Не се решавам

Според мен щом имаш желание всичко е възможно! Колко приятелки имам, които нямат баби, нямат роднини, които да помагат (в това число и аз), но имат човек до себе си и той им оказва подкрепата за гледане на бебето. Разбира се, че  можеш да се справиш сама. Може и да е трудно, но щом си истински решена ще се справиш, вярвай в себе си!
Лично аз имах същите проблеми с мъжете и разсъждавах по същия начин като теб. Доста познато чувство, но Слава Богу мина по реда си и животът продължава. Не се страхувай и вярвай в себе си!

Според мен най-добре е младите да си гледат детето сами, само помощ от време на време, колкото да могат да излюзат за час-два. Нищо катастрофално не можеш да сбъркаш, няма "да си умориш детето", само ще си тровиш нервите със спорове как точно се прави и кое е по-добре. Само ще си навлечеш ядове и скандали с майка си или свекърва си. По телефона е най-добре. "Как е детето?" "Живо и здраво. А ако имам нужда от съвет или помощ, ще се обадя".

Знам, че темата ми отдавна вече не е за този раздел. Може би и няма смисъл само да описвам проблемите и колебанията си. Не искам и да отварям нова тема, в която да изписвам вече казани неща.
Хем съм на кръстопът, хем сякаш съм взела решение, хем то не решава нищо, хем ужасно ме боли.
Всеки месец виждах, как пред нас няма бъдеще и всеки месец успявах да почакам и така времето минава. От 20-тина месеца живеем заедно. Скоро сменихме трета квартира. Накратко не мисля, че времето е малко, но бъдеще все няма и не само това, а сякаш става все по зле. Сякаш все повече се вижда колко сме различни и аз се чувствам, че той ме тегли към дъното, към деня, когато ще се разболея например и няма да мога да си купя лекарства, няма да мога да се кача на автобус до поликлиниката, защото просто в джоба ми и у дома ще са останали примерно 50 ст.
Минелия месец му казах "Когато мисля за нас в бъдеще аз мисля "ще живея така, когато се разделим", никога не мисля "ние ще бъдем така в бъдеще"". Стана му криво. Направи демонстрация, че ще спре безсмисления харч за цигари, но това не се случи съвсем. Месеца мина. Имах много проблеми на работа и у дома, наложи се да се преместим светкавично, имахме много разходи. Душичката ми се свива да мисля как ще изкараме до 20.07. Той не желаеше да коментира наличните ни средства и евентуален план за свитото им харчене и разпределение. Ядосах се плаках, страдах, изкоментирахме го.
Преди 2 дни му казах "Нищо добро няма да ни се случи. Не просто сега, а никога. Защото аз и ти сме такива. Единственото добро би било аз да намеря сили и смелост в мен вече да не сме заедно." Натъжи се. 2 дни е като гузен. А аз не знам защо го обичам и продължавам да го желая. Иска ми се да е различно. Не сме се разделили всъщност, аз съм се свила в черупката си и чакам сякаш не знам как да дойде времето, когато няма да плача само от мисълта да не сме заедно, да дойде момент, когато да мога да кажа "Върви си!", сега още не мога. Не съм глупава: Знам, че чакайки, давайки целувки за здравей и довиждане, спейки прегърнати това май няма да стане.
Нямам още сили. А дали някога ще имам?
Има го и страха от годините самота Комплексите които си имам за външността ми, за "странния" ми характер, за това как всички ме отбягваха, отбягват и сега де и просто ми остава да съм сама пак.
Съвети за това едва ли има. Доста съвети съм и чула.
Просто ми е болно и споделям.

Вярно че с тази развръзка темата вече не е за тук, а за ДиС-там може би ще получиш повече и по-адекватни съвети
Това което мога да ти кажа е че звучиш като вече взела решение
Осъзнала си колко сте несъвместими сякаш
Когато в мислите си човек започне да вижда бъдещето в единствено число, докато своевременно е в партньорски отношения-мисля краят е дошъл, тъжно е но живота е един, твой си е и заслужаваш да си го изживееш щастливо
И аз, и всеки си има комплекси-къде за физика, къде за емоционалност не се депресирай, момиче

Относно парите-винаги съм била на мнение, че където има любов и разбирателство, парите в по-малки количества няма да са проблем
Не е вярно, липсата им кара повечето хора да озверяват-психически, душевно, емоционално

Това е доста различно от темата! За да имаш дете с един човек трябва да си сигурна, че искаш да си с него.  Само ти можеш да направиш това решение.  Успех! 

poohito , намесвам се в темата ти по повод на разболяването. В началото на моята връзка аз изкарвах повече от съпруга си. В последствие той започна да пътува, моряк е и естествено той изкарваше повече.Станахме и двамата на по тридесет години.Бебчето се получи сравнително бързо, но от там започнаха болестите.Малкото боледуваше, пари, съпругът ми се разболя сериозно.Изследвания и лекарства, които не се покриват от здравната каса.Детето тръгна на ДГ нон стоп е болно, аз също се поразболях.Искам да ти кажа, че когато имаш дете трябва да имаш достатъчно средства, за да можеш да покриваш неочаквани разходи.Много късмет ти желая.Ако искаш моето мнение, аз бих го напуснала. 

Струва ми се, че не му се навлиза в трудностите на семейството Защото по някаква причина му е по-добре така.Активността е само от твоя страна и това те дразни 
Моето мнение, че трябва да се зададат гадните въпроси ""Или..или..." Да много е неприятно, но така може да си кара вечно Съжалявам, че съм толкова пряма, но ми е до болка познато

poohito  много ми стана мъчно като те прочетох 

Ти вече си взела решение! Остава само да събереш смелост и ... живота те чака и може да бъде много хубав - от теб си зависи какъв ще го направиш.
И се научи да се обичаш, това е много, много важно! 
Ти сама се обричаш на самота с тези си твои мисли, не си го причинявай това!
Много сила и кураж ти желая! 

Абсолютно подкрепям

А към авторката на темата - според мен решението вече е взето,остава да го реализираш и да намериш правилния път в живота Доста ме докосна с всичко това,което споделяш,защото и аз съм се пекла на такъв огън...,истината е,че е по-добре всичко да спре до тук Желая ти успех