Имам хубави спомени от детството... и доста ярки. Не мисля, че е заради режима, тъй като имам хубави спомени и от прехода. Малко кофти беше да си забравиш пионерската връзка и да се връщаш обратно до вкъщи понеже не те пускат в училище без връзка...
Виж целия пост
Честна пионерска .... :-)
- Публикувана: 25 дек. 2011, 16:18 ч.
- Последно мнение: 15 март 2012, 12:41 ч.
# 31
26 дек. 2011, 11:47 ч.
Преподавателят ни по НВО /ако въобще някой се сети пък за това/ само ни ,,четеше,, лекции за морала на девойката и облика й в комунистическото общество.
А ние разглобявахме калашников и се слегахме противогази, за да сме готови, когато ни нападнат!
А военния лагер си беше супер. Залягахме по полянките, а в последните дни ни вниднаха под тревога в 3 часа посред нощ, защото ни "нападали" и ние трябвало да защитаваме родината!
Виж целия пост
Преподавателят ни по НВО /ако въобще някой се сети пък за това/ само ни ,,четеше,, лекции за морала на девойката и облика й в комунистическото общество.
А ние разглобявахме калашников и се слегахме противогази, за да сме готови, когато ни нападнат!
А военния лагер си беше супер. Залягахме по полянките, а в последните дни ни вниднаха под тревога в 3 часа посред нощ, защото ни "нападали" и ние трябвало да защитаваме родината!
# 32
26 дек. 2011, 11:52 ч.
И ние така правехме в час и пеехме руски военни песни 
А това с този военен лагер ми беше много кошмарен период за женската ми същност
Кал, поляни, нощни атаки, без грим, някакъм измислен военен режим...
В същото време военните ни командири спяха с де що има по-отворени съученички
Виж целия пост
А това с този военен лагер ми беше много кошмарен период за женската ми същност
Кал, поляни, нощни атаки, без грим, някакъм измислен военен режим...
В същото време военните ни командири спяха с де що има по-отворени съученички
# 33
26 дек. 2011, 11:54 ч.
Да бе, майка ми имаше някаква снимка от такъв военен лагер. И на нея някаква нейна приятелка уж я застрелваше. Аз в детската си наивност се чудех, как така уж са я убили, а нищо й няма. Мислех, че е възкръснала. А това предполагам, би било недопустимо да си го мисля в онези времена
Виж целия пост
# 34
26 дек. 2011, 11:55 ч.
В нашата гимназия дори, била съм в 9-ти или 10-ти клас, имаше заповед да се ходи само с определена бежова разцветка чорапогащник в училище
Преподавателят ни по НВО /ако въобще някой се сети пък за това/ само ни ,,четеше,, лекции за морала на девойката и облика й в комунистическото общество.
Tzarina, да не си учила в СМГ? 'Щото аз да и точно тези неща никога няма да ги забравя
Ех, какво ли не бих дала да може това време да се върне поне за малко
НВО - Начално Военно обучение
Виж целия пост
В нашата гимназия дори, била съм в 9-ти или 10-ти клас, имаше заповед да се ходи само с определена бежова разцветка чорапогащник в училище
Преподавателят ни по НВО /ако въобще някой се сети пък за това/ само ни ,,четеше,, лекции за морала на девойката и облика й в комунистическото общество.
Tzarina, да не си учила в СМГ? 'Щото аз да и точно тези неща никога няма да ги забравя
Ех, какво ли не бих дала да може това време да се върне поне за малко
НВО - Начално Военно обучение
# 35
26 дек. 2011, 11:58 ч.
Ваня, не съм учила там.
Средното си образование съм завършила в дълбоката провинция.
Но това, което казваш и ти, потвърждава, че ,,каузата,, и ,,вярата,, в добрият слой са били едино верую на всички
Виж целия пост
Средното си образование съм завършила в дълбоката провинция.
Но това, което казваш и ти, потвърждава, че ,,каузата,, и ,,вярата,, в добрият слой са били едино верую на всички
# 36
26 дек. 2011, 12:01 ч.
Е то нямаше и голям избор на дрехи в магазините. Затова "благородно" им завиждахме на децата, на които родителите им работеха в чужбина и можеха да си купуват дънки от кореком и тези химикалки BIC, които сега осъзнавам, че са от прости по-прости, навремето бяха хит и който имаше такава беше върхът! Ех спомени спомени
Виж целия пост
# 37
26 дек. 2011, 12:20 ч.
Не искам да се заяждам, но на вас това, че е нямало нещо или избор за нещо, наистина ли ви харесваше и изпитвате носталгия по нямането?
Виж целия пост
# 38
26 дек. 2011, 12:28 ч.
Майка ми беше твърдо против целия театър с чавдарите и комсомолите и сега си давам сметка, че ми спести почти всички ритуали от онова време (взе ме със себе си на командировка когато окачваха сините връзки и още нещо бе измислила и за червените), но то всичко приключи около пионерските години, та не се наложи да ме укрива и от комсомолите
Тя изобщо беше против всякакви масовщини, поклонения, патетика, чуй се звън и тръба за зов тръби и прочее глупости, според мен Флойд са се допитали до нея, за да направят клипа си към another brick in the wall - дошли са хората, седнали са в кухнята и тя, с цигара в уста им е обяснила едно-друго
Виж целия пост
Тя изобщо беше против всякакви масовщини, поклонения, патетика, чуй се звън и тръба за зов тръби и прочее глупости, според мен Флойд са се допитали до нея, за да направят клипа си към another brick in the wall - дошли са хората, седнали са в кухнята и тя, с цигара в уста им е обяснила едно-друго
# 39
26 дек. 2011, 12:30 ч.
Не изпитваме носталгия по нямането, но то в повечето случаи ни караше да бъдем изобретателни. Сега при положение, че има всичко ставаме си мързеливи! Вместо да помислиш как да го направиш, отиваш в магазина и си го купуваш.
Носталгията е другаде ..........
Виж целия пост
Не искам да се заяждам, но на вас това, че е нямало нещо или избор за нещо, наистина ли ви харесваше и изпитвате носталгия по нямането?
Не изпитваме носталгия по нямането, но то в повечето случаи ни караше да бъдем изобретателни. Сега при положение, че има всичко ставаме си мързеливи! Вместо да помислиш как да го направиш, отиваш в магазина и си го купуваш.
Носталгията е другаде ..........
# 40
26 дек. 2011, 15:05 ч.
Тъкмо навърших години за връзка, и нещата се промениха.
Не мога да кажа,че нещо ми липсва.
Виж целия пост
Не мога да кажа,че нещо ми липсва.
# 41
26 дек. 2011, 15:19 ч.
На мен ми липсват моментите за спокойна детска игра навън.
Без бездомни кучета, захвърлени спринцовки, педофили, извратеняци и подобни.
Имало ги е и тогава, но не така масово като сега.
И май е само това. Детското спокойствие.
Друго нищо не ми липсва.
Нито партизанската литература по библиотеките и книжарниците, нито умрялата конфекция по магазините, нито опцията да гледам само Канал , Ефир 2, руската тв и тук там по региони се хващаше една сръбска тв-я За манифестациите не искам и да отварям дума. Ненавиждах ги 
Касетите с метъл музика се разпространяваха апокрифно от съучениците ми, плакати да им донесат от чужбина беше върха за тях.
На децата, чиите родители тогава работеха в Либия, учителите се мазнеха и завишаваха ненужно оценките, защото като си дойдат мама и тати от там, ще им подарят я някой парфюмец, вероятно евтин за самата държава, я някое лъскаво парче плат или не дай боже дънков сукман за другарката учителка
Нищо не ми липсва от тогавашното време, освен спокойната детска игра
Виж целия пост
Без бездомни кучета, захвърлени спринцовки, педофили, извратеняци и подобни.
Имало ги е и тогава, но не така масово като сега.
И май е само това. Детското спокойствие.
Друго нищо не ми липсва.
Нито партизанската литература по библиотеките и книжарниците, нито умрялата конфекция по магазините, нито опцията да гледам само Канал , Ефир 2, руската тв и тук там по региони се хващаше една сръбска тв-я
За манифестациите не искам и да отварям дума. Ненавиждах ги Касетите с метъл музика се разпространяваха апокрифно от съучениците ми, плакати да им донесат от чужбина беше върха за тях.
На децата, чиите родители тогава работеха в Либия, учителите се мазнеха и завишаваха ненужно оценките, защото като си дойдат мама и тати от там, ще им подарят я някой парфюмец, вероятно евтин за самата държава, я някое лъскаво парче плат или не дай боже дънков сукман за другарката учителка
Нищо не ми липсва от тогавашното време, освен спокойната детска игра
# 42
26 дек. 2011, 15:45 ч.
Липсва ми времето когато бях малка. Липсва ми мама - млада и татко също. И баба, и дядо. Стоенето да 1 часа през ноща пред блока лятото.
