Агресивно дете в градината...

Агресивни деца и родители навсякъде има 
После ще има агресивни съученици, агресивни колеги... Няма как да ги избягаш 

Аз моята я уча да ги избягва - да не си играе с такива деца, да не ходи при тях, да не им обръща внимание, да се пази когато са до нея. За сега не разбира напълно, но се надявам скоро да се научи.

И при нас на площадката има такова дете - не е лошо детето, просто не му обръщат внимание вкъщи и това беше единствения му начин да си осигури поне нашето внимание. Разбирай като бутне някое дете и отидем да му се караме. Откак останалите родители почнаха да си играят с него, да му говорят, да му обръщат внимание детето коренно се промени. Все още има някои изблици на агресия, но след това колективно го игнорираме. По-страшно нещо от това за дете няма  И се научи да се извинява, и да разпитва защо му се сърдим, и разбира какво е направил. Причините за агресивно дете най-често са липса на внимание от родителите му, поне това са моите наблюдения 

Благодаря за единствения отговор до сега. 

Ако беше на площадката обаче, аз можех да контролирам процеса, а така не знам какво се случва по цял ден и ми е доста притеснено. Но някак си не ме успокоява факта, че някой ден може да й разбие главата агресивно дете и аз да си кажа - ами да, агресия има навсякъде.

Това е работа на персонала на градината - просто говорене с агресивното дете не стига - има различни мерки, които могат да се предприемат, така че детето да спре да удря, а ако не се справят с това - в крайна сметка градината е частна - да отстранят агресивното дете. Моето дете /малкото/ е в държавна градина, в яслата имаха агресивно дете - персонала се справи - не е много приятно за агресивното дете, но просто го отстраниха от останалите - все стоеше на страни, все до госпожата, за да е сигурна, че няма да нарани никое от другите деца. Такива ми ти работи - смятам, че трябва доста сериозен разговор с персонала - въпроси от сорта - как мислите да се спавите, до кога ще продължава и т.н. Ако няма полза - при директорката, пък тя да решава, дали държи на едно дете или на много.

Естествено, съдействието от майката на агресивното дете също е важно, но е работа на персонала да го потърсят, да направят план, как да се справят с проблема заедно с родителите на детето и т.н. - нали в крайна сметка те за това са учили  

Темата ми е болна, защото съм минала през това.
Щом виждате майката и тя се извинява все още може нещо да се направи.
Аз бих помолила за извънредна родителска среща, на която да присъстват родителите на това дете. И ще им обясня процедурата, а тя е колективна жалба до отдел образование, до отдел закрила на детето и до общината, в която настояваме агресивното дете да бъде изведено от тази среда и с него и родителите му да работи психолог. Да, нещата се случват. Щом още преди 4 години успяхме по този начин да го направим и то без да виждаме очите на въпросната майка, която не идваше да прибира отрочето си, а пращаше първокласничката си да свърши тази работа, само че с цената на много синини на нашите деца и много други прояви. Е, беше в държавна, не в частна градина.  
Не бива да се примиряваме с агресивните прояви. И има голяма разлика между агресия на детската площадка, дори и с познати деца и такава в градината. Там няма как да игнорираш детето, да си тръгнеш, да го отбягваш, сблъсъкът е въпрос на време. А учителките често нямат време за реакция преди него, а след това. Нямат и много инструменти за корекция на такова поведение.  Държането в изолация обикновено решава проблема временно, т.е. да няма прояви, но не и в дългосрочен план, защото това дете след детската отива в училище, а след училището - на улицата. И разликата в това какво може да направи в яслата, в градината, в училище и на улицата е огромен.

градината е частна, не е необходимо да се спази тази процедура според мен

Какво имаш предвид?

Никога не бих допуснала да тормозят мое дете, та и да си плащам за това. В училището на дъщеря ми /също частно/ имахме такъв случай с дете, беше я ударило няколко пъти. Срещнах се с директорката и й казах, че ако това продължи, ще обмисля да преместя дъщеря си. И други родители се бяха оплакали. След това от училището записаха детето при психолог, говориха с родителите, незнам какво още правиха, но вече удрянето не се повтори. Работа на персонала в градината е да се справи с проблемното дете. Ако немогат, да го изключат. По-добре да изгубят една такса, отколкото много /на напусналите деца/.

имам предвид, че е много трудно дете, записано в държавно заведение, да бъде отстранено от него /да не кажем невъзможно/, докато тук говорим за частна градина - достатъчно е според мен 2-3 родителя да се оплачат от агресивното дете и директорката най-вероятно ще отсъди в тяхна полза - говорим за приходи, никой няма да се лиши от приходите на останалите деца за сметка на едно.
Имам позната, чието дете е агресивно - първо ходеше в държавна градина, но тя го прехвърли в частна /няма значение защо/ - на втория ден към 4 часа следобяд я бяха извикала да си го прибере, защото е агресивно 

О, да, дефакто е невъзможно без родителя да пожелае да бъде отписано/изключено дете от държавна детска градина, но психолозите, които се назначат за работа с това дете обикновено препоръчват извеждане от средата в градината или поне в нашия случай беше така.
Естествено преди това учителките опитаха всичко, което можеха да направят като работа с това дете и с останалите, защото това рефлектира и върху тях. Разиграване на ситуации, дори гледане на филмчета и дискусии по тях. Проблема е, че трябва да се работи и с родителите, а учителките и директорката нямаха инструменти, с които да накарат родителите да  се явят на разговор, камо ли работа с тях.
В частната градина би трябвало да стане далеч по-лесно си мисля.

