още едно недоносено бебенце

Здравейте, искам да споделя и аз своята история с всички Вас, защото ми е много трудно.2010 изгубих първата си рожба(момиченце-писала съм в други теми) в края на 6/началото на 7 месец, поради влошен кръвоток в маточните артерии и в пъпната връв, в резултат на което диагнозата беше ИУРП.Бебето загина в мен и предизвикаха раждане.Травмата ще остане завинаги, но се учиш да живееш с нея.След хиляди изследвания и много ровене от моя страна установихме причината.След месеци редовни опити през септември миналата година(2011) забременях отново.Бременността ми беше придружена с много тежка терапия(много медикаменти) и лежане в болница под строго наблюдение от имунолог, ендокринолог, акушер-гинеколог и специалист ФМ и фетална ехокардиография.Кръвотока в артериите въпреки терапията отново беше граничен, но бебка беше добре и така до 28 г.с, когато на поредната ФМ се установиха раздути дебелочревни бримки, за които след раждането, ако бебето не се изходи спонтанно се налага оперативна намеса.В 30 г.с. обаче установиха и асцит на бебето(събиране на течности в коремчето).Приеха ме за пореден път в болница, където направихме втори курс с целестон за разгръщане дробчетата на бебето и се предприе родоразрешение чрез секцио.Бебето се роди 1400гр 40см и  беше в много тежко състояние с напълно неразгърнати дробчета.Преведоха я в педиатрията, където многократно са и прилагали сърфактнат, интубирана на 100% апаратна вентилация и я стабилизираха като намалиха и кислорода на 80%, после между 60-70%, отворен дуктус, който се затвори с медикамент,кръвопреливане за анемия,антибиотици.Рожбата ми се пребори с всичко това.На 8 ден беше преведена в "Пирогов" за животоспасяваща операция на червата(перитонит-имало е загниване).Операцията мина успешно, слава на Бога, изведоха противоестествен анус през коремчето, който ще се коригира с втора операция след 6 месеца.Към момента моето мило момиченце е в неонатологията и продължаваме да се борим с дишането,тъй като вече е повече от 20 дни на апаратна вентилация започнаха терапия с кортикостероиди(дексаметазон) за по-бързо отвикване от апарата и на този етап сме на по-лек режим и на 50% кислород,още и дават антибиотици профилактично,хранят я със сонда 7 пъти по 20 мл кърма(цедя се, замразявам и нося).След операцията беше спаднала на 1250гр, а за последно преди около 2 седмици беше 1410гр.Сега незнам колко е, защото не я мерят, защото е още на апарат в кувиоз.

Гордея се с моето малко борбено човече и вярвам в него.Вярвам, че Господ бди над нея и че Дева Мария я пази.Дадох и името Мария и мисля, че то ще я закриля.Искам момиченцето ми да оздравее напълно, за да си дойде у дома и да ни топли и радва и да се грижим за нея.Вярвам, че вървим по този нелек път, за да можем накрая да бъдем заедно щастливи, но ми е трудно, че бебчето ми трябва да мине през всичко това.

Моля Ви, да споделите и Вашият опит!
Благодаря Ви предварително,