azaf, никой не твърди това, уточнихме се по-напред.
Разбира се, аз не репликирам теб, а факта, че имаше опит да се каже, че самоубийството е висша форма на духовна извисеност.
За дивия материализъм и любовта
- Публикувана: 10 март 2012, 18:56 ч.
- Последно мнение: 15 март 2012, 11:03 ч.
# 300
13 март 2012, 17:00 ч.
Разбира се, аз не репликирам теб, а факта, че имаше опит да се каже, че самоубийството е висша форма на духовна извисеност.
Виж целия пост
Разбира се, аз не репликирам теб, а факта, че имаше опит да се каже, че самоубийството е висша форма на духовна извисеност.
# 301
13 март 2012, 17:06 ч.
Аз не мисля, че Краси искаше да ни докаже, че да се самоубиеш е акт на висше просветление.....
Доклкото разбирам, по-скоро хората често приемат неспособността да си простиш или преодолееш нещо, като симптом на твърде финно и крехко вътрешно устройство. Като вид незаземеност, която гарантира богат дух. Не е така, наистина. Откъдето и да разглеждаме самоубийството то е болестно решение, което обикновено е предизвикано от болестно състояние. А до такова състояние могат да ни докарат много неща.
Виж целия пост
Доклкото разбирам, по-скоро хората често приемат неспособността да си простиш или преодолееш нещо, като симптом на твърде финно и крехко вътрешно устройство. Като вид незаземеност, която гарантира богат дух. Не е така, наистина. Откъдето и да разглеждаме самоубийството то е болестно решение, което обикновено е предизвикано от болестно състояние. А до такова състояние могат да ни докарат много неща.
# 302
13 март 2012, 17:08 ч.
Дали е бягство или избор, не знам - от какво ще искат да бягат успели и богати хора??? И още повече могат да избягат в алкохола или дрогата или секса или шоколада.....Не е толкова лесно да се отговори на този въпрос.
Наивен въпрос. Познаваш ли хора, страдащи от депресия?
За да цитирам един мой познат, който иначе има един съвсем стандартен живот - "вече нищо не ме радва". Понякога човек изпада в състояние, в което не може да бъде щастлив - било заради психично разстройство (временно или постоянно), злоупотреба с медикаменти или един Господ знае защо. Тогава няма значение дали си умен, глупав, беден, богат, обичан или мразен - просто губиш всичко, което те свързва със света. Губи ти се смисъла на собствения ти живот, уморен си да го живееш.
Това от лични наблюдения, не претендирам за професионален поглед върху депресията.
Има хиляди необикновени хора, които не се самоубиват. Както и хиляди обикновени, които го правят.
Самоубиват се всякакви хора както правилно си споменала - и депресирани, и по други причини. Или понякога ти идва да извикаш "Спрете Земята, искам да сляза" (Уди Алън)! 
Да, това ми е ясно. От гледна точка на психологията основната причина е депресията (или някакво заболяване). Обаче други култури имат друг поглед по въпроса. "Харакири" май му викат в Япония. Самоубийство на честта (психологията не работи с такива понятия). Има и други ритуални самоубийства, които се практикуват все още. И изобщо не е намесена депресията.
Виж целия пост
Дали е бягство или избор, не знам - от какво ще искат да бягат успели и богати хора??? И още повече могат да избягат в алкохола или дрогата или секса или шоколада.....Не е толкова лесно да се отговори на този въпрос.
Наивен въпрос. Познаваш ли хора, страдащи от депресия?
За да цитирам един мой познат, който иначе има един съвсем стандартен живот - "вече нищо не ме радва". Понякога човек изпада в състояние, в което не може да бъде щастлив - било заради психично разстройство (временно или постоянно), злоупотреба с медикаменти или един Господ знае защо. Тогава няма значение дали си умен, глупав, беден, богат, обичан или мразен - просто губиш всичко, което те свързва със света. Губи ти се смисъла на собствения ти живот, уморен си да го живееш.
Това от лични наблюдения, не претендирам за професионален поглед върху депресията.
Има хиляди необикновени хора, които не се самоубиват. Както и хиляди обикновени, които го правят.
Да, това ми е ясно. От гледна точка на психологията основната причина е депресията (или някакво заболяване). Обаче други култури имат друг поглед по въпроса. "Харакири" май му викат в Япония. Самоубийство на честта (психологията не работи с такива понятия). Има и други ритуални самоубийства, които се практикуват все още. И изобщо не е намесена депресията.
