Възпитаване на емоциите при децата

Благодаря за бързите отговори

Интересна тема. Моето хлапе определено е силно емоционално, но не толкова от обиди или нечие поведение, а се насълзява например на тъжна песен или филм. Да имате идеи над какво да поработим?

И аз се записвам.
Със сина ми имах посочения емоционален проблем. Още от детската градина. Много се притеснявах как ще му се отразява в годините този рев за елементарни неща. Изхождах и аз от всеприетото мнение, че ще става мъж и е  срамно да плаче. Всъщност  най-вече се тормозех, че е много раним и за него самия е по-добре да не е толкова чувствителен. За всеки малък неуспех в училище, а и преди това в градината се лееха реки от очите му, обвиняваше себе си, че не е достатъчно добър, умен, схватлив и т.н. Стигаше се дотам, че тотално се демотивираше и захвърляше всичко, с което имаше проблем.  Късаше ми се сърцето и се чудех какво още да кажа и направя за да преодолее по-леко поредното разочарование. Постепенно реките от сълзи намаляваха и остана само насълзяване на очите.
Разказвам всичко това, за да успокоя до колкото мога всички мами с такива дечица. Може да звучи тъпо, но истината е, че децата с времето се научават да преодоляват голяма част от причинителите на тази негативна емоция. Прави са и тези, които казват, че се научават и да я прикриват. В момента сина ми е на 21 и няма и помен от тази емоционалност. Все още си е толкова чувствителен и добър, но го показва пред определен кръг  хора.
Дъщеря ми върви по пътя на брат си / и как да е друго като е въпрос явно на гени, а това е единственото, което май са взели от мен / и с проблеми подобни на посочените в  другите постове. На 6 години е и разликата е, че не повръща от притеснение, но пък я заболява корем и я хваща разстройство. Знам, че като тръгне на училище ще стане още по-тежко, но от опит знам също, че колкото и да говоря и успокоявам всеки път ще е само временно. И тя ще го израстне, а до тогава ще й давам подкрепата и любовта си, за да премине надявам се без големи травми през този период.

Предлагам компромис - опитайте се да го запишете в елитно според Вас училище, за да не се съмнявате/ съжалявате по-късно. Ако свикне бързо - чудесно за всички, ако ли не в "малкото квартално" училище вероятно лесно ще го преместите, заради адресната регистрация, особено пък ако напливът към него не е голям. Обратното е трудно постижимо според мен.

teyabg-и аз бях на това мнение ,но се оказа ,че дори и в нашето малко квартално у-ще за въпросната учителка-наплив голям ,сега сме пуснали заявление  и сме в нейния клас ,но сме с предимство  ,защото сме в предучилищната група на у-щето.А след подадените ми заявления и в други училища (за да ми е чиста съвестта),и запознаването ми с обстановката,зам.директорки,среда все повече си мисля ,че май нашето квартално у-ще с по-малко на брой деца,спокойна обстановка,позитивно настроен училищен персонал и познати деца ще е най-подходящия избор за моят първолак.

щастлива мама, специално за началния етап наистина най-важен е учителят, а не училището. Ако преместването има риск да стресира детето и както с 300 зора е свикнало веднъж, сега всичко наново.... мисля, че не си заслужава.