Историята е следната: от 6 години сме заедно имаме 3 годишен син и живеем самостоятелно. В началото всичко беше много хубаво , но той започна много да пие (след като заживяхме заедно) , родих детето с обещанията му че ще спре и че ме обича, но той винаги си намира причина да продължи.Подчертавам че се грижи идеално за детето и то много го обича. Преди 2 години се върнах на работа и рязко отслабнах ( върнах си старата фигура) и започна тормозът : всяко мое отиване на работа е конфликтна ситуация ( защо се гримирам , защо съм облякла тази риза , защо излизам в 7 като съм на работа от 8 ) , обижда ме , посяга , няма мила дума, почти не си говорим , а ако си кажем нещо то е извън добрият тон , спим в отделни стаи откакто малкия се е родил и др. . Не излизаме ( той казва че не му трябва нищо освен мен и детето) , почти нямаме вече приятели . От декември 2010 г. му казах че искам развод ... но все му давам шанс, а той ми говори че детето ще страда , че ще му проваля живота и такива неща. Това е малка част от всичко което се случва , но едва издържам ...но не си представям живота си с него . Обвинявам се че ако се разделим няма да се справя и че ще лиша детето си от баща му заради собственото ми щастие...
Просто искам съвет от хората които са изпадали в подобни ситуации, нормално ли е да ме е страх ?