1. С уговорката разбира се, че всички бебета са различни и това, което работи за моето или вашето, може да не е въобще удачно за друго бебе, както и това, че бебетата, както и нас, възрастните, имат различни характери и темпераменти, така че човек просто трябва да приеме факта, че някои бебета са много по-активни от други и спят по-малко, или са много по-чувствителни и имат нужда от много повече внимание и ласки.
2. Може и да имате късмет да ви се падне бебе, което просто да заспива лесно и непробудно за дълги периоди от време от ранните месеци, но ако сте като мене, ще ви се наложи доста да люлеете, носите, пеете, шъшкате, повивате, ревете (и бебето и вие), ставате по 3,4,5 пъти на нощ да кърмите и т.н. Това, което ми помогна първите месеци е да разбера как всъщност спят бебетата – накратко казано, тяхният дълбок цикъл на спане (т.нар REM) е много по-кратък от при възрастните, докато лекият сън е основен и при всяко преминаване в нов цикъл на сън (на около 45 мин) те често се пробуждат и трудно заспиват отново. Особено в първите три месеца много от бебетата не могат сами да заспят (колкото и да им се спи), а имат нужда да ги приспите и колкото и да звучи странно, заспиването е умение, на което те трябва да се научат с времето.
3. Ние лично решихме, че няма да се опитваме да учим бебето ни да заспива първите 4 месеца, защото просто не мисля, че той беше готов за това, и нямахме съображения да не го разнасяме колкото се налага, да го кърмя за заспиване и т.н с притеснения, че ще го „разглезим” – това като понятие ми се струваше доста глупаво за толкова малко бебе. Нещото, което започнахме да правим от около 8-ата седмица и много ни помогна, е да установим редовен и ранен вечерен час за лягане (7 часа), който спазвахме всеки ден след един и същи „ритуал” за приспиване (къпане, 10-на минути носене, кърмене). Въпреки че дотогава Дани (синът ми) заспиваше в различни часове вечер (обикновено никога преди 9.30-10) само за няколко дни след като постоянствахме се нагоди и започна да заспива дори към 6.45. Това, че после си се будеше по еди колко си пъти нощем е съвсем друг въпрос!
4. В повечето случаи на около 4 месеца, а със сигурност на 6 месеца, бебетата са способни сами да заспиват и теоритично не е нужно да ги приспивате до безкрай, защото това е по-скоро навик за тях, отколкото необходимост както първите месеци. Ние лично решихме когато Дани беше на около 4 месеца и половина и вече ставаше нетърпимо нощното разнасяне, да го учим да заспива сам. Въоръжихме се с търпение и се примирихме с мисълта, че седмица поне няма да е лесно, и приехме следния подход:
След като го изкъпем, аз го кърмих, той започваше да заспива, както обикновено, но аз го държах буден като примерно го гъделичках по краката и му говорех (проблемът дотогава беше, че той заспиваше, но половин час след като го сложим да спи в леглото му се събуждаше и се почваше рев и дълги разнасяния), така че след храненето да е буден (но в сънено състояние), баща му го носеше 2-3 минути, колкото храната да улегне малко и да се уригне, след което го слагаше в леглото, затваряхме вратата (оставяхме малка лампа да свети) и излизахме. Първите няколко вечери се започваше неистов рев веднага, първата нощ продължи 1 час и 15 минути – нашата система на успокояване беше първо баща му влизаше след 5 минути (не аз, за да не ме свързва с кърменето) и му шъшкаше успокоително за малко, след което излизаше. Следащият път същото, но след 10 минути, после пак, но след 15 минути. Двете важни неща бяха да не го пипаме (това само щеше още повече да го навие) и да не стои човек при него повече от минута (идеята беше просто да види, че сме там и не сме изчезнали, а не да го успокояваме докато заспи). Трябваше да има постоянство, тъй като навиците се бяха градили месеци и Дани очевидно протестираше и затова ревеше, и колкото и да беше трудно да го слушаме, просто нямаше за нас друга опция, тъй като алтернативата на нон-стоп носене вече не се издържаше, а и трябваше да се научи, че и сам може да заспива. Първите 3-4 вечери бяха тежки, макар че започнахме да усещаме как периодите на плачене се скъсяват и самото плачене става по-скоро на хленчене, отколкото плачене, и след около седмица вече се стигна до около 5-10 минути хленчене и Дани сам си заспиваше. Няма да казвам това какъв благодат беше месец по-късно, когато отидохме на море и спяхме в хотел и не трябваше да се притесняваме за едночасов ревлив маратон, огласящ целия район!
5. След време това, че Дани се беше научил сам да заспива, спомогна и за дневното спане, тъй като често можехме просто да го сложим в легълцето му като видим, че му се проспива, и след известно хленчене пак си заспиваше.
6. Сега вече е на 10 месеца и забелязвам, че колкото по-добре спи през деня, толкова по-добре спи нощем – сиреч идеята да се измори максимално през деня и да стои до късно, че ще спи повече, хич не е вярна. Също така по-ранния час на лягане (за нас сега е е по-добър, отколкото по-късен. В България, както между другото и в повечето Европейски и Южноамерикански държави например, като цяло бебета се слагат да спят доста късно (към 10 често), докато например тук в Австралия биха те изгледали почти шокирано, ако кажеш подобно нещо. Естествено всеки си избира според тяхния режим, но от гледна точка на кое е по-здравословно за бебето, ранния час е много по-удачен, дори и да изглежда, че се съпротивлява.
7. Аз намирам (а и мои приятелки споделят същото), че когато бебето има постоянен режим на спане денем и нощем, заспиванията са много по-лесни и те спят по-дълго. Дани например по едно време се събуждаше в различен час всяка сутрин, в зависимост от това, колко пъти се е будил нощем и колко часа е будувал в 4 през ноща да си играе в леглото т.н – някои дни спеше до 8, други до 10, някой път 9... Съответно спането му през деня стана съвсем разпиляно, някой път спеше само по един път ранния следобед за два часа, друг път по два пъти като вторият път му се приспиваше късно следобед, но ако спеше примерно до след 4.30 вечерта нямаше да му се приспи за обичайното време за лягане. Затова започнах всяка сутрин да го будя в един и същи час, независимо колко е спал и будувал през нощта, или колко на мен ми се доспиваше още час-два след подобни нощи и ме болеше сърцето да събудя заспало бебе. Само за няколко дена, обаче, сънят му така съвсем се регулира денем и започна да му се приспива по едно и също време два пъти на ден, а вечер до към 7.30 търка очи и е готов за сън. Двете неща, които съм забелязала също, че оказват влияние, са това да не спи поне 3.5 часа преди вечерния сън, иначе просто не му се приспива нощем (например ние го слагаме към 7.30-7.45 да спи и не го оставям да спи следобеден сън след 4 часа, ако спи просто го събуждам, дори и да е спал само 20-ина минути), и го слагам да легне денем още щом усетя ранни сигнали, че му се доспива, вместо да чакам да започне да хленчи кисело от умора.
Ами това са моите впечатления и опит, доста дълго стана, но то това си е тема за цяла книга! Дано някой да извади нещо полезно от това