Имаме 11 години брак, а се познаваме от 16. Живеем добре, без лишения и нямаме някакви сериозни караници. Другият мъж е с десет години по малък от нея /тя е на 32, а аз на 37/. Познават се от края на ноември 2011 г. Ако тя наистина го обича, възможно ли е тази любов да е толкова голяма, че да измести любовта към децата ни. В момента живее при майка си и не се обажда нито на мен нито на децата. Аз я търся периодично, но мисля че не желае да комуникираме. Не слуша никой - нито мене нито нейните роднини и все повтаря че живота си е неин, че ще прави каквото си иска и никой нищо не може да и каже, че имала нужда от свобода, а аз съм я ограничавал /докато бяхме заедно излизаше доста често по заведения и се прибираше в малките часове, за което понякога съм повдигал въпроси/, че заради децата нямало да си разваля щастието и т.н./беше може би най-любящата майка/. Наскоро я осъдиха на пробация заради шьофиране в пияно състояние /с автомобила на любовника и с него вътре/. Един от проблемите заради който имахме разправии беше именно прекомерното пиене. Любовникът не и плати разноските за адвокат, та се наложи аз да ги поема. Съкратиха я и от работа и остана без пари. В редките случаи когато идваше до нас, ходеше пеша /5км./, защото няма пари за билетче за автобус и си отиваше пеша, дори нямаше пари за цигари, та пак аз и купувах. Не излиза вече по заведения а се събира в приятелки, които също намаляха доста и мисля че в момента има само една приятелка. Любовникът очевидно не поема разходите и, или поне не и помага, но тя твърди че още е с него.
Обичам жена си и искам да си я върна.