Те трябва да го решат помежду си. Човек намеси ли се в такива отношения, винаги излиза лошият. Не знам какви се падат тези двамцата на авторката. Но предполагам, че ако това различие толкова много ги вълнува или ще се разделят, или някой от двамата ще направи компромис. А предствете си, че само вие си мислите, че проблемът е такъв. Ами ако не могат да имат деца и предпочитат да си мислите, че просто някой от тях е против. Деликатна работа е това с децата. Може би само родител би могъл да даде съвет на собственото си дете в случая, да изрази гледаната си точка, и то без опит да се налага. Но не смятам, че това би могло да бъде тема на разговор с гости на вечеря например.
Виж целия пост
Когато единия иска дете, а другия - не.
- Публикувана: 2 март 2012, 12:42 ч.
- Последно мнение: 13 март 2012, 13:19 ч.
# 31
4 март 2012, 08:51 ч.
От колко сте заедно и на колко години сте?
При нас аз исках деца от доста рано, да речем от 20-21 год., но мъжът ми е с 9 месеца по-голям от мен и някак го виждах, че не е готов, той сам си го казваше. Но не в смисъл никога не искам деца, просто не сега. Да не е в това проблемът при вас? Да не е подходящ моментът?
Друг пример имам около мен - двойка, която чудесно си живее без деца, жената не иска деца, мъжът иска. Може и да нямат, самата тя го е казвала. Нямат драма, заедно са си самодостатъчни явно.
Лурдес, това не е личната история на narcis. Виж в подписа й - две деца има жената.
Виж целия пост
Такава връзка има ли бъдеще или не?
Какво бихте казали на всеки един от тях по отделно, за да ги накарате да променят решението си?
Този, който се примирява с липсата на дете ще бъде ли истински щастлив наистина - с човека, който обича до себе си, но без дете?
А този, който приеме дете въпреки нежеланието си, има ли шанс да промени мнението с появата на детето или нещата само може още по - лоши да станат?
Какво бихте казали на всеки един от тях по отделно, за да ги накарате да променят решението си?
Този, който се примирява с липсата на дете ще бъде ли истински щастлив наистина - с човека, който обича до себе си, но без дете?
А този, който приеме дете въпреки нежеланието си, има ли шанс да промени мнението с появата на детето или нещата само може още по - лоши да станат?
От колко сте заедно и на колко години сте?
При нас аз исках деца от доста рано, да речем от 20-21 год., но мъжът ми е с 9 месеца по-голям от мен и някак го виждах, че не е готов, той сам си го казваше. Но не в смисъл никога не искам деца, просто не сега. Да не е в това проблемът при вас? Да не е подходящ моментът?
Друг пример имам около мен - двойка, която чудесно си живее без деца, жената не иска деца, мъжът иска. Може и да нямат, самата тя го е казвала. Нямат драма, заедно са си самодостатъчни явно.
# 32
4 март 2012, 09:36 ч.
Меко казано тъпа. Защото тая префинената, освен собствената си душа (ако изобщо я е имала) е убила още 26 невинни души.
По темата - смятам, че ако 2 души имат непреодолими различия по въпроса да имат или не деца, въобще не трябва да се обвързват и бракуват.
Виж целия пост
Знам една история, без да споменавам имена.
Жената, нормално, иска дете, но мъжът й я убеждава, че нямало смисъл, искали да са си двамата и той като има свободно време, да й свири на цигулка. Жената прави 26 (!) аборта през живота си- само по себе си лудост, но нейна работа, като ги е ползвала на практика за контрацепция. Но, както и да е, на интелектуална база и за да имат време, живеят префинен и бездетен живот.
Мъжът се пенсионира, идва заветната вечер, в която ще свири на жена си, хваща цигулката...пада и умира.
Жената продължава да живее дълъг, интересен, префинен и бездетен живот.
Е това сега ако не е тъпа работа! Трябва да има по нещо органично, някакъв хаос. Хубво е да си помислим, като живеем спокойно и премерено, за да "бъдем себе си", дали не убиваме душата си...
По-добре с дете. От хаоса се раждат хубави неща, от реда- само депресия и тъпотия.
