Плакали ли сте от страх и обич?

Публикувана: 13 ян. 2012, 23:37 ч.
Последно мнение: 19 фев. 2012, 21:07 ч.

7 984
59

Бронте - Потребител

К

Касита

# 30 15 ян. 2012, 20:47 ч.

Цитат на: belinda в нд, 15 яну 2012, 18:06

Цитат на: Сова в нд, 15 яну 2012, 03:50

Ох, да си призная честно, това ми подейства добре. Иначе, като четох останалите постове.., си помислих, че май само аз съм ненормална, или.. не си обичам достатъчно децата, та не ме тресат такива ужасии.. Confused

Confused

А, глупости! Сто пъти по-добре е такива мисли въобще да не ти минават през главата, бих казала, че това е нормалният начин на мислене и живот, другото са патологии Confused

Confused

Аз съзнавам, че истериите ми са базирани просто на ужасни инциденти, от които човек не се отърсва напълно...Губила съм дете/ за 2 минути, но щях да умра, честно ви казвам/, виждала съм го как се дави/ дори за по-малко от 2 минути, но скочих в басейна барабар с роклята/ и това с детенцето на колежката... Sad

Sad

Ами няма как да си нормален след подобно нещо. Просто се старая страхът ми да не порасне толкова, че да ми пречи на живота и така.

Именно. С това и се включих в темата- тези мисли и чувства не са нормални, вредят и на родителя, и на детето.

Виж целия пост

Валенцето

Потребител

# 31 15 ян. 2012, 20:54 ч.

Имам сериозни проблеми в това отношение. За съжаление мерки досега не съм взела. Положението при мен се натяга дпълнително от факта, че голямото ми дете е със специални нужди. До такава степен съм стресирана от доктори, диагнози и прогнози, че всяка температура, болка, леко неразположение на децата ме вкарват в един филм. Скоро изкараха шарка, за съжаление и двете тежко, особенно каката. Не съм спирала да плача, всеки ден виках лекар да я преглежда вкъщи и въпреки уверенията им, че детето просто кара шарка с много пъпки и висока температура, до последно си мислех, че това я краят. Не спирах да плача, не съм яла, не съм спала.На моменти не можех да дишам, като че някой ме е стиснал за гърлото и наистина имах усещането, че всеки момент ще посинея от липса на кислород. Мина и, а аз още усещам чисто физическа болка като си помисля какво мъчение беше за нея, просто ме боли тялото, не знам как да го опиша. Знам, че поведението ми е неадекватно и пречи на децата ми, но в такива моменти не се контролирам. Не мисля. и всеки път си казвам, че като им мине вече е време да потърся лекарска помощ за себе си....и така до следващия път. Ще съм благодарна ако на лични някой ме насочи към добър специалист и ориентировъчни цени. Това не се издържа повече.

Виж целия пост

D

desi manova

# 32 16 ян. 2012, 09:08 ч.

О, Валенцето... Sad

Sad

това вече звучи като за лекар. Наистина, помагай си, докато е време.. не можеше така да я караш. Разбирам, че при теб има защо да си по-чувствителна, но и тъкмо заради това... би било много по добре да можеш да си малко по-спокойна и как да се изразя.. уравновесена.?.. Потърси помощ скоро, дано имаш тази възможност Confused

Confused

Hug

белинда, Касита, мерси на вас.
А като се има предвид, че аз принципно съм доста нервозен и припрян човек, лесно губя търпение... направо не знам, ако бях така все притеснена и панирана и за тези неща.. е със сигурност до сега щях да съм освидетелствана.

Виж целия пост

Валенцето

Потребител

# 33 16 ян. 2012, 09:31 ч.

Знам, че е така, Сова! Confused

Confused

Обаче като оздравеят децата, в частност каката, си ставам пак нормален човек , боря се, смея да твърдя, доста добре с проблемите и се усмихвам много. Simple Smile

Simple Smile

И някакси забравям какво е било докато някое от децата е имало температура примерно.

Виж целия пост

# 34 16 ян. 2012, 09:39 ч.

Когато изпитвам страх за децата си, не плача, по - скоро усещането е, като, че забравям да дишам, нещо в ляво ме стяга така болезнено, че имам чувството, че всеки момент ще ми се случи нещо фатално.
Плача често, но от умиление, когато направят нещо, с което да ме накарат да потрепна, като тяхна създателка.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 35 16 ян. 2012, 09:44 ч.

Че се вълнувам от "страхотии", дето може да се случат с детето ми, вълнувам се. Тежко изкарваме боледуванията (в смисъл, че аз ги изкарвам тежко психически), изпадала съм в стрес покрай тях (поради сериозността на заболяванията), но не съм плакала. Обаче се тревожа твърде, знам. Съдя и по това как детето реагира при поява мнима или действителна на някои от симптомите. Направо ме е срам от мене си.
Както и да е. И за други неща допускам мисли нерадостни, не само за заболявания. По отношение на тях си говорим директно.
Обичаме се, но до сълзи чак не стигаме. Когато нахлуе прилив от обич, обикновено се усмихваме, всички тревоги натикваме по ъгълчетата на душата, да не помрачават усещането.

Виж целия пост

F

Регистриран

# 36 16 ян. 2012, 11:16 ч.

Всички майки ги тресе параноя. Аз не съм изключение, налагам си да не се вглъбявам в идиотизмите, които нахлуват в главата ми , когато сина ми , който е 2 кл. не ми се обади, че е стиганл до у-щето/което е през 2 преки/ или не го виждам отпред на площадката докато играе. Да не говорим, че бях против да ходи сам въобще, но баща му настоя, да култивира самостоятелност. Прав е разбира се, затова се съгласих , но пак със свито сърце и гледам да не ми личи, че подтискам детето така. Няма оправия от това. Има хора с друго мислене и не се вторачват толкова, сигурно им по-лесно, но аз не мога и грам така. Така че до човек и възприятие е.

Виж целия пост

I

iri.georgievva

Ентусиаст

# 37 18 ян. 2012, 07:24 ч.

Човек има страхове по природа... Ти сама избираш колко и какви да имаш....Определи си няколко, но не повече от пръстите на ръката ти, игнорирай другите...

не се вторачвам, по лесно ми е ...за всичко newsm78

newsm78

...
-----

№1 Страх ме е, ако утре се събудя и немога да се уча...

Виж целия пост

R

# 38 18 ян. 2012, 15:21 ч.

Има една "поговорка"-Да не те стига това ,което майка ти мисли ...
извинете ако е споменато ама и аз и моята майка винаги си мислим най-лошото Confused

Confused

Виж целия пост

I

Почетен член

# 39 18 ян. 2012, 15:48 ч.

Е, да, като всички и мен ме гони параноята. Но съм се научила да се справям с нея още от много малка, когато тия страхове ме тресяха за любимите ми близки и особено за един от тях. Та тогава, като ме понесеше въображението на крилете си, и свикнах да си казвам "Няма да мисля за това сега".
Забелязала съм обаче, че в реална опасност, не само аз, а и повечето майки, макар и вътрешно пищейки от ужас, действат организирано и адекватно. Подсъзнателно разчитам на това.
Да обобщя - чрез дългогодишен автотренинг се научих да отблъсквам въображаемите, макар и реалистични опасности и да не рева за нероден Петко. Реалните трудности са ми напълно достатъчни, и без да се отдавам на разгулни умствени упражнения на тема хорър.
Понякога сънувам кошмари, обаче.

Виж целия пост

I

iri.georgievva

Ентусиаст

# 40 18 ян. 2012, 15:56 ч.

Цитат на: Iris04 в ср, 18 яну 2012, 15:48

Да обобщя - чрез дългогодишен автотренинг се научих да отблъсквам въображаемите, макар и реалистични опасности и да не рева за нероден Петко. Реалните трудности са ми напълно достатъчни, и без да се отдавам на разгулни умствени упражнения на тема хорър.
Понякога сънувам кошмари, обаче.

