Когато единия иска дете, а другия - не.

  • 11 982
  • 91
# 15
 За мен връзка без обща цел ( каквато в случая се явява детето/децата ), няма да просъществува дълго. Този, който иска дете, ще продължи да иска - това е природа, по силна от всякакви аргументи; този, който не иска дете, по вероятно е никога да не пожелае. Възможно е да позагубят n-на брой години във взаимно убеждаване в смисъла и на едното, и на другото, но...ако останат заедно, шансът някой от двамата да се почувства неудовлетворен, излъган или нещастен е мнооооого голям.
 Аз, като човек, който винаги е искал деца, не бих могла да поддържам връзка с такъв, който не иска - най малкото, той ще е пречка за осъществяването на най-естествения ми стремеж. И за двама ни ще е загуба не само на време, но и на нерви, емоции и възможности.
Виж целия пост
# 16
П.П. Не мисля, че създаването на дете трябва да се обосновава с гледането на старини...Прекалено е...егоистично, себично и задължаващо...Все си мисля, че хората създават деца, за да оставят нещо хубаво след себе си или просто за да са щастливи.
  bouquet и е лошо когато възприятията им за щастие и ценностна система са различни, особено по такъв въпрос.
Виж целия пост
# 17
Според мен такава връзка не е невъзможна, но между двамата винаги ще има безброй недоизказани мисли и хиляди премълчани думи.
Колко дълго ще просъществува тази връзка зависи от:
- това, колко силно се обичат по между си;
- колко силно единия желае да има дете;
- колко силно другия не желае да има дете;
- дали този, който желае да има дете има смелост да потърси щастие на друго място;
- дали този, който не желае дете е склонен да прояви великодушие в името на щастието на другия;
- дали имат брак или не и така нататък ...
Виж целия пост
# 18
Има едно момиче, жена всъщност - на 28 години, която работи в нашата фирма.
Нейният мъж не иска деца - не ги обичал, не можел да си представи как ще ги гледа, такива разни неща... Тя се опита да се измъкне, впусна се в някакви безразборни връзки, а мъжът ѝ направи всичко възможно да си я върне, но - въпросът с децата си е на същото положение.
Мъжът ми, който по принцип не забелязва чак такива тънки подробности, казва че седи като изсъхнала, повехнала някак си. Лошо е, когато някой във връзката се измъчва така.
Това дали ще има дете в една връзка е фундаментален въпрос,
и ако двамата не са на едно мнение по него си е цяло мъчение съжителството според мен.
Виж целия пост
# 19
Не смятам,че имат бъдеще. Да родиш дете, от човека, когото обичаш е най-естественото нещо. Семейства без деца/ не говоря за хора с проблеми/ честно казано не го разбирам.
С годините такива хора придобиват синдрома на старата "мома" или "ерген" и избиват странности. Това идва от липсата на осмисляне на живота. Дори и да постигнеш много, няма на кого да го оставиш...Освен това трябва да си осигурят старините такива хора. Не дай Боже да се наложи да имат нужда от гледане и повече грижи...

Сега ще представя точно противоположната страна, леко попресилена, но в общи линии вярна.

Аз съм на 33. Нямам деца и нямам особено желание да имам. Мъжът ми иска да има, но повече, защото семейството му го очаква от него и защото "така трябва", а не защото му идва отвътре. Има вероятност да се откаже съвсем, ако поработя по въпроса  Grinning
Животът ми е пълен, смислен и абсолютно удоволетворяващ, биологичният часовник и през ум не му минава да цъка. Имам си злояд домашен любимец, който ми удоволетворява потребностите да чистя драйфано, да мия насран задник, да лигавя и гушкам, а то да ми ръмжи насреща и се вкислява (това в кръга на шегата  Grinning)

Старините ще си ги осигуря сама. Парите, които инак биха отишли за отглеждане на дете, осигуряване на образование, евентуални здравни проблеми и лечение, подпомагане в по-зряла възраст, докато започне работа и прочие, ще си ги събирам и инвестирам, така че някой ден ще мога да си платя да ме гледат. И без това ме отвращава практиката да си заробиш детето да те гледа на стари години, особено ако си на легло, защото е длъжно. Имам такива роднини...

Виж целия пост
# 20
ако този, който иска дете е жената, и ако й стиска една евентуална драстична раздяла, тя е в по-изгодната позиция просто да забременее и да постави мъжа пред свършен факт. Според мен доста жени се плашат от това да бъдат изоставени от мъжете си и зле приети или изобщо неприети от родителите и близките си с дете на ръце, и се отказват от дете или правят аборт. А ако си отстоят желанието и бременността, то в един момент нещата ще се обърнат. В най-лошия случай детето ще расте без баща, но при всички положения това се преглъща, по-добре е детето да го има.
Ако жената не иска, не виждам как би могла да бъде принудена, защото все пак тя ще поеме по-голяма част от грижите за детето. За мен позицията на жената е определяща.
Виж целия пост
# 21
При всички случаи на жената позицията е определяща, но ако мъжа не иска дете, то при много случаи я изоставя.
Не са много и жените, които ще родят дете без баща.
За мен е по- добре такива хора да се разделят.
Лошото е, че този който иска дете, почти винаги си мисли, че другия с течение на времето ще склони.
Виж целия пост
# 22
И според мен такава връзка няма бъдеще. Желанието за дете , няма как да се компенсира с друго.
Виж целия пост
# 23
И двете желания са висша форма на егоизъм. Хубаво е, човек да намери друг, чийто егоизъм е канализиран в една посока с неговия.

Много такива връзки са просъществували. Дали са били щастливи хора, които са направили един от най-сериозните компромиси в едно човешко съществуване? Едва ли. Създаването на поколение е естествена функция на живота, не само човешкият.
Виж целия пост
# 24
Такава връзка има ли бъдеще или не?
Какво бихте казали на всеки един от тях по отделно, за да ги накарате да променят решението си?
Този, който се примирява с липсата на дете ще бъде ли истински щастлив наистина - с човека, който обича до себе си, но без дете?
А този, който приеме дете въпреки нежеланието си, има ли шанс да промени мнението с появата на детето или нещата само може още по - лоши да станат?

От колко сте заедно и на колко години сте?
При нас аз исках деца от доста рано, да речем от 20-21 год., но мъжът ми е с 9 месеца по-голям от мен и някак го виждах, че не е готов, той сам си го казваше. Но не в смисъл никога не искам деца, просто не сега. Да не е в това проблемът при вас? Да не е подходящ моментът?
Друг пример имам около мен - двойка, която чудесно си живее без деца, жената не иска деца, мъжът иска. Може и да нямат, самата тя го е казвала. Нямат драма, заедно са си самодостатъчни явно. 
Виж целия пост
# 25
Аз съм на 33. Нямам деца и нямам особено желание да имам.

Нямам особено желание е различно от "нямам никакво желание". Биологичният ти часовник може да е повреден и да почне да цъка, когато вече е късно. А с поработване върху мъжа, не можеш да премахнеш естествения му стремеж да остави поколение, можеш да го потиснеш за известно време. Може след години, когато вече ще си неспособна да му родиш деца, да се присети, че много му липсва нещо. Разбира се, може това никога да не стане и да остареете щастливо без деца.
Виж целия пост
# 26
Сядат двамата в двойката и си излагат причините единия да иска дете, а другия - не. После решават кой какви компромиси може да направи.

Според мен такава връзка може да продължи във времето, но единия винаги ще се чувства неудовлетворен.

Наблюдавам такава връзка само че става въпрос за второ. Мъжа се дърпа. Не разбирам защо. Първото го отгледа жената с предимно нейни средства, грижи  и внимание. Готова е да се справи и с второ. То и с първото беше някаква мъка докато се разберат ще го има ли или не.  Tired
Не я разбирам, но това е нейн избор!
Виж целия пост
# 27
Аз това го преживях. Отказаха ми второ дете без уговорки - след време, като вземем по-голямо жилище, натрупаме нещо в банковата сметка или каквото и да е. Аз исках да ми каже защо точно, той почна да се дразни и държи лошо. Депресирах се, станах 45 кг /на 175 см/. Появи се и трети човек и нещата съвсем отиваха на раздяла. В един момент той реши, че все пак иска да сме заедно и да имаме още едно дете. Бебето стана още първия месец. През цялата бременност и началните месеци той се държеше дръпнато, а аз се обвинявах, че съм го изнудила и не бях убедена какво точно иска. Сега вече искрено се радва на малкото. Между нас още има неща за доизглаждане, но мисля, че ще се справим
За мен - вярвам, че можеше да сме щастливи заедно и без бебето. Ако хората успеят да се разберат, без някой да е обиден или наранен могат да намерят пътя да са щастливи по друг начин
Имам познати при които мъжът иска, а жената отлага за по-добро време. На мен ми е споделяла, че въобще не иска и само си намира причини да не е в момента. За мен това е много подло.
Виж целия пост
# 28
Нищо на никого не бих казвала. Това не е като да решиш да си смениш тапетите да речем или да се подстрижеш. Всеки сам трябва да знае какво иска.
Виж целия пост
# 29
Много е лошо, когато двама хора се обичат, но мненията им по такива важни житейски въпроси се разминават.  Confused Винаги единият трябва да направи компромис, който понякога не се забравя и се натяква във времето.

Според мен такава връзка би имала успех само и единствено, ако между двамата има истинска, силна любов. В противен случай нито един от тях не би се "жертвал" да задоволи желанието на другия.


Нищо на никого не бих казвала. Това не е като да решиш да си смениш тапетите да речем или да се подстрижеш. Всеки сам трябва да знае какво иска.

 newsm78 Ами то всеки от тях знае какво иска, ама не могат да го съгласуват.....
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия