Изкарахме пролетта как да е.
Цяло лято полудявах с двете деца, но ме държеше мисълта, че ще дойде есента, ще тръгнат на училище и ясла, аз ще си взема въздух и ще си намеря работа.
И сега - изненада!
ММ реши да прибере баща си вкъщи, защото му се появи проблем с крака.
ОК, болен е. ОК, баща му е.
Обаче мъжът ми е по цял ден на работа, а баща му е на 82 и е по-зле от трето дете.
Освен това, в момента сме изключително зле финансово и просто още един човек вкъщи е тежест.
А мъжът ми не смее да си отвори устата да му иска пари.
А баща му е вече 15 дни у нас.
Освен това, е доста добре финансово, особено в сравнение с нас.
А аз се скъсвам от притеснения какво ще правим и с дядото, и с парите.
Да не говоря за училище, ясла, майчинство, работа и т.н. и т.н.
Колко още мога да издържа? Колко?
Писна ми да съм силната жена.