Мен ме души нещо,не мога да дишам,гади ми се.Дишам на пресекулки и ме болят гърдите.
Сега се чувствам така.
Виж целия пост
Сега се чувствам така.
Плакали ли сте от страх и обич?
- Публикувана: 13 ян. 2012, 23:37 ч.
- Последно мнение: 19 фев. 2012, 21:07 ч.
# 45
22 ян. 2012, 23:45 ч.
# 46
23 ян. 2012, 15:00 ч.
Едва, когато станах майка, разбрах какво е било на майка ми през годините.
Едва оцелявам, когато е болен, когато си беше разбил челото, когато...
Борбата ми за оцеляване ще продължи, когато поотрасне още - тогава следва първото напиване, ужасът ми да не посегне от любопитство към наркотиците...
Майка ми все ми казваше, че чака да тропне вратата и чак тогава заспива. Та май аз ще съм същата.
А не съм била такава, защото него го нямаше.
А от обич плача. Понякога така ме свива сърцето от любов, че очите сами си рукват.
И тогава се крия. Защото няма как да му обясня защо плача от сърцебол, но пък най-изпълващия и най-прекрасния.
Виж целия пост
Едва оцелявам, когато е болен, когато си беше разбил челото, когато...
Борбата ми за оцеляване ще продължи, когато поотрасне още - тогава следва първото напиване, ужасът ми да не посегне от любопитство към наркотиците...
Майка ми все ми казваше, че чака да тропне вратата и чак тогава заспива. Та май аз ще съм същата.
А не съм била такава, защото него го нямаше.
А от обич плача. Понякога така ме свива сърцето от любов, че очите сами си рукват.
И тогава се крия. Защото няма как да му обясня защо плача от сърцебол, но пък най-изпълващия и най-прекрасния.
# 47
25 ян. 2012, 21:06 ч.
Ооо и на мен ми се случва това и то доста често. Напоследък си рева за щяло и не щяло. От обич плача, от умиление плача от щастие плача...Нека по-добре да плачем от тези неща. Не съм чела цялата тема, но знам, че има доста ревли като мен, предполагам..
Виж целия пост
# 48
26 ян. 2012, 09:15 ч.
Аз никога не съм плакала от страх и обич. Или не съм майка или пък съм ненормална майка. Но винаги, когато погледна детето, си представям всичко най-хубаво за нея, че е родена с голям късмет, че ще бъде много щастлива и преуспяла, не ми е хрумвало, че нещо лошо може да се случи. Винаги си я представям, сред цветя и аплодисменти. Не разбирам, как може да плачете, когато всичко при вас е на ред?
Виж целия пост
# 49
26 ян. 2012, 10:54 ч.
Мога за заплача и заради нещо хубаво, и за заради нещо лошо.
Като цяло съм ревлива и винаги съм била такава, не е свързано с факта, че съм майка.
Виж целия пост
Като цяло съм ревлива и винаги съм била такава, не е свързано с факта, че съм майка.
# 50
26 ян. 2012, 22:42 ч.
Да. На едно тържество, когато синът ми казваше стихотворение в моя чест. Не мога да опиша какво съм изпитвала, знам само че извираха отвътре.
Но много пъти пъти съм плакала от страх и обич...но не за сина ми.
Виж целия пост
Но много пъти пъти съм плакала от страх и обич...но не за сина ми.
# 51
29 ян. 2012, 16:34 ч.
Откога се каня да ти кажа колко трогателно е това.
Виж целия пост
Понякога, когато приспивам моята мишка, а тя ме прегръща и ме гали с ръчички и ме гледа в очите, докато започне да се унася, изтръпвам от обич, страх и болка и сълзите ми рукват. Често, когато заспи, сълзите ми текват и я гушка много, много дълго.
Откога се каня да ти кажа колко трогателно е това.
# 52
31 ян. 2012, 18:59 ч.
