Момичета, какво ви е мнението по този въпрос : За или против сте осиновяването на дете при условие, че вече имам свое? И защо мислите по този начин? И има ли някоя от вас която има и свое и осиновено дете?
Виж целия пост
ЗА и ПРОТИВ, осиновяването на дете, при условие, че имаш свое?
- Публикувана: 18 ян. 2006, 12:28 ч.
- Последно мнение: 7 март 2006, 21:59 ч.
18 ян. 2006, 12:28 ч.
# 1
19 ян. 2006, 00:28 ч.
Аз имам три деца и бих искала и да осиновим едно не искам да е бебе , предпочитам да е на възраста на най - малкият ми син . Имаме възможност да дадем дом на едно дете какво лошо има в това да го направим
Виж целия пост
Момичета, какво ви е мнението по този въпрос : За или против сте осиновяването на дете при условие, че вече имам свое? И защо мислите по този начин? И има ли някоя от вас която има и свое и осиновено дете?
Аз имам три деца и бих искала и да осиновим едно не искам да е бебе , предпочитам да е на възраста на най - малкият ми син . Имаме възможност да дадем дом на едно дете какво лошо има в това да го направим
# 2
19 ян. 2006, 23:41 ч.
и аз съм за-все пак няма нищо по-благородно и по-добро от това акоима възможност човек,да даде бъдеще и дом на такова детенце 
Виж целия пост
# 3
20 ян. 2006, 07:24 ч.
Аз имах две момчета,омъжих се повторно,осиновихме си момиченце /на 5г5м беше като я видяхме/-просто искахме да дадем дом и обич на поне едно детенце-след 5 години пак реших да си родя 
излезе момченце!Разлика в обичта и чуствата към децата ми няма-всичките са си мои!Много пъти си говорим за Ваня/дъщеря ни/ с мъжът ми и чуството е ,че все едно е с нас от раждането си!Сега наближава рожденият и ден-01.02-ще навърши 14 години!
Няма нищо по-хубаво от това да дадеш шанс за по-добър живот на поне едно детенце от домовете,да увеличиш своето семейство и да имаш в къщи още един чифт очички дето да те гледат с обич и да ти викат МАМО
Виж целия пост
излезе момченце!Разлика в обичта и чуствата към децата ми няма-всичките са си мои!Много пъти си говорим за Ваня/дъщеря ни/ с мъжът ми и чуството е ,че все едно е с нас от раждането си!Сега наближава рожденият и ден-01.02-ще навърши 14 години!Няма нищо по-хубаво от това да дадеш шанс за по-добър живот на поне едно детенце от домовете,да увеличиш своето семейство и да имаш в къщи още един чифт очички дето да те гледат с обич и да ти викат МАМО
# 4
26 ян. 2006, 15:25 ч.
Много благородна постъпка!
От друга страна, ще има много упреци от лица, които не могат да имат деца, а искат да си осиновят...
Виж целия пост
От друга страна, ще има много упреци от лица, които не могат да имат деца, а искат да си осиновят...
# 5
26 ян. 2006, 16:37 ч.
ЗА Всеки има право да реши колко деца да има и дали да ги роди или осинови.
Но наистина е много тежко да нямаш никакво детенце и да очакваш да ти се обадят, а това да не става, защото желаещите са много, а дечицата с документи - малко. Редно е двойките без деца да имат предимство.
Виж целия пост
Но наистина е много тежко да нямаш никакво детенце и да очакваш да ти се обадят, а това да не става, защото желаещите са много, а дечицата с документи - малко. Редно е двойките без деца да имат предимство.
# 6
27 ян. 2006, 00:20 ч.
Съгласна съм, че двойките без деца трябва да имат предимство, но все пак съм на мнение, че ако имам възможност, бих си осиновила дете въпреки, че имам свое. Аз самата съм осиновено дете, и имам брат, който е по малък и е кръвно дете на родителите ми но те никога не са ни делили. Знам какъв шанс са ми дали и го оценявам високо, ако имам възможноста, бих дала и аз подобен шанс на някое дете.
Виж целия пост
# 7
27 ян. 2006, 01:27 ч.
Дидка, смелост и благородство се изискват, за да постъпи човек като теб! Поздравявам те.
