Лятото вече дойде, хайде СЕПТЕМВРИЙЧЕ на планина и/или море

Мъниче, благодаря! 

И аз се записвам

Честита нова темичка

Само положителни новини и много хубави емоции да имаме 

Много слънчева темичка  , velizarka_8, като те слушам все едно описваш Димитър преди няколко месеца, когато се върнах на работа. Не се притеснявай, период е и ще мине, ev4i79 е много права- страх ги е да не би да са направили нещо и затова, ние да сме ги изоставили- ходят след нас непрекъснато и търсят одобрението ни. Да се насладим на това време, че мъжките майки после не се радват на много внимание:-)

Да, така е, докато ти висят на врата за всичко и не могат да направят нищо сами, в един момент изведнъж се отдръпват и стават самостоятелни, а мама остава сама. Затова сега да стискаме зъби при лошите им прояви и да се радваме на хубавите моменти заедно.

На някои мъже им е трудна адаптацията, когато се появи малкия човек, чувстват се неудобно, страх ги е да не сбъркат нещо, да не наранят малкото същество и разни такива нормални неща. То и ние минаваме през такъв етап, но понеже всичко зависи от нас и чака нас (майките), то много бързо се окопитваме и адаптираме
Затова е добре, когато бебето поотрасне(както е в нашия случай), да започнем и ние да ги стимулираме мъжете и да ги насърчаваме да общуват повече заедно, да им покажем как да си играят, как да се грижат за тях и т.н. Важното е да се престрашат един път, после сами ще си намерят подхода и начина за сближаване. Но според мен, колкото по-рано стане това, толкова по-добре за всички. Виждала съм не малко семейства, в които мъжете са толкова встрани от децата си, че даже не знаят в кой клас са вече и кога им е рожденния ден. Дето се казва "изтървана" работа

Нас пък ни наказват с напикаване. Като се прибера /аз се прибирам в 17/ до лягане сменяме по 5-6 гащи.

охоо, каква хубава темичка си имаме, благодаря, чалтисах как стават работите  

ако не е късно за предложенията, за играчка навън може да е някоя радиоуправляема лодка или кола:
http://slonbalonbg.com/detski-igrachki/radioupravlqemi-igrachki.html

също много се радват за навън на хвърчило

Каква хубава, лятна и свежа темичка! мъниче!  
iv4i_79, много си права. Иначе много му се радва, винаги се интересува ял ли е, спал ли е, звъни по тел да пита как е, всичко наред ли е с него. Когато нещо не е добре детето, той е два пъти по-зле от притеснение.
Що се отнася до постоянното присъствие на Ники до краката ми   аз не се оплаквам, само споделям. Постоянно ме прегръща, толкова е умилително! Притеснява ме това реване сутрин. Да не се е изплашил нещо.
betonche, явно е така с малчовците. Това не го забелязвам толкова при момичетата. Някак по-самостоятелни са, пак е до характер де, но някак по оправни сме нашето "племе"... още от бебета.

Велизарка, напълно е възможно да сънува нещо... Дидко никога не е спал на светната лампа - преди дори сам си я гасеше, но от 4-5 дни насам ме кара да оставям светната нощната лампа Оставям я - предполагам, че е период и ще отмине

jos, и кола, и лодка, и хеликоптер си имаме (то май татито ни е по-голям дечко от дребуса ). Наистина му е голямо забавление
Благодаря за идеята за хвърчило - тъкмо стягам саковете за вилата ...А там определено има къде да се пуска
Иначе подарък поръчахме - столче, което е пълно с инструменти Нали си ми е майсторче


...Аз изчезвам, ще се "видим" към понеделник някъде
п.с. радвам се, че Ви е харесала темата, че нещо хич не ми се занимаваше

Страхотно оформмление на темичката    !
Дано да я изпълним с много весели емоции!

Момичета ,май татковците като цяло са леко дистанцирани.И нашия е малко дръпнат ,хем има желание ,хем не смее много много  .При нас само че е обратния ефект ,постоянно го търси и пита за него все.Звънне ли се на вратата или по телефона и тя си мисли ,че е баща й.Сутрин докато си отвори очи и пита "тати?" .

Ех, че хубава нова темичка! Браво на Мъничето и на jos!

Дана, радвам се, че сте добре с Дани! Така е, не остава много време за писане вече.

Рали, не беше писала скоро, чудех се как е Рая сега с яслата.

Благодаря отново за пожеланията към племеницата ми! Днес се чух със сестра ми, и тя в момента е във вихъра на най-нормалните чувства за първите дни с бебче - чувства се безпомощна, когато бебето плаче, а тя не знае защо; таткото я пита "А сега защо плаче?" и тя милата сигурно се чувства виновна; чувства се сама - свекърва й много й помага, но се чувства сама, защото таткото се прибира късно и е уморен, а тя явно иска да види повече желание у него да се занимава с бебка. Та поплака малко - аз й казах, че всичко е нормално, и винаги да плаче като й се плаче, да споделя с който смята, че ще я разбере най-добре, и направо й прочетох някои от вашите мнения по подхванатата тема, които са точно по този въпрос .
Иначе при нас пък този момент не го е имало, защото по стечение на обстоятелствата мъжа ми си е вкъщи, откакто Дара се е родила. Общо взето почти всичко е правил и прави, само дето няма как да я накърми . Но не я гледа той основно, защото свекър ми сега е тук да помага, казвала съм (оплаквала съм се по-точно ). И все пак Дара предпочита мен в доста ситуации. Но смятам, че това е нормална част от развитието при повечето деца. Аз имах обратните опасения - нали тръгнах рано на работа, и имах един период, в който си поплаквах, че тя няма да ги има тези естествени предпочитания към мен.. оказаха се напразни страховете ми .

Мъниче, много свежа лятна тема, благодаря 
Да ви кажа, нашият татко много се занимава с малкия  - хранил го е, докато беше с памперс го е сменял, къпали сме го заедно, разхождали са се... много активно участва в живота му и въпреки това малчо е все за мен лепнат! На вън е доста комуникативен, оставяла съм го за по няколко часа и на баба му... Мисля, че при него е по-скоро въпрос на характер

 

Здравейте и от мен,  +Благодарско за новата лятна тема, а заглавието ще е актуално през целия сезон 
Така ми се ходи вече на море, но ще е чак края на август 
И Мишо постоянно търси баща си, много обича да си играят заедно. Що се отнася до обгрижване от страна на мъжете, моят се грижи за детето само и единствено, когато аз съм възпрепятствана. Но знам, че моето време скоро ще свърши, затова много не се ядосвам.
В момента сме на вълна отучване от памперса и за двете седмици, откакто съм започнала, имам половинчат успех. Но виждам светлина в тунела  Целта ми е, когато тръгне на ясла, да е вече без памперс, или поне само с нощния. Но имам следния проблем - не мога да го накарам да седне на гърнето, дори взех седалка за тоалетната чиния, пак нямам успех. Засега съм го научила в банята, и двете работи върши прав  , за пикането добре, но за голямата работа - не знам как да го науча да седне, постоянно му говоря, показвам, но не и не. А най-лошото е, че започва да реве веднага, след като се изака, и иска да избяга, чудя се да се смея или да плача. Оф, ще свикне, няма къде да ходи, само ме е страх да не го травмирам нещо с моите прищевки, но пък съм на мнение е, че е достатъчно голям, за да махна памперса 
Много се разписах, та затова спирам. Пожелавам ви много хубав, слънчев, малко по-прохладен и много много усмихнат ден