Малкото дете и командировката на мама

  • 6 164
  • 95
Мили работещи майки! Имам нужда от вашата подкрепа и споделен опит. Синът ми е на 1 год и 9 мес. Досега за него се грижех аз, доскоро се кърмехме, всичко беше добре. Посветих му се изцяло, той е много умно и добро дете!
Но като всеки човек, чувствах, че имам нужда от някаква промяна. Реших да си намеря работа, не бях работила нищо досега. Изненадващо и за самата мен, приеха ме на хубава позиция. Но се наложи от самото начало да замина в столицата, за да премина обучение.
Обучението е дълго. Имам възможност да се връщам почивните дни. Но вкъщи им е много тежко! Няма ме от три вечери, а мъжът ми казва, че детето не издържа и трябва да се прибера. Съжетжа ме да се откажа. А това е работа, която винаги ми се е струвала привлекателна и съм искала за себе си.
Детето много плаче. Първият ден като че ли най не са имали проблем, но вчера и днес ми звънят по телефона и казват: "Реве от един час за теб, нищо не го успокоява".
Искам да ви попитам какво предприемате вие, когато се налага да заминете? Как говорите на детето? Какво му казвате? Този, който е поел грижите, как го утешава?
Много ми е тежко, тежко ми е от безсилие.
Виж целия пост
# 1
Сигурно ще те разочаровам, но за мен подобно поведение е абсолютна манипулация от страна на съпруга ти. Аз се върнах на работа, когато синът ми беше на 1 година и 2 месеца и го гледаше баща му и моят баща.
Няма начин, ако един възрастен човек иска, да не може да забаламоса едно дете на няма 2 години. За мен просто истината е, че на мъжа ти не му се занимава с детето, защото е по-лесно ти да си вкъщи и ти да се грижиш за него.
Иначе за самото дете - казвала съм му само - Мама отива на работа. Не съм имала проблеми, но и аз никога не съм позволявала аз да се грижа само и единствено за него 24 часа. Винаги съм го оставяла и на баща му и на баба му и дядо му, когато е можело именно, за да избегна този проблем със залепянето.
А и още нещо - забелязала съм, че децата на майки, които много се тормозят и тревожат относно оставянето им на други хора, са много по-залепени за тях и също толкова нервни. Имат антенки тези малки същества и усещат, когато ти самата не си спокойна.

Затова аз лично не бих се отказала от работата, защото за мен винаги е било много важно освен да си гледам детето и да не забравям коя съм аз самата и какво искам за себе си - като личност и професионалист.
Виж целия пост
# 2
Ха, баща ми правеше такива фасони на майка ми....абсолютна манипулация, за да те вържат у дома. Моят син съм го тествала, поради невъзможност за баби, татко му се справя отлично с гледането, както и сестра ми. При мен са възможни командировки вкл. извън България, ето защо сме обсъдили въпроса със съпруга ми предварително...

Не бих се отказала в никакъв случай, освен ако работата не е мега гадна и нископлатена, което предполага търсенето на друга.
Виж целия пост
# 3
Същото бих те посъветвала и аз. Не изоставяш детето си, до тук си му отдала себе си, можеш да продължип напред и да помислип и за професионалната си резлизация. Щом теб те удовлетворява работата, значи това е правилно за теб.
Виж целия пост
# 4
Винаги съм се чудила - как майка ми успяваше да заинтригува сина ми, а свекървата при първото проскимтяване за мама и звънеше.
И аз подкрепям момичетата - манипулация си е отвсякъде. Това обучение нали го правиш, за да си полезна на семейството? Не се обвинявай, а продължавай напред. Ще свикнат мъжете.
Пожелавам ти успех!  bouquet
Виж целия пост
# 5
А те откъде знаят, че плаче за теб? Те и моите като ревнат, все проточват едни лиги и отчаяно викат "мамммааааааа", ще рече човек, че от седмици не са ме виждали  Laughing
Мъж ти сам ли го гледа? Баба може ли да помогне? Не за друго, а някак си майчиния инстинкт, пък и опита помагат повече на една жена да се справи с ревящо дете. Мъжете рядко имат усет, пък и желание, по-лесно им е да кажат "ми то теб иска, аз какво да правя". Казвам го от позицията на жена, която от 4 години е отговорна за приспиването на децата, където и да ходя, за лягането им в 22ч. трябва да съм се прибрала, иначе ги заварвам в полунощ да си играят, защото "не искат да си легнат" без мен  Crazy По магически начин искат и си лягат, когато са с една от бабите  Rolling Eyes, но на баща си въртят номера, защото знаят че става.
Не те съветвам да се откажеш. Животът си тече, а ти си личност, не само майка.
Виж целия пост
# 6
Мъжете рядко имат усет, пък и желание, по-лесно им е да кажат "ми то теб иска, аз какво да правя".