Другите неща си минаваха ей така без да им се впрягаме много. Имаше и учители, които стриктно спазваха повелите на Партията, но всъщност последните години май не бяха чак толкова. Не бях от рано приетите комсомолци и помня малкото книжле. И страха да не се изложа и притеснението. Помня и как след две години бях от другата страна - изпитваща. Е това си беше пълна пародия - „децата" се притесняват, а ние знаем, че са приети. Задаваме само 5 въпроса, защото ако изпитвания не може да отговори, трябва да отговори изпитващия. Пък една тумба десетокласнички, които гледат как отвън ги чакат гаджетата, познайте колко са мислели за ДКМС. Такова претупване беше, че .... Също и поръченията, които пишех, с ясното съзнание, че дори няма да бъдат прочетени. Военният лагер и той същия цирк. Поне беше весело. Те ни строяват, ние измисляме 1001 начина да клинчим.
Виж целия пост
Другите неща си минаваха ей така без да им се впрягаме много. Имаше и учители, които стриктно спазваха повелите на Партията, но всъщност последните години май не бяха чак толкова. Не бях от рано приетите комсомолци и помня малкото книжле. И страха да не се изложа и притеснението. Помня и как след две години бях от другата страна - изпитваща. Е това си беше пълна пародия - „децата" се притесняват, а ние знаем, че са приети. Задаваме само 5 въпроса, защото ако изпитвания не може да отговори, трябва да отговори изпитващия. Пък една тумба десетокласнички, които гледат как отвън ги чакат гаджетата, познайте колко са мислели за ДКМС. Такова претупване беше, че .... Също и поръченията, които пишех, с ясното съзнание, че дори няма да бъдат прочетени. Военният лагер и той същия цирк. Поне беше весело. Те ни строяват, ние измисляме 1001 начина да клинчим.
# 43
26 дек. 2011, 15:48 ч.
Къде четеш за носталгия по нямането точно?Носталгията е по нещо доста по-различно.Това са усещания, чувства, детски, свързани с чавдарската и пионерската организация, не знам защо го удариха на банани и униформи.Както писах, живяла съм и в двата варианта и смея да твърдя, че и днес няма кой знае колко много повече.Заринато е с боклуци, 100 вида сирена, дето не са сирене и 150 вида салами дето на нищо не приличат, та е доста спорен момента.И днес ми се случва да Няма това, за което съм тръгнала в един, втори, трети магазин...Днес цяла СФ е униформена, та не знам как не го виждате.Децата са облечени почти единствено в униформите на Бонита-един десен и ако не е в синьо, то е в сивата гама.
Виж целия пост
Не искам да се заяждам, но на вас това, че е нямало нещо или избор за нещо, наистина ли ви харесваше и изпитвате носталгия по нямането?
Къде четеш за носталгия по нямането точно?Носталгията е по нещо доста по-различно.Това са усещания, чувства, детски, свързани с чавдарската и пионерската организация, не знам защо го удариха на банани и униформи.Както писах, живяла съм и в двата варианта и смея да твърдя, че и днес няма кой знае колко много повече.Заринато е с боклуци, 100 вида сирена, дето не са сирене и 150 вида салами дето на нищо не приличат, та е доста спорен момента.И днес ми се случва да Няма това, за което съм тръгнала в един, втори, трети магазин...Днес цяла СФ е униформена, та не знам как не го виждате.Децата са облечени почти единствено в униформите на Бонита-един десен и ако не е в синьо, то е в сивата гама.
# 44
26 дек. 2011, 15:52 ч.
Ако трябва да сме честни, днес също има учители, които се мазнят, не на родителите от Либия, има достатъчно по-имащи вече родители.Има и завишаващи оценките.Предполагам нямаш ученик и още не си се сблъскала със системата, която вече на нищо не прилича, кърпеж до кърпеж е и е в пъти по-зле.
Виж целия пост
На мен ми липсват моментите за спокойна детска игра навън.
......
На децата, чиите родители тогава работеха в Либия, учителите се мазнеха и завишаваха ненужно оценките, защото като си дойдат мама и тати от там, ще им подарят я някой парфюмец, вероятно евтин за самата държава, я някое лъскаво парче плат или не дай боже дънков сукман за другарката учителка
Нищо не ми липсва от тогавашното време, освен спокойната детска игра
......
На децата, чиите родители тогава работеха в Либия, учителите се мазнеха и завишаваха ненужно оценките, защото като си дойдат мама и тати от там, ще им подарят я някой парфюмец, вероятно евтин за самата държава, я някое лъскаво парче плат или не дай боже дънков сукман за другарката учителка
Нищо не ми липсва от тогавашното време, освен спокойната детска игра
Ако трябва да сме честни, днес също има учители, които се мазнят, не на родителите от Либия, има достатъчно по-имащи вече родители.Има и завишаващи оценките.Предполагам нямаш ученик и още не си се сблъскала със системата, която вече на нищо не прилича, кърпеж до кърпеж е и е в пъти по-зле.
Препоръчани теми