режим на виждане с БНД

  Успех, дано нещата се развият по най-добрия за теб и детето начин. Ако имаш нужда от нещо - насреща съм! 

Благодаря! На теб пожелавам добри отношения с БНД, да се обичат и разбират със сина ти и ти да си щастлива.
Също и аз ако мога да съм полезна ще се радвам да помогна

И аз ще ти кажа това което са споменали преди мен - заведи дело ако искаш режим. Този режим обаче не ти гарантира нищо. Ако БНД не иска да идва то няма как да го принудиш да го прави. Дано поне издръжката плаща редовно. Делото не е кой знае колко сложно и не би трябвало да се приема негативно от негова страна. Все пак той иска да идва и да плаща, кое му е леошото да се узакони 

По принцип няма лошо, но какво му е в главата никой не знае. проблемът е, че в момента се обажда за някакъв час уж щял да идва, а после изобщо не се обажда и появява. От общи познати разбирам, че е в друг град с някаква жена, което по принцип не ме интересува. Излиза, че нарочно не идва да си види детето сякаш мен наказва  .
А за делото вече говорих с адвокат и още следващата седмица започваме да предприемаме стъпки.

Според мен това дело ти е необходимо само и единствено ако се надяваш да взимаш издръжка. Няма как едно решение да го задължи да си вижда детето.
Ако не държиш на издръжка по-добре не се занимавай. Всъшност аз имам решение и пак не получавам никакви пари, а за виждане да не говорим, не се и познават 

Киара май е по-добре да не се познават, ако бащата не струва. Случая на сестра ми подобен. Племенницата само на снимки познава баща си и за сега е много добре. Докато племенника, който живя с баща си 10 години беше доста подтиснат, докато баща му не реши да се изнася. След това се промени и стана съвсем друго момче ( в положителен смисъл).
 А относно мен и БНД след последните няколко дни много бих искала изобщо да не се появява. Пиел от 10 сутрин на работа, вечерта е ясна, свалял колежки, излизал с тях, а пропуснах да кажа, че и аз работя на същото място и няма как да не се намери някой да ме уведоми .
Само, че в момента нито мога да го огранича да не идва, нито мога да го накарам пари да дава.
Поне със съдебното решение в ръка ще мога да знам че 2 пъти в месеца ще идва, а през останалото време ще съм горе долу спокойна.
Иначе като иска сам да извежда детето направо настръхвам. Първо, че почти винаги е пиян или махмурлия, второ е толкова безотговорен, че няма на къде.
А за пари предпочитам да дава издръжка. Поне минимална отговорност човек трябва да носи.
В този форум основно се обсъждат прравата на единия и другия, но никой не споменава задълженията, което малко ме дразни. Бащата имал право на това и право на онова. Ами тогава да си понесе и задълженията. Бащинството не е само да метнеш 100 лв. Според мен и двамата родители са еднакво отговорни за детети и трябва да полагат грижи.
Отидох д съвсем друга тема за това спирам 

синегушка, така ми става приятно като срещна човек като теб (дори и само във форум), който има моята философия за нещата и мисли като мен!  Е как да не съм пристрастна тогава 


Ей за това идеше реч по-нагоре в темата. То в повечето случаи наистина БНД нямат желание да идват, ама има и такива, дето се натискат да се правят на бащи, а всъщност целта им е да дразнят майката. Ето тогава със съдебното решение можеш да му ограничиш тормоза до (примерно) два пъти месечно.
И за издръжката съм съгласна с теб. Като нямаме равни задължения, няма и равни права да имаме - поне пари да дава (което се оказва, че и със Съд понякога не можеш да постигнеш).
синегушка, забравих колко беше голямо детенцето ти  , ама май беше малко. Няма как да го взима сам, без теб. Това ми е болната тема и водя люти битки в момента точно за това.

На 6 месеца е малкия и при никакви обстоятелства не давам баща му да го взима сам.   Ние и заедно докато бяхме, уж да ми помогне, изкарваше малкия с количката и очакваше той цял ден да лежи и не мърда вътре. Аз през това време чистех. И ми се звънеше по 10 пъти защо се бавя.

Мелинда, и аз се радвам, че се намерихме
Твоето момченце на колко е?

Сега на 05 юли ще направи година и половина (виж лентичката в подписа ми  )  
Боже, като те чета, все едно аз съм го писала. Абсолютно същото беше и при нас. Къде не спях по цели нощи, къде БНД като изведеше малкия с количката на разходка след триста уговорки от моя страна, аз се хващах да чистя   Едва си стоях на краката от умора, ама... Предлагах му аз да изведа детето, а той да изчисти, но не.
Сега и аз не давам да го взима без мен. Не за друго, а защото иска да го взима не заради самото дете, а за да го води да го показва като циркова маймуна на разните му там познати и да се фука "Вижте колко хубав син имам" и да се прави на баща. И понеже в мое присъствие някак явно не му върви да играе циркове, та затова. Ето днес е типичен пример - само се обади (да чуел как сме  ) и като го попитах защо не дойде да си види детето, работа ли има някаква, ми се сопна, че само съм си търсела за какво да се заяждам с него   Ма боже, нали сам той ми се инати за този пусти режим на виждане - аз го карам едва ли не да идва, а той предпочита в събота, почивен ден, хубаво време - да си лежи пред дивана да зяпа тв или каквото и там друго, но не и да си вдигне гъ.а да дойде да си види детето. Отплеснах се  
От кой град си, синегушка?

