А искате ли внуци?

  • 9 945
  • 228
Тук често темите се въртят около децата - искате ли, можете ли, колко - което е нормално за форум, който се казва bg-mamma, разбира се.

Но може би защото рожденият ми ден пак наближава - се замислих за след 20-30 години.

Та - на темата. Имате ли някакви очаквания в това отношение? Важно ли ще е за вас да имате внуци? Как ще се почувствате, ако децата ви не искат деца по една или друга причина?

Ще го приемете ли спокойно, щом децата са щастливи или ще смятате, че ви лишават от нещо - например от продължение на рода или специфични емоции?
Виж целия пост
# 1
Да,разбира се.Държа да имам внуци.Не ми харесват късните бракове и съжителства.Не желая да ставам баба на по-късен етап от време.За мен ще е шок,ако децата ми се откажат да имат деца.
Виж целия пост
# 2
Не съм мислила.Какво значи да държа?Да натисна децата ми да раждат ли?Всичко с времето си и каквото е писано.Ако изпитвам липси, бих си взела куче.Тогава ще имам цялото време на света да излизам по 5 пъти на ден да го разхождам.Но да товаря децата си да запълват те някакви мои липси е ужасно, дано не им се случи, защото няма застраховани-старост-нерадост=може и да изкукуригам...
Виж целия пост
# 3
Да, разбира се. Искам и то много след 10-15-20 години, когато му дойде времето.

Когато хората се венчават според източноправославния обичай в един момент се пее.
И да видят чеда от чедата си. Това искам, сигурно защото съм консерва и егоист  Mr. Green
Такава съм си - всичко искам.
Виж целия пост
# 4
Нямам конкретни очаквания към евентуалните си деца и още по-евентуалните си внуци.

Да имаш деца е изключително индивидуално решение и не бих се месила в живота на никого. Не смятам, че е правило и трябва да се ражда защото трябва.
Виж целия пост
# 5
Искам, да Peace
И искам да ме наричат ,,бабче,, Laughing, когато му дойде времето, разбира се.
Виж целия пост
# 6
То какво искам аз, е много различно от това което биха искали децата ми.
Да искам внуци, но времето ще покаже, дали ще имам.
Виж целия пост
# 7

Да имаш деца е изключително индивидуално решение и не бих се месила в живота на никого.

Ок, ние сме културни хора и няма да се месим. Но не би ли ти било неприятно все пак?
Виж целия пост
# 8

Да имаш деца е изключително индивидуално решение и не бих се месила в живота на никого.

Ок, ние сме културни хора и няма да се месим. Но не би ли ти било неприятно все пак?

Откровено казано не знам.
Ако толкова имам нужда да си излея някъде напиращата обич, ще намеря същество, на което да я дам. Не е непременно да е внуче. Вярвам, че сигурно е прекрасно усещане да имаш внуче, но не е някакво непременно очакване в живота ми.
Имах най-прекрасната баба и много бих се радвала, ако дам на друг човек това, което тя даде на мен. Просто на друго човешко същество.
Виж целия пост
# 9
Да,разбира се.Държа да имам внуци.Не ми харесват късните бракове и съжителства.Не желая да ставам баба на по-късен етап от време.За мен ще е шок,ако децата ми се откажат да имат деца.
Надявам се всичко това не е задължително за децата ти, но щом би било шок.. Не е важно какво е шок за нас или какво желаем ние, а какво желаят децата ни. Иска ми се да е тогава, когато ще бъдат наистина щастливи и ще пожелаят да им се случат такива събития. Не бих давала зор на някого да ражда или да се жени - за мен е безумно и абсурдно Crazy. По-скоро не ми се иска да се женят или имат деца твърде рано. Ако не желаят деца въобще - да, ще ми бъде много мъчно, че ще лишат себе си от това, чак тогава, че ще лишат и мен.  Peace
Виж целия пост
# 10
Още не са ми се задействали "бабинските" инстинкти и не мога да дам обективен отговор, но да, логично ми се струва да поискам внуци в някакъв момент. После и правнуци. Всеки иска да вижда как нещо продължава, остава след него.

В никакъв случай обаче не бих притискала детето си да се възпроизвежда самоцелно, защото му е "дошло времето" и прочие простотии. Имах приятелки с такива родители и баби около себе си. Доста тягостно и потискащо ми се струва.
Виж целия пост
# 11
Сакън, аз още бебета мисля.  Grinning
Виж целия пост
# 12
Аз искам и внуци и шестцифрена печалба от тотото,но първото не зависи от мен,а второто е късмет.Дъщеря ми е на 24 год. и не и се гледат деца,на мен пък не ми се занимава с бебета,но ако е рекъл господ тези неща могат да се променят.Каквото и решение да вземат,ще го уважа без да влагам чувства.
Виж целия пост
# 13
Много ми е далечен този момент с внуците, но искам, да! Като емоция, която е несравнима, като чувства, които бих  искала да изпитам, като грижа, като общуване....Дай боже до тогава да не отпадне традицията да се кръщава на бабата Joy Joy
Виж целия пост
# 14
Тук често темите се въртят около децата - искате ли, можете ли, колко - което е нормално за форум, който се казва bg-mamma, разбира се.

Но може би защото рожденият ми ден пак наближава - се замислих за след 20-30 години.

Та - на темата. Имате ли някакви очаквания в това отношение? Важно ли ще е за вас да имате внуци? Как ще се почувствате, ако децата ви не искат деца по една или друга причина?

Ще го приемете ли спокойно, щом децата са щастливи или ще смятате, че ви лишават от нещо - например от продължение на рода или специфични емоции?

Искам да. Ако децата ми не искат по една и ли друга причина ще го приема, това е тяхно решение, но в личен план ще ми е много мъчно. Няма да натяквам, но ще тъгувам, тихо и кротоко- сигурно мъжът ми ще е само свидетел на тъгата ми. Tired Децата са естествено ни продължение, нормално е да ги приемаме като част от разбирането ни за щастие. Но ако те имат други разбирания ще ги приема- имам ли избор, та те са ми деца аз ги обичам въпреки всичко. Нали това желаем цял живот за тях/щастието им - визирам/ да имат добър живот, да станат добри и достойни личности/все клишета, но пълни с истина/ да се чувстват доволни и щастливи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия