Непрекъснато съм уморена, защо?

Астения...може да е от симптом на депресия, до проблеми с щитовидната жлеза и какво ли не още...трябва ти консултация с лекар!

Как я постави тази диагноза  А за синдром на хроничната умора да си чувала Има достатъчно информация в нета 

Хронична умора - отговарям на всеки един симптом ...

Не знам от къде да започна. Май ще посетя личния лекар - колкото и да не ми се иска - чак ме е срам да обясня как една здрава, права, сравнително млада жена, без деца и особени други проблеми ще отида и ще се жалвам колко съм уморена...

Не разбирам от какво изпитваш страх? Личните лекари са за това! Отивай на лекар да ти направят пълни изследвания и после ще преценят на какъв лекар трябва да отидеш допълнително. При мен се оказа лека анемия и повишена кръвна захар, като чета симптомите ти, много приличат на моите. Утре бегом към джипито!

Преди години и аз все се чувствах уморена, едвам успявах да се добера до вкъщи. И аз се срамувах да отида и да кажа, че съм уморена, дори се самообвинявах, че съм лигла и мързелана. И когато най-накрая бях диагностицирана с автоимунно заболяване, научих, че това е най-яркият симптом за този  вид болести, именно хроничната умора. Охххх, ако бях отишла само 2-3 години по-рано колко неща щях да си спестя! Имала глава да пати....

На първо място, пълна кръвна картина. Личният лекар би трябвало поне това да поръча.

Защото може да е много неща: от обикновена преумора, до депресия или сериозно заболяване.

Защо пък те е срам, че се чувстваш изморена, това не го разбирам?!?

Не забравяй да споменеш и главоболието.

преди почти 2 години и аз се чувствах така. събуждах се уморена. другия симптом е качване на килограми от нищото както се казва. оказа се диабет 2 тип. и моя съвет е пълна кръвна картина.

кръвна картина.
има и друг момент - аз по себе си съм забелязала, че когато съм натоварен с ангажименти се стягам и мобилизирам и не усещам умора. пишеш, че си забавила ритъма с новата работа, съответно поотпуснала си се. поне при мен едно такова отпускане води точно до умора.

 mama_mima, срамувам се, защото има хора с къде-къде по-сериозни неща, а аз да отида и да му загубя времето с моята умора, поне на мен така ми се струва. Но това състояние продължава твърде дълго и вече започвам да си мисля, че не е умора, а симптом, а и вече искам да стана такава каквато бях - енергична, емоционална, весела, концентрирана в нещата, които правя. Искам си нормалното състояние, а то не е това, в което съм в момента. Срам, не срам - отивам.

Освен това - преди години, когато дарих кръв (не, че е трябвало за близък, просто бях си обещала, че ще дам кръв) получих желязо-дефицитна анемия и се борих с нея 2 години - дали не не е завърнала, ще разбера. Благодаря, че ми обърна внимание, за да мога да кажа и това на Джи-пи-то.




Ааааа не, не не - дано да не е това, въпреки, че .... преди време, когато постъпих в болница със съмнение за астма ми правиха и хормонални изследвания и имаха такива съмнения, за Хашимото, но те не се потвърдиха. И това ще трябва да кажа на Джи-пи-то . Дано да не е това - стискайте палци!


Даа.... и главоболието! preyala, благодаря, че обърна внимание.


Guilty, не знаех, че са такива симптомите .... Леле, колко много неща може да бъде ... Една простичка, но продължителна умора. Защо не си обръщаме внимание навреме ?



Н а т и, ей, това ми се иска да е най-много. И за мен е много вярно - когато се налагаше да работя много и извънредно, се мобилизирах и не чувствах умората, претоварването и напрежението. А и тогава бях по-млада, за съжаление и това си оказва влияние. Докато бях студентка - за мен не представляваше проблем да се прибера в 5 от диско и да стана в 7 за работа и това не се отразяваше съществено на работата и на състоянието ми през деня. А сега, сега ...... даже и не си го помислям....

Скъпа мечтателке, на колко си години? Освен, че може да е симптом на сериозно заболяване, това може да е симптом и на нещо много нормално за определен период от живота на жената- менопаузата например. Не се отпускай! Направи си изследвания, както те съветват другите преди мене и не се страхувай- щом имаш желание, ще успееш да влезеш в нормалния за тебе ритъм.

svet_cvet, надявам се , че на 30 и малко менопаузата не е заподозряна за причина.

Писали са ти вече - изследвания. Така, както си го описала, намирисва на класическата понижена функция на щитовидната жлеза. Но повишената кръвна захар и ниският хемоглобин също не са за подценяване.

И аз щях да предложа като причина хемоглобина, защото аз съм с анемия, и от време на време съм в това състояние.

Така вече почти всякакви диагнози имаш  .Съветвам те просто да отидеш на лекар ,че тук вместо да се успокоиш ще почнеш да се стряскаш все повече