Здравейте, отдавна Ви чета, но ето че се престраших да пиша. Ситуацията при мен е следната - имам от първия си брак детенце, вече поотраснало почти на 8 години, което отгледах сама, с много труд, лишения, без помощ от родители и тн. само с помощ на приятелите и хората около мен (бащата не е особено сериозенен в отглеждането нито финансово нито с присъствие и грижи. Та както и да е - беше ми много трудно да се доверя на друг мъж и 6 години бях сама, докато преди година срещнах, човек, който спечели доверието и обичта ми, много мил, грижовен, полага за детето ми повече грижи от собствения му баща. Но той не е имал възможност да има деца иии това е мечтата на живота му - сега около година след началото на връзката ни (и около 6-7 месеца съвместно съжителство) той почти само за това говори. Уж казва, че не иска да ме притиска, нооо все върти сучи иии все само това повтаря, как иска да имаме дете. Аз също искам, ноо някак си самата мисъл ме кара да се ужася от страх да се случи пак нещо иии ... не знам дори не мога да формулирам страховете си. Ужасно го обичам, той е невероятен, търпелив и грижовен. Обича ме, казва, че за него съм целия свят. Иска да съм щастлива и добре, абе дори не съм мечтала за подобен човек до себе си, а сега когато го има... нещо ме спира да го даря с най-голямото щастие на света, единственото за което мечтае е да има дете... Не знам какво да правя, как да се преборя със страховете си, говорила съм с него, но и аз самата не знам от какво ме е страх, просто мисълта отново да забременея, родя и тн... стомаха ми се свива на топка и буца ми засяда в гърлото. Пазя се, като пия хапчета иии от 2-3 месеца насам си мисля - още един месец иии може би ще ги спра... и това всеки месец, а отношението ми не се променя. Искам го, но ако може да заспя за няколко години и да се събудя, когато всички трудни моменти са минали. Той е страхотен и знам, че ще се грижи за нас и всичко ще е много по-лесно... ноооо не знам какво да правя... Има ли други с моите тревоги и как са ги преодолели. Може би не е тук мястото да пиша, защото чета тук, колко много жени го желаят, а имат затруднения, нооо не знам къде другаде да споделя проблема си. Благодаря за съветите и търпението. 
Виж целия пост
Предполагам е неволна грешка. 
.Предполагам не е лесно,нито егоистично да отгледаш сама едно дете,без финансова и друга помощ.Mama_magie,поговори с него отново,сподели за страховете си,помоли го да ти даде още малко време,ако ти е необходимо.Може би страховете ти са напълно неоснователни.Според мен нещо те спира да му се довериш на 100%/сигурно разочарованието,което си преживяла в миналото/и в момента,в който разбереш,че това е Човекът,ще бъдеш готова и за дете от него.Успех! 
