Здравейте,
нова съм във форума, но бих искала да помоля за съвет. Преди това малко предистория:
С БНД се запознахме преди малко повече от 2 години, бързо заживяхме заедно в дома ми ( където живее и майка ми). Около година по-късно започнаха лъжи, излизания уж за 10 мин., които продължаваха до късно вечер а понякога и не се прибираше. По същото време и разбрах, че съм бременна. Това обаче не промени неговото държание и така месец по-късно го изгоних. Дълго време не си говорихме. През 5-тия месец от бременността ми явно под натиска на роднини и приятели и той самия прояви желание за контакт с мен. Накрая след много уговорки му дадох втори шанс. И така от 6-ти месец до края на бременността имахме нормални отношения. Преместихме се в апартамента на родителите му малко преди раждането. След раждането на сина ни получих по мое мнение ( не съм ходила на лекар) следродилна депресия. Семейството ми не беше допуснато в онзи дом и се чувствах доста самотна. Около 2 седмици по-късно БНД започна да се държи по стария познат начин. Казах му, че това ще доведе до прибирането ми вкъщи заедно с детето, но това не го спря. И така сина ни беше на 3 месеца и аз си се прибрах вкъщи. Естествено БНД се самонастани тук отново. Сигурно му е било трудно да се сдържа от спонтанни излизания и запои, но за това пък минимум 2 пъти седмично слушах как не можел да ме понася, не ме обичал и не издържал с мен. При поредния такъв скандал в 5 сутринта не издържах и го изгоних.
Според него това го е вкарало в болница и пиел хапчета, според мен е заради постоянното напиване и злоба.
И така мина се известно време и започнахме да говорим за режима на виждане на детето, което сега е почти на 6 м. Той искаше да идва, когато му скимне на него, а преди това да се обажда. Казах му, че е по-редно да си избере дни и часове от седмицата, които да се старае да спазва, а ако има промяна да се чуваме. Разбрахме се, написахме го и се разписахме в знак на съгласие.
След това започна един бойкот. Не идва с дни и не се обажда, не вдига телефона. След това направо се изтърсва, а аз съм длъжна да отговарям на тел. на неговата майка, тъй като той не можел да говори с мен. Иска сам да взима детето, но според мен това е грешно и невъзможно, тъй като аз нямам нормална връзка с него ( имам предвид това, че не отговаря на телефона).
Ако някой от вас може да ме посъветва как да му покажа необходимостта от режим и че бойкота не е в интерес на детето.
И още нещо признавам това, че начина по който са ни протекли отношенията не само не е най-приятен а е отблъскващ, но и не само за него е така. Според мен трябва да се загърбват проблемите ни на двойка и да изградим нови отношения като баща и майка, които се грижат за дете.
Благодарна съм на всякакви съвети
Виж целия пост
нова съм във форума, но бих искала да помоля за съвет. Преди това малко предистория:
С БНД се запознахме преди малко повече от 2 години, бързо заживяхме заедно в дома ми ( където живее и майка ми). Около година по-късно започнаха лъжи, излизания уж за 10 мин., които продължаваха до късно вечер а понякога и не се прибираше. По същото време и разбрах, че съм бременна. Това обаче не промени неговото държание и така месец по-късно го изгоних. Дълго време не си говорихме. През 5-тия месец от бременността ми явно под натиска на роднини и приятели и той самия прояви желание за контакт с мен. Накрая след много уговорки му дадох втори шанс. И така от 6-ти месец до края на бременността имахме нормални отношения. Преместихме се в апартамента на родителите му малко преди раждането. След раждането на сина ни получих по мое мнение ( не съм ходила на лекар) следродилна депресия. Семейството ми не беше допуснато в онзи дом и се чувствах доста самотна. Около 2 седмици по-късно БНД започна да се държи по стария познат начин. Казах му, че това ще доведе до прибирането ми вкъщи заедно с детето, но това не го спря. И така сина ни беше на 3 месеца и аз си се прибрах вкъщи. Естествено БНД се самонастани тук отново. Сигурно му е било трудно да се сдържа от спонтанни излизания и запои, но за това пък минимум 2 пъти седмично слушах как не можел да ме понася, не ме обичал и не издържал с мен. При поредния такъв скандал в 5 сутринта не издържах и го изгоних.
Според него това го е вкарало в болница и пиел хапчета, според мен е заради постоянното напиване и злоба.
И така мина се известно време и започнахме да говорим за режима на виждане на детето, което сега е почти на 6 м. Той искаше да идва, когато му скимне на него, а преди това да се обажда. Казах му, че е по-редно да си избере дни и часове от седмицата, които да се старае да спазва, а ако има промяна да се чуваме. Разбрахме се, написахме го и се разписахме в знак на съгласие.
След това започна един бойкот. Не идва с дни и не се обажда, не вдига телефона. След това направо се изтърсва, а аз съм длъжна да отговарям на тел. на неговата майка, тъй като той не можел да говори с мен. Иска сам да взима детето, но според мен това е грешно и невъзможно, тъй като аз нямам нормална връзка с него ( имам предвид това, че не отговаря на телефона).
Ако някой от вас може да ме посъветва как да му покажа необходимостта от режим и че бойкота не е в интерес на детето.
И още нещо признавам това, че начина по който са ни протекли отношенията не само не е най-приятен а е отблъскващ, но и не само за него е така. Според мен трябва да се загърбват проблемите ни на двойка и да изградим нови отношения като баща и майка, които се грижат за дете.
Благодарна съм на всякакви съвети
). Адвокатката ми каза, че съдът не разрешавал такъв и задължително трябва да има фиксиран режим - или по взаимно съгласие, ако ли не - постановен от него такъв. В твоя случай - решението е да се обърнете към съда за определяне упражняването на родителските права и режима на виждане. Чрез адвокат.
. Естествено всичко това без аз да бъда увеномена и когато заведох детето на обичайната месечна консултация изпаднах в много неловка ситуация. 
Не му е тук мястото да описвам "нормалния" контакт и всички ядове, които ми създава, вместо да ме остави спокойно да си гледам детето. Просто смятам, че детето има нужда от баща и от контакти с него, а и виждам, че макар и малък (синът ми) много обича баща си и много му се радва. Всичко е заради детето.