Но като всеки човек, чувствах, че имам нужда от някаква промяна. Реших да си намеря работа, не бях работила нищо досега. Изненадващо и за самата мен, приеха ме на хубава позиция. Но се наложи от самото начало да замина в столицата, за да премина обучение.
Обучението е дълго. Имам възможност да се връщам почивните дни. Но вкъщи им е много тежко! Няма ме от три вечери, а мъжът ми казва, че детето не издържа и трябва да се прибера. Съжетжа ме да се откажа. А това е работа, която винаги ми се е струвала привлекателна и съм искала за себе си.
Детето много плаче. Първият ден като че ли най не са имали проблем, но вчера и днес ми звънят по телефона и казват: "Реве от един час за теб, нищо не го успокоява".
Искам да ви попитам какво предприемате вие, когато се налага да заминете? Как говорите на детето? Какво му казвате? Този, който е поел грижите, как го утешава?
Много ми е тежко, тежко ми е от безсилие.