Жената, нормално, иска дете, но мъжът й я убеждава, че нямало смисъл, искали да са си двамата и той като има свободно време, да й свири на цигулка. Жената прави 26 (!) аборта през живота си- само по себе си лудост, но нейна работа, като ги е ползвала на практика за контрацепция. Но, както и да е, на интелектуална база и за да имат време, живеят префинен и бездетен живот.
Мъжът се пенсионира, идва заветната вечер, в която ще свири на жена си, хваща цигулката...пада и умира.
Жената продължава да живее дълъг, интересен, префинен и бездетен живот.
Е това сега ако не е тъпа работа! Трябва да има по нещо органично, някакъв хаос. Хубво е да си помислим, като живеем спокойно и премерено, за да "бъдем себе си", дали не убиваме душата си...
По-добре с дете. От хаоса се раждат хубави неща, от реда- само депресия и тъпотия.
Меко казано тъпа. Защото тая префинената, освен собствената си душа (ако изобщо я е имала) е убила още 26 невинни души.
По темата - смятам, че ако 2 души имат непреодолими различия по въпроса да имат или не деца, въобще не трябва да се обвързват и бракуват.
# 33
4 март 2012, 12:10 ч.
Аборт като начин на контрацепция в 21 век ? 
Мислех че нищо не може да ме учуди.
При такова разнообразие от презервативи, хапчета и спирали да ходиш редовно да те стържат, не го схващам.
Виж целия пост
Мислех че нищо не може да ме учуди.
При такова разнообразие от презервативи, хапчета и спирали да ходиш редовно да те стържат, не го схващам.
# 34
4 март 2012, 13:45 ч.
Не мисля,че двама души имат бъдеще заедно,ако имат различни желания за деца.
Аз не бих направила компромис,не мога да съм влюбена в някой,който ми поставя условия да се чувствам нещастна,за да имам неговото одобрение и любов.Не го намирам за справедливо.
Всеки има право на избор.И всеки избор има своя подходящ партньор.
Познавам една мила и хубава жена,която се отказа от дете, за да угоди на егоистичния си съпруг,отдаден на кариерата си и себе си.
Тя не е щастлива.Обиколките на света,всекидневните ресторанти и богатата къща не могат да компенсират нуждата от майчинство.
Сега тя е на 48,почти 49.Той кара криза на средната възраст е досаден събеседник,само за себе си говори,не се съобразява с никого.
Прекалено висока цена,според мен.Но всеки избира.
Самата жена е близка на семейството,много се радва на нашето дете и винаги е казвала,че цял живот си е мечтала за детенце.Не,че не може да има.Не е посмяла да има.
Виж целия пост
Аз не бих направила компромис,не мога да съм влюбена в някой,който ми поставя условия да се чувствам нещастна,за да имам неговото одобрение и любов.Не го намирам за справедливо.
Всеки има право на избор.И всеки избор има своя подходящ партньор.
Познавам една мила и хубава жена,която се отказа от дете, за да угоди на егоистичния си съпруг,отдаден на кариерата си и себе си.
Тя не е щастлива.Обиколките на света,всекидневните ресторанти и богатата къща не могат да компенсират нуждата от майчинство.
Сега тя е на 48,почти 49.Той кара криза на средната възраст е досаден събеседник,само за себе си говори,не се съобразява с никого.
Прекалено висока цена,според мен.Но всеки избира.
Самата жена е близка на семейството,много се радва на нашето дете и винаги е казвала,че цял живот си е мечтала за детенце.Не,че не може да има.Не е посмяла да има.
# 35
4 март 2012, 13:52 ч.
И данО в един прекрасенден той да не цъфне пред жена си с репликата "напускам те, чакам дете от секретарката", че тогава не знам!
Виж целия пост
# 36
4 март 2012, 14:08 ч.
Би било достойна отплата за малодушието й.
Виж целия пост
И данО в един прекрасенден той да не цъфне пред жена си с репликата "напускам те, чакам дете от секретарката", че тогава не знам!
Би било достойна отплата за малодушието й.
# 37
4 март 2012, 14:15 ч.
Човек прави такава жертва, на каквато сам е готов. Никой не може да го накара да даде повече от това, на което сам е склонен.