Peace

много добре казано, ама се притесних, че тази стара приказка дето я учихме по литература вече не се преподава ...а требе...

Виж целия пост

I

Редовен потребител

# 41 20 ян. 2012, 18:07 ч.

В момента изпитвам ужасен страх да не навредя с нещо на новороденото си бебе без да искам. Страхувам се и за синът ми, който е 13 годишен и доста самостоятелен. Миналия ден буквално ми спря сърцето, когато пред очите ми щеше да го отнесе един малоуник на пешеходната пътека. Ако не се бях шашнала толкова сигурно щях да му шибна два шамара, независимо че беше скапано деденце.... Винаги съм мислила, че страхът е плод на болна фантазия и нищо не може да се случи, но за пореден път се убеждавам че застраховка при ония горе нямам.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 42 21 ян. 2012, 10:59 ч.

Няма майка, която да не изпитва този страх. Още когато се роди детето знаех, че вече има същество, което ще обичам повече от всяко друго. С времето дойде и страха. Всеки път когато го изпитвам се ужасявам, колко е голям.
Не съм плакала, но усещането е ... Корема ми става на топка, въздуха спира, краката ми омекват...

Виж целия пост

А

Анонимен

# 43 21 ян. 2012, 14:19 ч.

Цитат на: Бронте в пт, 13 яну 2012, 23:37

Като чета и виждам какво се случва наоколо, изпитвам неистов страх да не я загубя. Давам си реална сметка, че най- лошото може да сполети всеки от нас-било заради изроди / като онези, погубили Мирослава/, било заради некадърни доктори, било заради някакъв ужасен инцидент. Причини много, да не ги изброявам всички.
Често ми се случва в главата ми да пъплят ужасни черни мисли, които не мога да прогоня.

Няма да чета отговорите,защото предполагам какви са....
Наблягам на това от поста ти.Не съм суеверна,но разни неща,минали през ума ми и впоследствие случили се,ме карат да вярвам,че всяка една наша мисъл остава като написана някъде там ,във Вселената, и не се знае кога ще се върне към нас като бумеранг.
Затова,колкото и да ти е трудно,опитай се да се съсредоточиш върху любовта и радостта от общуването с дъщеря ти.
Ако изобщо има нещо лошо да се случва ,то ще се случи и без да го мислиш денонощно.

Позволявам си да пусна линк към нещо,което прочетох наскоро и намери място в блога ми...

http://hihonas.blogspot.com/2012/01/blog-post_20.html

Виж целия пост

Бронте

Потребител

# 44 21 ян. 2012, 22:55 ч.

Цитат на: Краси...* в сб, 21 яну 2012, 14:19

Цитат на: Бронте в пт, 13 яну 2012, 23:37

Като чета и виждам какво се случва наоколо, изпитвам неистов страх да не я загубя. Давам си реална сметка, че най- лошото може да сполети всеки от нас-било заради изроди / като онези, погубили Мирослава/, било заради некадърни доктори, било заради някакъв ужасен инцидент. Причини много, да не ги изброявам всички.
Често ми се случва в главата ми да пъплят ужасни черни мисли, които не мога да прогоня.

Няма да чета отговорите,защото предполагам какви са....
Наблягам на това от поста ти.Не съм суеверна,но разни неща,минали през ума ми и впоследствие случили се,ме карат да вярвам,че всяка една наша мисъл остава като написана някъде там ,във Вселената, и не се знае кога ще се върне към нас като бумеранг.

Затова,колкото и да ти е трудно,опитай се да се съсредоточиш върху любовта и радостта от общуването с дъщеря ти.
Ако изобщо има нещо лошо да се случва ,то ще се случи и без да го мислиш денонощно.

Позволявам си да пусна линк към нещо,което прочетох наскоро и намери място в блога ми...

http://hihonas.blogspot.com/2012/01/blog-post_20.html

Виж целия пост

Препоръчани теми

Термален аквапарк Персенк гр.Девин?

2 710
4

На път в България

Славистика ВТУ

1 496
1

Висше образование

Художник на графити за стая

3 686
11

Нашият дом

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.