Вчера отново имаме инцидент - този път с друго дете, обаче то й е отвърнало и  "бандитката" се оказала с разбит нос. Абе изобщо....имам чувството, че съм си пратила детето на някакво състезание по кеч.... Говорихме си надълго и нашироко с госпожата, тя наистина се старае много, мила е, разбрана и приятна, но твърди, че не може да предугажда кога ще ескалира агресията у детето. Всъщност то е контактно и усмихнато момиченце, другите деца го харесват и искат да си играят с него, но проблемът бил, че е непредсказуема и не се знае в кой момент, докато си играе, ще посегне и ще бръкне в окото на другото дете, например. Освен това, ми каза, че са препоръчали на майката да го отпише, тъй като не се вписва, но тя категорично отказва засега.

за колко годишно дете става въпрос?
и препоръка на майката да го отпише от частна градина е меко казано... смешно твърдение 

през лятото децата ми бяха на лятна занималня за около 3 седмици - бях свидетел на случай, в който казаха на входа на родителя, че не могат да приемат детето, защото е агресивно и предишния ден е било друго дете 

На 3 и половина е детето. Но при нас няма и намек за изгонване, само ако родителите желаят. Напротив, има огромно разбиране от страна на персонала и призиви към останалите да сме търпеливи и да дадем шанс на детето. НО! При втори подобен случай ще вдигам врява, ако няма ефект, сменям градината. Все пак нямам намерение да плащам толкова пари, за да ми бият детето, абсурдно е.

Здравей Orchid,
терзанията ти не са никак наивни. Казвам го като родител, преминаващ през подобна ситуация. Ще опиша накратко - дъщеря ми е втора група в градината. Още от началото на първа група едно момче (С.) се открои сред другите дечица като агресивно и налитащо на бой. За нула време доста деца се оплакаха, че им посяга. Собствената ми дъщеря многократно се оплакваше, че "С. ме бие, С. ме удари по главичката, С. ме бутна, С. ми дърпа куклата/косата/играчката"... В един момент тя взе да дава заден и да не иска да тръгва сутрин на градина, при условие, че учителките и другите деца много ги харесва и като цяло си обича градината. Говорих с госпожите, според думите им, правят много, за да овладеят агресията на това дете, но като гледам и досега, не много успешно.
В последствие разбрах, че семейната среда е кофти, че бащата наричал учителките с обидни думи, детето, естествено, също. Отделяха го на отделна маса да яде, да не е при другите деца, абе изолираха го максимално, след като много родители се размърморихме. Обаче да ти кажа, не виждам особен ефект. Напоследък малката не се е оплаквала от агресия към себе си, но редовно чувам за как "С. удари еди-кое-си-дете", т.е. той продължава с агресията. Аз бях принудена да науча дъщеря си да се отбранява (не че го прави, милата, постоянно говоря да се защитава и да не отстъпва, а най-вече да го избягва, но тя само ми казва "Мамо, деца не се удрят, това е лошо, госпожата ще ми се скара и т.н." Аз пак обяснявам, че самозащитата е необходима в някои случаи, но... Нежно и емоционално ми е детето и тези неща много го впечатляват.
Аз разбира се, опитах да говоря с майката, тя отначало беше много "притеснена", опита се да се пооправдае, аз позасилих тона, натъртих на това, че не искам да чувам повече, как нейното дете бие моето, тя тогава започна да ме напада, какво да направела тя, по цял ден била на работа, как да го възпитавала оттам.    И аз, и моят мъж сме правили забележки на С. да внимава с дъщеря ни. Отделно един път точно пред майката на С. и самото дете коментирахме с учителката, че С. не бива да бие децата. Отговорът на майката - "ами той си избива комплексите в/у другите деца".      Тука не знам колко такива емотикона трябва да сложа.
Та това е в общи линии, не виждам как да се оправим тази ситуация. Малката го нарича "самотния С." - сещате се защо, нали...
Пожелавам ти успех, може би Тсв правилно е описана начина за държавната градина, за частната е по-лесно сигурно. Ние сме в държавна. Аз мисля скоро да поговоря с някоя от учителките, как се държи напоследък С., дали има напредък в поведението си, въпреки че малката не се е оплаквала от него, но казва, че налита на другите деца... 

Понеже тук видях само майки с нежни и чувствителни деца, да се изкажа и аз, от другата страна на бариерата.Не живеем в България и миналата година (когато беше на 2 год.), малкия тръгна на ясла.Всеки ден го прибирах изподран, целия в белези от ухапвания, имаше синини и куп екстри.Многократно говорих с учителките, те всеки път бяха червени, извиняваха се, казваха че правят всичко възможно.Ходих с него 3 дни на ясла, за да видя какво се случва.Беше момченце, което пердашеше всички наред.Всеки път го хващах, гушвах го и му обяснявах, че не бива да удря, защото боли и т.н.НО, никога, ама никога не съм си мислела за извънредни родителски срещи, изключвания, гонения и други от този вид.Що за глупост?Докато ходех с моето дете на ясла, разбрах историята на детето побойник-баща няма, много тежко болна майка и леля, която търчеше от работа, за да го взима и да се грижи за него.Е, как точно да направиш проблем на такъв човек?Тя ми се извиняваше всеки път, но винаги съм й отговаряла, че не е нужно, понеже не тя ми е удряла детето и, че те са деца и рано или късно ще се разберат.Е, разбраха се.Сега се търсим и ги събираме, когато можем, да играят.Сега, в новото училище е същата работа.Но се надявам с течение на времето и тук нещата да се оправят.