Ако тази жена сега обвинява другия за тази жертва, явно точно това не й е било чак толкова важно.
Виж целия пост
...
Познавам една мила и хубава жена,която се отказа от дете, за да угоди на егоистичния си съпруг,отдаден на кариерата си и себе си.
...
Познавам една мила и хубава жена,която се отказа от дете, за да угоди на егоистичния си съпруг,отдаден на кариерата си и себе си.
...
Човек прави такава жертва, на каквато сам е готов. Никой не може да го накара да даде повече от това, на което сам е склонен.
Ако тази жена сега обвинява другия за тази жертва, явно точно това не й е било чак толкова важно.
# 38
4 март 2012, 14:34 ч.
Ами тя никога не го е обвинявала пред мен,но винаги се просълзява,когато сина ми я прегърне.
Предполагам,че се е надявала с годините мъжа да си промени решението, не знам.
Но точно защото виждам двама души с различно желание за деца съвсем отблизо си мисля,че една такава жертва е твърде голяма и един ден този,дето прави компромис със собствените си потребности,много,много страда.
Виж целия пост
Предполагам,че се е надявала с годините мъжа да си промени решението, не знам.
Но точно защото виждам двама души с различно желание за деца съвсем отблизо си мисля,че една такава жертва е твърде голяма и един ден този,дето прави компромис със собствените си потребности,много,много страда.
# 39
4 март 2012, 14:57 ч.
Мои много близки приятели се разделиха поради причина, че тя забременя, въпреки уговорката им да нямат деца. И колкото и да мислеха тук във форума, че той ще улегне, не стана. Напротив, озлоби се още повече. Разсипва я психически и макар да не са заедно вече повече от две години, прави живота й черен.
За него тя е предател. Чувства се предаден, все едно тя му е изневерила. Кофти работа.
Виж целия пост
За него тя е предател. Чувства се предаден, все едно тя му е изневерила. Кофти работа.
# 40
4 март 2012, 15:54 ч.
Снощи това пропуснах - какво значи "да са се разбрали отначало"
От началото на връзката ли???? - че откога още като се събереш с някого, почваш "договорености" като деца, кола, апартамент и т.н.
Все си мисля, че връзка се гради постепенно и всяко нещо с времето си в зависимост от етапа на връзката - при някои по-рано, при други - по-късно....
Най-малкото мъжете се плашат от такива разговори съвсем в началото.
Виж целия пост
Не иска по принцип или не иска в момента, а в едно по-добро бъдеще?
Ако е първото, то моята лична оценка за шансовете на една такава двойка да оцелее е, че са минимални. Говорим за шанс. Едно, че въпросът за имането на дете не е като въпроса за имане на кола. Второ, че по такъв един въпрос би следвало да са се разбрали отначало, а щом не са, значи нещо в договарянето на семейството яко куца.
Ако е първото, то моята лична оценка за шансовете на една такава двойка да оцелее е, че са минимални. Говорим за шанс. Едно, че въпросът за имането на дете не е като въпроса за имане на кола. Второ, че по такъв един въпрос би следвало да са се разбрали отначало, а щом не са, значи нещо в договарянето на семейството яко куца.
Снощи това пропуснах - какво значи "да са се разбрали отначало"
От началото на връзката ли???? - че откога още като се събереш с някого, почваш "договорености" като деца, кола, апартамент и т.н.
Все си мисля, че връзка се гради постепенно и всяко нещо с времето си в зависимост от етапа на връзката - при някои по-рано, при други - по-късно....
Най-малкото мъжете се плашат от такива разговори съвсем в началото.
# 41
4 март 2012, 17:39 ч.
Не че съм Лоана, но ако имаме принципни различия по такива фундаментални въпроси като наличието на деца, то какво бъдеще би имала тази връзка? И не е нужно на първата среща да стават договорките. Събирайки се двама души, дали в брак или съжителство, стават ясни тези неща. Едва ли след сключването на брака/решението за съвместен живот тепърва започват сериозните разговори.
В крайна сметка нежеланието за собствени деца е доста по-различно и съществено от нежеланието да имаш домашен любимец, например.
