарта, олиото и какво ли още не.
Влизаш в магазина и там, освен сезонни плодове и зеленчуци, се мъдрят по няколко прашасали бутилки нектар и оцет.
Колко години се чакаше за телевизор? А колко за кола?
Пък други примери - колкото щеш. Помня кварталната църква беше превърната в тоалетна...
Въобще в много отношения ни правеха луди.
И не знам защо, все си мисля, че това равенство, на което ни научиха и ни набиваха в главите, ни направи толкова слаби сега...
Не ми липсват точно онези години, липсва ми само детството ми...

Никога не са ме впечатлявави бананите и портокалите, еле па истерията за тях по НГ.Съвсем друго ми беше.Пък и послушни не сме били, съвсем си бяхме както са сега.Последните години, прекарани в т.нар. диктатура си бяха пародия.Айде стига с тези истерии.Говорим си за Честна пионерска, не обръщайте темата пак на ау, олеле, въх, майко... Като завиете значи по някакви имагинерни неща...всяко време си има своето очарование.Аз пък такива нектари, каквито имаше по онова време сега не намирам.Един да е, ама да го докарат, а те хиляди-пък скапани.
Чавдарчето е примерно дете, играе, пее, труди се, чете-кое му е истеричното на това?

Чавдарчето е примерно в къщи и в час, то помни пионер ще стана аз!
Имаше цяла книжка с поне 10 токива. Бяха много готини. А пионерските лагери с различните вечери - вечер на схеха, вечер на Нептун. Ходихме вечерта късно с факкли на плажа да посрещаме Нептун, а той идваше с лодка от морето с много водорасли и с тризъбеца. Не винаги сме били послушни, редовно пазехме знамето след провинение.

Наде,
http://sashkin.org/2010/03/%D0%B7%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B4 … 0%B0%D1%82%D0%B0/
 

Ааа, има, има! Аз съвсем скоро намерих. Само дето са в светли бутилки. И само от праскова и домати.  

П.П. А в темата се пита дали сме харесвали онова време или не. Аз отговарям и казвам защо. 

Много добре ги помня времената  И чавдарче бях, и пионерче, ама до комсомолец не успях да стигна, че дойде Десети. Инак бях отговорник по КМД, но си заведох класа на Емануела и тактично ме пренасочиха към друго поприще  Бях член и на дружинния съвет за кратко, имах си и непознато съветско другарче, с което си пращахме писма и подаръци много дълго време...
Основно хубави спомени имам, харесваше ми да се чувствам част от отряда и да отдавам чест на геройски загиналите. Като се замисля, много промит мозък съм била, но не съм убедена, че сега е по-добре.

Спомням си го, как да не си го спомням...
Играехме на площадката пред блока до 22,00 вечерта и беше достатъчно майка да се провикне през терасата, за да я чуем. Не ни трябваха GSM-и. Бананите и портокалите по Нова година са си класика, спор няма.
Яд ме е, че не си пазя нито пионерската, нито чавдарската връзка. Яд ме е също, че единственото ни калпаче (със сестра ми си го предавахме, че трудно се намираше) изчезна дадено на някого от майка ми и невърнато от него. Пред очите ми е малката червена книжка на комсомола, която учехме наизуст, за да ни приемат комсомолци. А толкова ме беше страх, че не мога да я науча, тъпа ми беше или по-скоро неразбрана.
Поръченията бяха привилегия на най-красиво пишещите   пък аз късно се научих да пиша красиво.
А спомняте ли си как ни даваха през ваканцията ключа от класната стая да поливаме цветята?
На нас ни се случваше да се редуват родителите ни през почивните дни да лъскат паркета с паркетин.
А сутрешната ведрина спомняте ли си? В 7,10ч. Цялото у-ще на двора...
Незнам за връзките, но все още се чудя как играехме физическо с онези черни шорти?!?  
Бяла тениска, сини гуменки и черни шорти, те си бяха гащи отвсякъде  
И с русначета си пишех. Даже с 3, доскоро си пазех и писмата.
Най-впечатляващото обаче за онова време ми е било Асамблеята на Л. Живкова.
В зала Христо Ботев беше, мисля, че през 1982г. съм участвала.
Гости от цял свят, щандове с направени от нас неща се предлагаха. Ходехме с бели блузки и гордо закичени със значки. И грамота имах даже, незнам за какво... може би за участието...
И си спомням как като почина Другаря Черненко, а после и Андропов май, ни строяваха в коридора и се кланяхме във фоаето на портрета му под звуците на траурния марш.
Също и таблетките флуорин, пак ни ги даваха в у-ще, за да имаме здрави зъби. После след аварията в Чернобил ни даваха йод...

Ох, темата не е само за спомени, но ме разчувства... увлякох се...

Никога и по никакъв повод не мога да се умиля на нещо, свързано с комунизма и "онези" години.
Спомняте си с умиление детството, защото сте били деца- така ще си го спомнят и нашите деца, както и аз си спомням моето, макар да не съм била дори и чавдарче. Нищо повече.
Онези години са били ужасни и са нанесли почти непоправими щети в манталитета на хората- нищо хубаво няма в тях.

Само комсомолка не успях да стана!   А финалът ме свари в дружинния съвет.
Няколко години бях отряден председател. Когато записваха за лагер, винаги имаше лимит на бройката, а аз винаги ходех- нали съм важна клечка.
Още си пазя писмата от русначетата- обожавах техните шарени картички!

По едно време ни караха да образуваме т. нар. "летящи тройки". Ходехме по домовете на изоставащите с учението деца. Винаги ни посрещаха с почерпка и падаше голяма игра. 

+1
Не помня и не искам да помня. Неслучайно толкоз народ се изнесе като отвориха портите. Надали от хубаво са бягали.

Била съм, спомням си, че пишехме някакви задания кой какво трябва да свърши/прочете през някакъв период. Също помня, че ни караха да събираме боклуците в квартала.
Не бих се върнала към този период, макар че имаше и положителни неща, като въпросните ТНТМ-та, СИП-овете и кръжоците.
 

Минзи, Клуб за интернационална дружба ли има предвид
Аз съм била и чавдарче, и пионерче и от първата партида комсомолци/ още в 7-ми клас/, пак срещу успешно положен изпит пред дружинната ръководителка и неколцина учители. Автоматично отпадна носенето на червената пионерска връзка, което предизвикваше завист в съучениците ми
Това като някакви мили детски спомени пазя, да, и ми е приятно да си ги припомням.
Но всичко останало - забраната да ходиш със свободно пусната дълга коса, с къси поли, с ярки на цвят чорапогащници /боядисвахме ги с вътрешната част на фулмастер /, да слушаш западна музика - ами не ми липсва никак дори това време.
И сутрин да ни карат коскоджамити магарици да обикаляме в тръс училището вместо утринна ведрина Това просто го ненавиждах.
В нашата гимназия дори, била съм в 9-ти или 10-ти клас, имаше заповед да се ходи само с определена бежова разцветка чорапогащник в училище
Преподавателят ни по НВО /ако въобще някой се сети пък за това/ само ни ,,четеше,, лекции за морала на девойката и облика й в комунистическото общество.
В края на учебната година задължително ни се даваше списък със задачи, които трябва да свършим през лятото. В началото на новата учебна година се отчитахме кой какво е изпълнил от този план.
Отрядният председател събираше такса членски внос
Кой знае за още какви работи ще се присетя

Хахах, tzarina като каза сутрешна ведрина, се сетих как директорката яко се изложи една сутрин. Щото трябваше всъщност тя, с помощта на учителя по физ култура да ни я показва ведрината. Ама отишла до WC преди това и роклята й се беше защипала в гащите. Та се посмяхме малко за нейна сметка. Разведрихме се, дето има една дума