и аз познавам болката от загубата
# 304
13 март 2012, 17:14 ч.
Е, японското харакири не е от отчаяние, а е дълг в определени ситуации и наистина е въпрос на чест за тях.
Но както и да е, подобен обичай за мен е малко варварски....
Все пак културата, обичаите и като цяло обществото възпитават отношението към света.
Виж целия пост
Но както и да е, подобен обичай за мен е малко варварски....
Все пак културата, обичаите и като цяло обществото възпитават отношението към света.
# 305
13 март 2012, 17:20 ч.
Е, това пък е съвсем различен случай.
Как да не работи психологията с такива понятия? Ясно е, че обществените очаквания и възпитанието как е правилно да постъпиш влияят силно на всеки човек - просто в различните култури са различни.
Виж целия пост
Обаче други култури имат друг поглед по въпроса. "Харакири" май му викат в Япония. Самоубийство на честта (психологията не работи с такива понятия). Има и други ритуални самоубийства, които се практикуват все още. И изобщо не е намесена депресията.
Е, това пък е съвсем различен случай.
Как да не работи психологията с такива понятия? Ясно е, че обществените очаквания и възпитанието как е правилно да постъпиш влияят силно на всеки човек - просто в различните култури са различни.
# 306
13 март 2012, 17:38 ч.
Ако съдя по една книга, дето чета сега, даже в по-цялостната картина на духовното ни израстване, би се поощрило намирането на път за разрешаване на този вътрешен конфликт, така че да бъдеш полезен за себе си и околните. И самият път, извярвян към това преборване, е интерпретиран като много пълноценен откъм духовната ни еволюция. Но душите са индивидуални, всеки реагира на предивикателствата по-различен начин.
Виж целия пост
Аз не мисля, че Краси искаше да ни докаже, че да се самоубиеш е акт на висше просветление.....
Доклкото разбирам, по-скоро хората често приемат неспособността да си простиш или преодолееш нещо, като симптом на твърде финно и крехко вътрешно устройство. Като вид незаземеност, която гарантира богат дух. Не е така, наистина. Откъдето и да разглеждаме самоубийството то е болестно решение, което обикновено е предизвикано от болестно състояние. А до такова състояние могат да ни докарат много неща.
Доклкото разбирам, по-скоро хората често приемат неспособността да си простиш или преодолееш нещо, като симптом на твърде финно и крехко вътрешно устройство. Като вид незаземеност, която гарантира богат дух. Не е така, наистина. Откъдето и да разглеждаме самоубийството то е болестно решение, което обикновено е предизвикано от болестно състояние. А до такова състояние могат да ни докарат много неща.
Ако съдя по една книга, дето чета сега, даже в по-цялостната картина на духовното ни израстване, би се поощрило намирането на път за разрешаване на този вътрешен конфликт, така че да бъдеш полезен за себе си и околните. И самият път, извярвян към това преборване, е интерпретиран като много пълноценен откъм духовната ни еволюция. Но душите са индивидуални, всеки реагира на предивикателствата по-различен начин.
# 307
13 март 2012, 17:39 ч.
Ами преди време и тук е имало такива самоубийства. В почти всички краища на България има някоя скала, която се казва Невестата, Момин скок (това май е водопад, не помня) и т.н. Имената си носят от легендите, че именно от тези скали са скачали жени, от несподелена любов или от някакво "умерзение", или за да запазят моминската си чест и т.н.
Т.е. мисълтта ми е, че самоубийствата понякога са избор и обществените очаквания се менят с времето и актуалния морал. В момента е модерно да вземаме антидепресанти, но има хора които избират да не правят това. И просто си тръгват от този свят...
Много отклонихме темата май.
Виж целия пост
Т.е. мисълтта ми е, че самоубийствата понякога са избор и обществените очаквания се менят с времето и актуалния морал. В момента е модерно да вземаме антидепресанти, но има хора които избират да не правят това. И просто си тръгват от този свят...
Много отклонихме темата май.
# 308
13 март 2012, 17:46 ч.
Аз забравих за какво беше темата ,но тази където сте я подхванали е много тежка .
Виж целия пост
# 309
13 март 2012, 18:02 ч.
Ако съдя по една книга, дето чета сега, даже в по-цялостната картина на духовното ни израстване, би се поощрило намирането на път за разрешаване на този вътрешен конфликт, така че да бъдеш полезен за себе си и околните. И самият път, извярвян към това преборване, е интерпретиран като много пълноценен откъм духовната ни еволюция. Но душите са индивидуални, всеки реагира на предивикателствата по-различен начин.
Абсолютно....
Темата е тежка, да.... И доста вече я изкривихме, но пък може да помогне на някой...Не се знае....
Виж целия пост
Аз не мисля, че Краси искаше да ни докаже, че да се самоубиеш е акт на висше просветление.....
Доклкото разбирам, по-скоро хората често приемат неспособността да си простиш или преодолееш нещо, като симптом на твърде финно и крехко вътрешно устройство. Като вид незаземеност, която гарантира богат дух. Не е така, наистина. Откъдето и да разглеждаме самоубийството то е болестно решение, което обикновено е предизвикано от болестно състояние. А до такова състояние могат да ни докарат много неща.
Доклкото разбирам, по-скоро хората често приемат неспособността да си простиш или преодолееш нещо, като симптом на твърде финно и крехко вътрешно устройство. Като вид незаземеност, която гарантира богат дух. Не е така, наистина. Откъдето и да разглеждаме самоубийството то е болестно решение, което обикновено е предизвикано от болестно състояние. А до такова състояние могат да ни докарат много неща.
Ако съдя по една книга, дето чета сега, даже в по-цялостната картина на духовното ни израстване, би се поощрило намирането на път за разрешаване на този вътрешен конфликт, така че да бъдеш полезен за себе си и околните. И самият път, извярвян към това преборване, е интерпретиран като много пълноценен откъм духовната ни еволюция. Но душите са индивидуални, всеки реагира на предивикателствата по-различен начин.
Абсолютно....
Темата е тежка, да.... И доста вече я изкривихме, но пък може да помогне на някой...Не се знае....
# 310
13 март 2012, 18:34 ч.
Депресията, психозата, всякакви афективни разстройства - те са точно толкова личен избор, колкото и да се разболееш от рак, например. Дори отключването на рак е доста по-контролируемо, ако избягваш определени рискови фактори. Алкохолът (пит по злоупотребителски начин) и дрогата предхождат самоубийството на много от хората, които си включила в списъка. Повечето хора с психични заболявания, които познавам, злоупотребяват я с алкохол, я с нещо друго, обикновено алкохол. По принцип психоактивните вещества не са бягство, те само задълбочават проблема. Болката и страданието не са болест. Депресията е.
Ох, наистина стана тежко
Виж целия пост
jp, Аз също не мога да разбера самоубийците защото за мен животът е единственото нещо, което имаме реално. Другото са някакви вещи. Обаче всички изброени хора определено не са от стандартно мислещите, за мен те са напълно различни от нормалните, обикновените хора. Особено пък Хитлер, който е един демон на злото и неговия мозък съвсем не е като моя и твоя (предполагам, не твърдя). Затова и попитах за изследване, някой сигурно се е ровил в тоя проблем и може да каже.
Дали е бягство или избор, не знам - от какво ще искат да бягат успели и богати хора??? И още повече могат да избягат в алкохола или дрогата или секса или шоколада.....Не е толкова лесно да се отговори на този въпрос.
Не твърдя, че да се самоубиеш е проява на духовност, питам и разсъждавам.
Дали е бягство или избор, не знам - от какво ще искат да бягат успели и богати хора??? И още повече могат да избягат в алкохола или дрогата или секса или шоколада.....Не е толкова лесно да се отговори на този въпрос.
Не твърдя, че да се самоубиеш е проява на духовност, питам и разсъждавам.
Депресията, психозата, всякакви афективни разстройства - те са точно толкова личен избор, колкото и да се разболееш от рак, например. Дори отключването на рак е доста по-контролируемо, ако избягваш определени рискови фактори. Алкохолът (пит по злоупотребителски начин) и дрогата предхождат самоубийството на много от хората, които си включила в списъка. Повечето хора с психични заболявания, които познавам, злоупотребяват я с алкохол, я с нещо друго, обикновено алкохол. По принцип психоактивните вещества не са бягство, те само задълбочават проблема. Болката и страданието не са болест. Депресията е.
Ох, наистина стана тежко
# 311
13 март 2012, 19:09 ч.
Защо нещо толкова субктивно и разнолико се опитвате да вкарате в клишето или дефиницията?
Какво клише? Нима духовността е нещо твърде "над нещата", за да бъде дефинирано? Всичко може да се дефинира (и неизбежно се), субективно при това.
Виж целия пост
Отдавна не бях чела толкова разнообразна злоупотреба с понятие. Горката духовност.
Защо нещо толкова субктивно и разнолико се опитвате да вкарате в клишето или дефиницията?
Какво клише? Нима духовността е нещо твърде "над нещата", за да бъде дефинирано? Всичко може да се дефинира (и неизбежно се), субективно при това.
# 312
13 март 2012, 19:53 ч.
Тези двадесет имена са на самоубийци. Дали доказват нещо не знам, но в моите представи точно такива хора се самоубиват. Затова попитах дали някой е чел нещо по въпроса или не.
Потърси в интернет монографията на Б. Акунин "Писателят и самоубийството", руснаците сто на сто са я качили някъде. Вероятно ще ти бъде интересна, щом се интересуваш от този въпрос.
Мерси, ще го прочета. Макар че, руснаците имат свое мнение по всеки въпрос и то обикновено е различно от западното виждане за света. При всички случаи ще е интересно.
Ето откъс - http://www.kultura.bg/media/my_html/2334/ruspis.htm
Тук трябва да е качена - http://knigadarom.com/download.php?id=11967
argun, чета това с голямо удоволствие. Направи следобяда ми доста интересен днес. Благодаря, че сподели.
Виж целия пост
И двадесет имена са доказателство за нещо, свързано с темата ли, та се изреждат?
Нали не смятате, че наличието на определено качество, талант означава, че притежателят им е обзаведен само и единствено с тях, та всичко, случващо се в живота му да е следствие само от тях... или смятате?
Нали не смятате, че наличието на определено качество, талант означава, че притежателят им е обзаведен само и единствено с тях, та всичко, случващо се в живота му да е следствие само от тях... или смятате?
Тези двадесет имена са на самоубийци. Дали доказват нещо не знам, но в моите представи точно такива хора се самоубиват. Затова попитах дали някой е чел нещо по въпроса или не.
Потърси в интернет монографията на Б. Акунин "Писателят и самоубийството", руснаците сто на сто са я качили някъде. Вероятно ще ти бъде интересна, щом се интересуваш от този въпрос.
Мерси, ще го прочета. Макар че, руснаците имат свое мнение по всеки въпрос и то обикновено е различно от западното виждане за света. При всички случаи ще е интересно.
Ето откъс - http://www.kultura.bg/media/my_html/2334/ruspis.htm
Тук трябва да е качена - http://knigadarom.com/download.php?id=11967
argun, чета това с голямо удоволствие. Направи следобяда ми доста интересен днес. Благодаря, че сподели.
# 313
13 март 2012, 23:04 ч.
Не знам дали е вродена, но е свидетелство за изключителна духовна нищета.
Аз пък смятам, че духовно бедните хора имат изключително силно развито чувство за самосъхранение, включително ужасен егоцентризъм.И изобщо не мога да си представя един тотален егоист да посегне на живота си, заради когото или каквото и да било.
Такъв човек по-скоро би убил, отколкото да посегне на себе си.
Естествено, че точно тотален егоист ще посегне на живота си. Защото не му пука за нищо и за никой, освен за себе си. Погълнат е изцяло от собствените си проблеми и болки и избира най-лесния и подъл начин да се спаси и да избяга. Замисля ли се изобщо за близките си? Как ще преживеят те и какъв удар ще е за тях ужасното му деяние. Не се замисля, защото е егоист и мисли само за себе си. Самоубийството е ужасен грях, по-тежък грях от убийството.
Виж целия пост
Всъщност склонността към самоубийство не беше ли вродена психична болест?
Не знам дали е вродена, но е свидетелство за изключителна духовна нищета.
Такъв човек по-скоро би убил, отколкото да посегне на себе си.
Естествено, че точно тотален егоист ще посегне на живота си. Защото не му пука за нищо и за никой, освен за себе си. Погълнат е изцяло от собствените си проблеми и болки и избира най-лесния и подъл начин да се спаси и да избяга. Замисля ли се изобщо за близките си? Как ще преживеят те и какъв удар ще е за тях ужасното му деяние. Не се замисля, защото е егоист и мисли само за себе си. Самоубийството е ужасен грях, по-тежък грях от убийството.
# 314
13 март 2012, 23:06 ч.
Хайде, хайде... Започна се с гръмките фрази.
Виж целия пост
Цитат
Самоубийството е ужасен грях, по-тежък грях от убийството.
Препоръчани теми