Желание, желание нямат някои мъже.
Не че нямат усет.
Пак ще кажа моят син е гледан над 1 година от двама мъже и не е имало случай, когато да не могат да го приспят или нахранят. Е, как те могат пък някои други не могат?
Виж целия пост
# 7
Първо се успокой. Не правиш нищо лошо или нередно.
Мисля че проблема е при мъжа ти не при детето.
За съжаление тръгнах на работа когато сина ми навърши 8 месеца.
Първата командировка в чужбина заминах за 3 дни. Майка ми гледа детето и на всяко мое обаждане казваше че са идеално. Имали са малки ревове разбира се но нищо фатално. След месец заминах отново за 4 дни мъжа ми гледаше детето всяка вечер ми се обаждаше да каже че на детето му е мъчно за мен и всяка сутрин се повтаряше същото. На втория ден исках да се прибера....
Когато се прибрах се оказа че нещата не са толкова фатални разбира се... малко поговорихме с мъжа ми...и от тогава никакъв проблем.
Мисля че детето ти е на възраст която разбира и с прости думи можеш да му обясниш за заминаването и връщането. Никога не съм излизала тайно...даже за една командировка го събудих моя син за да му кажа довиждане. После цял ден им тровел нервите в къщи. Желая ти успех и не се притеснявай.
Виж целия пост
# 8
Стегни се - ако командировката беше в чужбина как щеше да се върнеш? Сега стисни зъби, успокой се и поговори с мъжа ти, може да му е трудно да се справя сам с детето и да има нужда от още някой да му помага. Моето, когато ме няма, го гледа баща му, но бабата го взима за 1-2 часа на ден, за да може мъжът ми да си почине. Ако спи при баба му, мъжът ми го взима за 1-2 часа и така.
Виж целия пост
# 9
И аз подкрепям горните мнения.
често ходя в командировки и никога не е имало драми.
Малката дори е по-послушна като е сама с тати Simple Smile
Виж целия пост
# 10
Аз пък мисля, че на детето може наистина да му е много тежко. Малко е, досега изцяло гледано от мама, кърмено до скоро...Аз, при това положение, съжалявам, но не бих приела работа с командировки, освен ако не е крайно наложително, разбира се. За толкова малко дете, свикнало с мама, тя е целият му свят. Колкото и да давате примери с деца, оставени на други хора от бебета, това не променя мнението ми. Просто е въпрос на приоритети. Ако в момента детето и комфорта му са ти приоритет - примиряваш се с ограниченията в кариерното развитие, които ни налага майчинството и се наслаждаваш на последното. Ако приоритет е работата - преглъщаш дискомфорта на детето и дерзаеш. Но определено не мога да твърдя със сигурност, че става дума за манипулации.
Виж целия пост
# 11
Белинде, този детски дискомфорт преминава доста бързо. А и изобщо не е хубаво едно дете да е толкова залепено за майката. Много съм коментирала темата, включително с клиничен психолог. Така че освен, че майката има право да се развива в професията, за детето е по-добре да не бъде гледано само от нея. Докога трябва да стои вкъщи? Докато го ожени ли? Mr. Green
Виж целия пост
# 12
Както казах - въпрос на приоритети. На мен също ми се промениха приоритетите горе-долу в тази възраст на децата - просто дойде време да се връщам на работа. Приех и се примирих с това, че ще им причиня някакъв дискомфорт, промяната е хубаво нещо, трябва да се научат на адаптация, но никога не съм си въобразявала, че дискомфорт няма и че детето плаче "наужким" Laughing
В конкретния случай просто мисля, че на детето му се е събрало много. Отбиване, липсата на мама по цял ден и изведнъж липата на мама и вечер, и нощем, и въобще няма я с дни. Моите деца в такава ситуация биха страдали. Мисля, че й това дете страда. Не се наемам да съдя и да давам оценки, просто нека наричаме нещата с истинските им имена, а не да се заблуждаваме - нищо му няма Wink
Виж целия пост
# 13
Не, никой не твърди, че детето плаче наужким. Детето си плаче, това е ясно. Но и на ясла да го дадеш и в градина да го пратиш и при баба му и дядо му - то пак ще плаче. Просто това е неизменна част от процеса на късане на пъпната връв.
Бащата е този, който манипулира, защото може да се справи, но явно не иска. Защото той е също толкова родител, колкото и майката. Поне аз така винаги съм разбирала родителството. И така сме гледали и гледаме сина ни. Двамата. Без делене кой е по-по-най.
Виж целия пост
# 14
Както казах - въпрос на приоритети. На мен също ми се промениха приоритетите горе-долу в тази възраст на децата - просто дойде време да се връщам на работа. Приех и се примирих с това, че ще им причиня някакъв дискомфорт, промяната е хубаво нещо, трябва да се научат на адаптация, но никога не съм си въобразявала, че дискомфорт няма и че детето плаче "наужким" Laughing
В конкретния случай просто мисля, че на детето му се е събрало много. Отбиване, липсата на мама по цял ден и изведнъж липата на мама и вечер, и нощем, и въобще няма я с дни. Моите деца в такава ситуация биха страдали. Мисля, че й това дете страда. Не се наемам да съдя и да давам оценки, просто нека наричаме нещата с истинските им имена, а не да се заблуждаваме - нищо му няма Wink

И гледат, че на таткото не му се занимава и злобее и се навиват още повече. Децата се хранят от такива нагнетени обстановки и циркът става невероятен. Не всеки е готов да стои по 3-4 години с отрочетата си...Пък и това отбиване- голяма драма. Ако сега се върне за в бъдеще все така ще я работят, ще я вържат у дома- зависима от мъж, който явно обича да манипулира.

И е крайно време някои татковци, че и майки да разберат, че родителите са двама. Таткото само дето не може да кърми, за всичко останало трябва да умее а се грижи...утре жената може и да се разболее, не дай си Боже...ще я тормози и в болницата, щото децата реват ли? Всъщност, колко му е...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия