Гласуване за книгите, прочетени през 2011г.

Благодаря за отговора.    Ще си взема едната (сигурно тази от амазон, че ми е по-лесно) и я започвам веднага след Елегантността на таралежа, която в момента чета отново вдъхновена от коментарите тук...

И пак я чета на английски, защото я няма в електронен формат на български... преводът е хубав (т.е. на английски текстът звучи добре), но не съм убедена, че не губя от това, че все пак не чета на родния си език...  Това беше малко отклонение с надеждата нашите издатели най-накрая да почнат да си издават поне хитовите заглавия в електронен формат... Извинете за спама. 

След всички коментари тук и много номинации, които събра, прочетох "Елегантността на таралежа"... не ми хареса... няма да си променям вота. Не знам защо го казвам, просто се разочаровах. 

Романът "Pure" на Андрю Милър е Книга на годината

Някой да е чел?
Защото аз лично съм скептична към всякакъв род награди, класации и "най-добра" - така се  излъгах да си купя Проницателят на А.Андрюс, и преди години имаше такива истерии с Куелю.


Много би ми било интересно да прочета мнението ти, въпреки, че не съм чела книгата.
Сред масовата възхвала едно отличаващо се мнение е ценно

Може би, ако някой я е чел в оригинал. Мисля, че не е издадена на български. И аз обикновено съм скептична към такива награди, всичко е политика и реклама.

Започвам с това, че я четох на английски. Езикът ми хареса, наистина имаш усещането за изтънченост и елегантност... и малко след това за префърцуненост...  Надявам се, да не дам много спойлери за тези, които не са я чели, но в общи линии историята се разказва от гледните точки на една жена около 50-те, която е портиерка в скъпа жилищна сграда в Париж и едно 12-годишно момиченце, което живее в сградата. И двете са много интелигентни. Портиерката го крие, за да не ѝ се развали имиджа на типична портиерка - пуска телевизора, за да чуват съседите звука му, а иначе тайно гледа японски филми или слуша класическа музика. Чете много, но пак тайно. Има котка, щото така било редно. Отгоре в пазарската си торба слага по-прости продукти, а отдолу крие сьомгата, за да не видят, че яде изтънчени ястия и т.н.  Момиченцето пък не може да понася семейството си, смята ги за повърхностни и досадни. То самото е много умно… и решава да се самоубие и да запали апартамента си. Но преди това решава да си води дневник на нещата, които са я впечатлили с надеждата, че може би ще намери нещо, за което си струва да живее…

Аз лично не можах да намеря смисъл в действията и поведението на портиерката, а настроението на малката са ми сравнително типични за възрастта. Била портиерка и трябвало да се придържа към образа си… не дай Боже някой да разбере, че има изтънчени вкусове и интереси… Айде моля ви се. Просто не можа да ме убеди – цитира Толстой и Достоевски, размишлява върху техниката на холандските и италианските художници и музиката на Моцарт, ама само наум… 

И като дойде накрая японският джентълмен, който само от пръв поглед разбра каква е и тя постепенно се отпусна и му позволи да я види истинска и взе да се влюбва в него, а той е много богат, добре възпитан и за всичко са на едно мнение… 

Предполагам просто не е моята книга. Вярвам, че тези, които са я харесали, са видели друго  в книгата и са прави за себе си… Аз не можах да я оценя. 

А аз именно в образа и действията на портиерката  намерих и видях много (само филма съм гледала), нищо не ме подразни и в образите на момичето и на японеца. Всичко ми изглеждаше толкова обяснимо, и в тримата познах заобикалящи ме хора/явления. Наистина за мен творбата се отличава като донесла ми най-изтънчена наслада през 2011 г., просто някак си много ми пасва на вкуса (съзнателно не търся много усилено книгата, сякаш филмовото удоволствие беше много силно и ми стига засега...).

Филмът може и да е хубав. Бих го гледала. Има автори, които на хартия не стават, но пък от творбите им се получават чудесни филми.

Сигурно някога ще сравня и оценя. Истинските ми фаворити все пак са книгите, които съм чела: "Богът на дребните неща" и "Господин Ибрахим и цветята на Корана". Затова малко изгубих интерес към темата след явната преднина на "Песен за огън и лед", която не е моят жанр (сигурно е харесвана, след като има отделна тема за нея и всички са я подкрепили). Въпреки това и в темата за номинациите, и в тази ми беше много приятно и  благодаря на Лиляна и всички споделили мнение!    

   svet65 , за пореден път споделям твоето мнение. 
 
  Аз все още не съм чела книгите на Шмит, но пък мисля да ги прочета скоро.
 "Песен за огън и лед" също е далеч от мен. Нещо не ме влече към тази поредица.
 Искам да прочета цитати, които да ме грабнат и да ме предизвикат. Но не съм се ровила да търся.

 svet65 , бих ти изпратила "Елегантността на таралежа" за прочит. Само кажи, че искаш.

Момичета, извинете, но дайте линк към филма 

Гласувах за ''Слугинята''. 
"Елегантността на таралежа" не мки се стори чак толкова впечатляваща.
''Песен за огърн и лед'' пък е поредица все пак, като 5-тата част, която излезе през лятото, намирам за най-слаба, затова се въздържам да я отлича. Бих гласувала за поредицата, но ми се струва некоректно.

Вивиан, ако питаш за "Таралеж", ето го:
http://www.DMCA-removal-from-Google/details.php?id=274929&hit=1

Като гледам плаката на филма, се замислям и установявам - има ли главен герой-дете в книга или филм, явно това ме кара да харесвам творбата още повече... Макар че тук освен детето, и портиерката събуди много размисли...

Да, за него, за филма по Елегантността на таралежа. Благодаря Свет   
Така и така книгата няма да прочета, поне филма да гледам.

Не губете интерес де - темата си е страхотна, независимо кой е фаворитът. Можем да обсъдим всички предложени за гласуване книги. Все пак някой ги е номинирал, за да са тук. Аз чета с голямо удоволствие мненията ви и си набелязвам книги, които да прочета тази година.

Аз лично нямах избор в гласуването - от влезлите в анкетата книги, съм чела само поредицата, за която Све говори и тя е ударът ми за 2011 г. От излезлите досега от нея ми остава да прочета само петата част.