Виж целия пост
В крайна сметка нежеланието за собствени деца е доста по-различно и съществено от нежеланието да имаш домашен любимец, например.
# 42
4 март 2012, 22:23 ч.
Имах предвид за различие в моментите, защото дори и двамата да искат все някога деца, може за единият от тях този момент да е все далеч или след години /имах такава приятелска двойка, жената го заряза и сега си има две дечица, пък мъжът веднага след като намери нова приятелка, я забремени още същата година от връзката им
/
В смисъл събират се двама души, говорят си, че принципно искат деца, брак и т.н., ама едва ли могат да кажат точното време примерно... не знам
Виж целия пост
Не че съм Лоана, но ако имаме принципни различия по такива фундаментални въпроси като наличието на деца, то какво бъдеще би имала тази връзка? И не е нужно на първата среща да стават договорките. Събирайки се двама души, дали в брак или съжителство, стават ясни тези неща. Едва ли след сключването на брака/решението за съвместен живот тепърва започват сериозните разговори.
В крайна сметка нежеланието за собствени деца е доста по-различно и съществено от нежеланието да имаш домашен любимец, например.
В крайна сметка нежеланието за собствени деца е доста по-различно и съществено от нежеланието да имаш домашен любимец, например.
Имах предвид за различие в моментите, защото дори и двамата да искат все някога деца, може за единият от тях този момент да е все далеч или след години /имах такава приятелска двойка, жената го заряза и сега си има две дечица, пък мъжът веднага след като намери нова приятелка, я забремени още същата година от връзката им
/В смисъл събират се двама души, говорят си, че принципно искат деца, брак и т.н., ама едва ли могат да кажат точното време примерно... не знам
# 43
4 март 2012, 22:57 ч.
ако принципно и двамата искат деца, проблем обикновенно няма, децата идват, кога в подходящият, кога не в толкова подходящият момент....
ако единият обаче принципно не желае дете, за мен връзката няма бъдеще, дори някой да направи компромиси на моменти да са привидно щастливи, то винаги при всеки проблем и това ще надвисва и тежи допълнително....
Друг е въпроса ако неискащият казва, че не иска просто защото не иска от този партньор....което също е варианнт.но така или иначе естественото заложено е да се създава поколение, така че искащият в случаят за мен е по-ощетеният...и по-добре да потърси щастие другаде....
Просто е прекалено генерално различие...може би най-голямото всъщност.
Виж целия пост
ако единият обаче принципно не желае дете, за мен връзката няма бъдеще, дори някой да направи компромиси на моменти да са привидно щастливи, то винаги при всеки проблем и това ще надвисва и тежи допълнително....
Друг е въпроса ако неискащият казва, че не иска просто защото не иска от този партньор....което също е варианнт.но така или иначе естественото заложено е да се създава поколение, така че искащият в случаят за мен е по-ощетеният...и по-добре да потърси щастие другаде....
Просто е прекалено генерално различие...може би най-голямото всъщност.
# 44
4 март 2012, 23:07 ч.
Тук е нормално още на първа среща да те питат-Искаш ли някога да имаш деца.
Може би, защото се приемат по-нормално двойки, които са решили да нямат.
Но си изясняват тези неща още в началото.
За бъдещето на връзката..зависи от това кой колко иска/не иска дете.
Той иска деца, но е оставил дали, кога и как ще имаме, аз да реша.
И казва, че може да живее с моя избор, какъвто и да е той и не би ме напуснал заради това.
Аз не бих направила това заради него или който и да е друг мъж.
Виж целия пост
От началото на връзката ли???? - че откога още като се събереш с някого, почваш "договорености" като деца, кола, апартамент и т.н.
Тук е нормално още на първа среща да те питат-Искаш ли някога да имаш деца.
Може би, защото се приемат по-нормално двойки, които са решили да нямат.
Но си изясняват тези неща още в началото.
За бъдещето на връзката..зависи от това кой колко иска/не иска дете.
Той иска деца, но е оставил дали, кога и как ще имаме, аз да реша.
И казва, че може да живее с моя избор, какъвто и да е той и не би ме напуснал заради това.
Аз не бих направила това заради него или който и да е друг мъж.
Препоръчани теми