Здравейте искам просто да споделя поне малко да ми олекне просто живота ми е някакъв каша. Ситуацията е следната;С мъжът ми сме заедно от 6 години,аз съм на 26,а той на 30.Имаме си едно детенце,но нещата куцат доста напоследък,и куцат е слабо казано.Въобще не се разбираме,само се караме отчуждени един от друг,липсва всякакви сексуални взаимоотношения(по негова вина).Най -лошото е че това е от близо 4 години някъде.Все си мислех,че нещата може да се оправят -съответно разговори и опити от моя страна,но просто той е много студена личност и не го интересуват мойте нужди.Съоветно той казва''нещата ще се оправят важното е да сме заедно заради детето,то е най-важното''.Разбира се така е ,но вече едва издържам.Тази година замина за месец извън БГ по работа и си мислех(наивната аз)че като е без нас ще се вразуми,ще му липсваме,но уви прибра се една седмица беше ок,после пак същия.Най смешното е че дори и вкъщи нищо не прави(смисъл да поддържа дома или да ми помага).Съвсем наясно съм че той няма да се промени вече а и на мен вече не ми пука,но нз защо не мога да събера смелост да го оставя.Не го обичам вече и дори на моменти злоба изпитвам към него но него не му пука сякаш.Не знам просто какво трябва да направя.Притесняваме може би това че като се разведа ще остана сама ,хорското мнение може би също или поне това на семейството ми.,затова не мога да събера смелост явно. 
Виж целия пост
Няма си любовница сигурна съм в това.От работа се прибира вкъщи направо и не излиза "по мъжки".А за ерекцията и с това няма проблем,просто според него сексът не е най-важното нещо,макар че за мен е и съм му го казвала 
И да е на сухо от 4 години 