Извинявам се, че съм пропуснала да видя лентичката . От София съм, а ти? А за извеждането и показването, за да се хвали, даже го бях писала в предния си коментар, но после реших, че идва в повече и го изтрих 
Наистина историите ни много си приличат.

И аз съм от София! 
Писах ти ЛС 

Аз смятам, че точно тези режими в присъствие на другия родител e причина да се отдръпват бащите. Реално винаги съм си мислела, че все ще се оправят за някой час без майката/таткото. Може да са по два часа седмично, но пак си е контакт. Като тук държа да кажа, че бих си дала детето ако поне е навършило година, може да ходи и е на обща храна.
Много ми харесва приказката на моята адвокатка. Имате ли лични проблеми, то няма съд, който да ви ги реши. И с решение да си в ръцете ... пак ще имаш проблеми, ако не сте способни да се разберете.
В началото като се разделихме с БНД на Ванката, той не го виждаше изобщо. Издръжка също не плащаше. Някой ми беше казал да му дам време. Тогава си мислех "Колко време ще му давам? На мен кой ми дава време?". Но пък не се запънах и го изчаках. Сега издръжката си идва на дата, взима детето на месеца по два пъти за по 2-3дни. Без драма, без караници. Смятам, че намерихме някакъв баланс. Най - интересния факт: докато живеехме заедно само аз полагах грижи за детето. Той дори не знаеше какви лекарства пие. Сега се грижи за него повече от колкото когато живеехме заедно. Научил се е в крачка. Така както аз когато детето се роди.
Но е факт, че при никакви обстоятелства не бих приела да вижда детето в мое присъствие. Това са си техни лични моменти. Ако ще и бебе да беше Ванката. За два - три часа все ще се оправят.
Режима ни е първа и трета събота и неделя от 9-18 без нощувка  . Не го спазва. АЗ нямам против да се обади, да каже кога има възможност и да го вземе.
Та след цялата тая ария.Исках да кажа, че в началото винаги е трудно. Факт е, че има бащи, които искат да са с децата си. И майката  трябва да им помогне. Не заради бащата, а заради детето. Има и бащи, които не им дреме. Просто по течението и това е. Но има ли желание, просто трябва да им помогнем да изградят връзка с децата.

Sesana,
именно заради това пуснах темата. Не за да ограничавам бащата, а по-скоро да го насърча да вижда сина си. Но според мен трябва да има контакт между двамата родители. Няма как като баща му е пиян от сутринта да го оставя да вози сина ми в колата например.
При вас колко време отне БНД да започне да се държи така както описваш?

Няколко месеца. 5 може би. Но моето дете е голямо. Видях, че твоето момченце е на 6 месеца. Твърде малко е да остава само. Не за друго, ами той не му познава навиците. Каквото и да си говорим дете на 6 месеца и дете на година и шест /например/...са нещо различно.
Не знам защо сте разделени, но си мисля, че когато срещите са в твое присъствие той няма да идва често. Но пък ти друг избор нямаш. Детето ти е бебче.
Може би когато стане по - голям след година ще успеят да установят някаква връзка и да го взима за 3-4 часа.
Според мен здрав контакт м/у двама родители е: разговори по отношение на детето - издръжка, здраве, кога ще го вземе/върне. Напълно достатъчна комуникация. Нищо повече.
Просто седнете и говорете: Детето ви е бебе. Да изчака година поне и тогава да започне да го взима. До тогава да идва да си го вижда, за да имат поне някаква връзка. Напишете си едно споразумение и да мине през съда. Винаги може да опишете и тези неща. Но каквото и да си говорим трябват месеци. И най - важното дръжте личните си животи на страна. Нито позволявай на него да се бърка в твоя, нито ти се бъркай в неговия. Много ценно нещо е това. Успеете ли да го постигнете и ако той е Човек ще се разберете.

Дано с времето нещата и при нас се наредят. Иначе не му се меся в личния живот дори изобщо. То преди да се разделим не ми казваше къде ходи та сега ли ще започне
А относно контакнтите с БНД, разбира се имах предвид детето. Винаги, когато се е обаждал съм му давала пълна информация за това какво прави, как е, какво е казала докторката примерно. Хиляда пъти съм казвала, че ако няма да идва на уговореното виждане поне да се обади е това не се случи нито веднъж.
  Как ще го взима след 3-4 години като това дете няма да го познава например. Тя връзката се гради с времето според мен.
Относно това дали и аз присъствам разбира се, че ще присъствам в дома си. Излизам от стаята през повечето време, но малкия като зареве баща му не знае какво да прави. Последния път ( преди месец сигурно) за 1 час беше сменил 3 памперса, защото само за това се сетил.
Бях писала някъде по-горе, че ще му дам време и няма да го закачам и моля да вижда сина си. За себе си съм убедена на 100%, че съм опитала каквото мога да направя, за да се чувства този човек добре тук. А такива лигавщини като не искал  мен да вижда и др. не ме интересуват повече, ако иска!
На мен самата ми се обръща стомаха 1000 пъти ако трябва да идва, но го преодолявам някак си и се опитвам да се държа възпитано.