Относно възможността двойка без детенце да е с предимство при осиновяване съм съгласна. По коледните празници се замислих, дали да не вземем някое детенце в къщи... (нали имаше такава възможност предни години) и като се замислих че дори и за 2 часа ще се привържа и няма да искам да го върна, се отказах. Дори не споделих на мъжо...Просто финансовите ни възможности не позволяват за момента друго детенце..., а времето минава..Иначе бих го направила - бих осиновила детенце.
Виж целия пост
Относно възможността двойка без детенце да е с предимство при осиновяване съм съгласна
. По коледните празници се замислих, дали да не вземем някое детенце в къщи... (нали имаше такава възможност предни години) и като се замислих че дори и за 2 часа ще се привържа и няма да искам да го върна, се отказах. Дори не споделих на мъжо...Просто финансовите ни възможности не позволяват за момента друго детенце..., а времето минава..Иначе бих го направила - бих осиновила детенце.
# 8
27 ян. 2006, 17:59 ч.
Браво, момичета! Не веднъж сме обсъждали с моя съпруг този въпрос. И сме "за"!
Виж целия пост
# 9
31 ян. 2006, 10:20 ч.
когато съм в дома е пълно с дечица - защо да няма за всеки?!мисля че е чудесно да имаш свои деца и да си осиновиш - ние смятаме да направим така и в никакъв случай не мисля че ощетявам някога - а напротив смятам че ще даря обич и топлина;много се надявам законите да бъдат променени ако в тях е причината да има толкова много желаещи, толкова много дечица и толкова много мъка и разминаване
Виж целия пост
# 10
1 фев. 2006, 19:09 ч.
Аз бих искала сина ми като стане на 4-5 годинки да си осиновим дете на неговата възраст, по големите деца не се искали толкова много... Мъжа ми също е съгласен стига да можем да си го позволим финансово.
Виж целия пост
# 11
3 фев. 2006, 13:21 ч.
Препоръчвам да прочетете книгата на Нанси Верие "Първичната рана". Авторката е психолог и има две деца, едното - осиновено.
Готовността да дадеш любов на едно изоставено дете е само началото, важно е да знаеш как да излекуваш първичната рана на това дете, раната от отхвърлянето. Всички майки знаем колко е силна връзката ни с новороденото ни дете, убедени сме, че то ни разпознава. Защо тогава не се приема фактът, че изоставеното от биологичната си майка бебе "помни" загубата, дори и да е било осиновено веднага след раждането. Да бъдеш родител е отговорност и познаването на психологията на осиновеното дете ще помогне на осиновителите да отгледат щастливо дете.
Успех!
Виж целия пост
Готовността да дадеш любов на едно изоставено дете е само началото, важно е да знаеш как да излекуваш първичната рана на това дете, раната от отхвърлянето. Всички майки знаем колко е силна връзката ни с новороденото ни дете, убедени сме, че то ни разпознава. Защо тогава не се приема фактът, че изоставеното от биологичната си майка бебе "помни" загубата, дори и да е било осиновено веднага след раждането. Да бъдеш родител е отговорност и познаването на психологията на осиновеното дете ще помогне на осиновителите да отгледат щастливо дете.
Успех!
# 12
3 фев. 2006, 13:43 ч.
Подкрепям такава идея и си мечтая, но е твърде вероятно да не осъществим осиновяване някоъ ден, не сме говорили сериозно по въпроса.
Виж целия пост
# 13
9 фев. 2006, 11:28 ч.
Az sam za. Imame da6terq na 18 g.Mnogo bihme iskali da si osinowim o6te edno mome4ence, na za sagalenie 4akame we4e 5 godini.
Виж целия пост
# 14
10 фев. 2006, 16:50 ч.
Мисля си, че няма нищо ненормално!
Човек не осиновява защото НЯМА деца, а според мен защото ЖЕЛАЕ да дари с любов едно ДЕТЕ!
Ако човек върши нещо трябва да не е принуден и от нужда, а защото желае да извърши дадено дело с цялото си сърце.
Ако някой желае да осинови дете... няма нищо по-хубаво от това.
Виж целия пост
Човек не осиновява защото НЯМА деца, а според мен защото ЖЕЛАЕ да дари с любов едно ДЕТЕ!
Ако човек върши нещо трябва да не е принуден и от нужда, а защото желае да извърши дадено дело с цялото си сърце.
Ако някой желае да осинови дете... няма нищо по-хубаво от това.
Препоръчани теми