Бронте, все едно аз съм писала нещата, които минават през ума ти. Поне се успокоих, че не съм луда да си втълпявам подобни ужаси 
Явно няма майка, която да не се ужасява, че нещо може да се случи с най-милото й. Опитвам се да прогонвам тези мисли и да се радвам на всички мигове с моето съкровище. Няма как да предвидим какво може да се случи. Господ да ги пази, защото ние не можем да ги опазим от всичко 
Виж целия пост
Явно няма майка, която да не се ужасява, че нещо може да се случи с най-милото й. Опитвам се да прогонвам тези мисли и да се радвам на всички мигове с моето съкровище. Няма как да предвидим какво може да се случи. Господ да ги пази, защото ние не можем да ги опазим от всичко 
# 53
4 фев. 2012, 09:42 ч.
Хората са различни, Шанел. Въпрос на психика. Наистина ли не познаваш хора с проблемно отношение към страха? Радвам се за теб, дано има повече такива хора. Уви, моите наблюдения сред познати сочат обратната тенденция. Изтрещяваме все повече 
Виж целия пост
Не разбирам, как може да плачете, когато всичко при вас е на ред?[/b]
# 54
4 фев. 2012, 19:59 ч.
Здравейте. Включвам се в тази тема , която ме вълнува макар и да не съм майка все още (макар и да искам). От известно време насам изпитвам болезнена обич към съпруга ми , страхувам се за него във всеки един момент от деня - когато не си вдига телефона , когато закъснее с 5 мин от работа или пък от кварталния магазин. Карам го постоянно да си взема телефона с него. В момента ми се е засилил страха понеже ще пътуваме на 100-тина км от нашия град и отиваме на почивка и аз през цялото време съм на тръни и под напрежение да мисля дали няма да се случи нещо и той да е потърпевшия. Не мисля за себе си , а за него. Никога не съм си представяла , че мога толкова да се притеснявам за някого. Навремето така беше с майка ми , сега с него. Постоянно в главата ми са някакви страшни картини и или полудявам и аз не съм наред (което е по - вероятно) или и аз не знам. Това е ужасно.
Виж целия пост
# 55
4 фев. 2012, 20:25 ч.
Еlizabett, аз не съм някой експерт, ама твоето наистина си звучи като някаква.. психоза, знам ли
Чак толкова
вярвам ти, че е ужасно. Явно наистина много се притесяваш, повече от нормалното... та някои хора заради работата си минават всекидневно 100, че и повече км..
Не знам, ама търси вариант да се успокоиш. Разговор със специалист при всички положения би бил добра идея, като да си излееш мъката, дето се вика, но поне ще е пред някой, който може да ти даде конкретни съвети, помощ...
Виж целия пост
Чак толкова
вярвам ти, че е ужасно. Явно наистина много се притесяваш, повече от нормалното... та някои хора заради работата си минават всекидневно 100, че и повече км..Не знам, ама търси вариант да се успокоиш. Разговор със специалист при всички положения би бил добра идея, като да си излееш мъката, дето се вика, но поне ще е пред някой, който може да ти даде конкретни съвети, помощ...
# 56
7 фев. 2012, 01:44 ч.
Подобни страхове ми минаваха, докато бях бременна, и кърмех, ревала съм на рекламите по телевизията. Сега не. Може би съм студена като майка. Обожавам момчетата си, притъмнява ми за секунди, ако ги изпусна от поглед в тълпа примерно, тичам и викам имената им, като се крият от мен. Но и тогава се опитвам да разсъждавам логично, да не се поддавам на паника.
Да не съм като дежурния дистанционен диагностик на форума, но много от описанията ви ми приличат на панически атаки и силно депресивни състояния. И не го казвам за друго, а ако е така, да се погрижите за себе си, защото няма кой друг да го направи.
Виж целия пост
Да не съм като дежурния дистанционен диагностик на форума, но много от описанията ви ми приличат на панически атаки и силно депресивни състояния. И не го казвам за друго, а ако е така, да се погрижите за себе си, защото няма кой друг да го направи.
# 57
9 фев. 2012, 14:30 ч.
На въпроса - ако някой не го е правил, значи нещо не му е наред. Плача, редовно. И не се срамувам от сълзите си.
Виж целия пост
# 58
10 фев. 2012, 10:14 ч.
Радвам се ,че открих темата, за да разбера, че не съм сама и че това е "нормална" майчина психоза 
Виж целия пост
Препоръчани теми