Не слуша в клас

и аз не знам... моя е същия - не слуша в час, не пише, не иска там да прави нищо... в занималнята беше пълна трагедия /държавната/, преместих го в частна - там поне слуша и пише, от време на време забравя някое домашно, та ни остава за в къщи, но не е като преди, в държавната... няколко пъти говорих с класната му - направила съм всичко, което мога - PSP-то е отнето от месеци, като не е написал нещо в час, го пише в къщи, говорим всяка вечер и всяка сутрин... има лек напредък откакто класната му го сложи на първия чин, иначе тетрадките бяха празни, частната занималня също много помогна... борим се с проблема - той иначе слуша - запомня, каквото е казано, обаче не иска да пише... от миналата година сме така - има приливи и отливи, но общо взето в клас не слуша... замислила съм се, ако нещата продължават така да го местя в друго училище... не че не харесвам класната му, но явно нейния подход към децата не е точно това, което трябва на моето дете... сложно

Блонди, може би е добре да го заведеш на психолог. Аз смятам, че това е реакция към сестра му. Много родители често пренебрегват сигналите, които по-големите им деца им отправят след появата на брат/сестра. Аз нямам две деца, но много добре помня реакцията, мислите и чувствата си, когато се сдобих с брат. И повярвай ми, ако мама подозираше дори 1 стотна от тях, щеше да ме въдвори при психолог за доста месеци. Най-малкото, за да не се налага сама да преодолявам тези си чувства.

Moже просто да му е скучно. Моята дъщеря имаше същия проблем, от скука говореше и разваляше дисциплината. Как се справя в училише?

Добре се справя, няма проблеми, успехът му е почти максималният. Било е по време на поезия, каза, което не харесвал. Така че може и за скука да се касае. 

Нана, възможно е, но пък се стараем с нищо да не го пренебрегваме, което пък не е гаранция, че не е притеснен.

Не мисля, че проблема е ревността. По вероятно твоето детенце си е по будничко и най-вероятно не му е интересно в час.Тук мисля, че главна роля играе преподавателя,който трябва да направи всичко възможно да му привлече вниманието и най-вече да му вдъхне респект. Ходи ли на някъкви извънкласни дейности и там как е поведнието му като сравниш.
Казвам ти всичко това,защото аз се боря с това поведение от 7год.Моето детенце е на 10г.има и братче на 5год.,но при него проблема с невниманието и неслушането започна далеч преди да се появи брат му.Беше на 3г.в градината когато започнаха да се оплакват от него.Не е агресивен,не се бие,но пък е много емоционален,силно изразява емоциите си,трудно може да се задържи на едно място.От пет годишен започна да тренира тенис и от седем годишен включихме баскетбола.Промяна в поведението нямаше,но това е само в у.ще или в градината/докато беше там/.На тренировка гласа му не се чува и не смее гък да каже.Защо....защото му е интересно,защото много му се отдава и там се чувства много ангажиран.Докато в у-ще и до ден днешен вече е 4кл. няма особенна промяна. Врътка се,говори,бъбри,не внимава в час.Имала съм стотици разговори с госпожата,с психолози,къде ли не го водих,но заключението на психолога беше, че щом на едното място може да се съсредоточи и да не се обажда,значи и на другото може стига да поиска.Просто е по буйничък,по емоционален и учудващото за мен беше че няма проблем с концентрацията/аз това мислех, че е проблема/.А там е въпроса че той не вижда за нужно да мълчи в час,защото всички други говорили.Според мен тук преподавателя трябва да си влезе в ролята и да осугори дисциплина в класа.И най-важен е респекта......когато видят малко по-мила и добричка госпожа и си мисли че всикчо му е позволено.Защо не прави всичко това и на тренировка,защото не може да си го позволи.И той много добре го осъзнава. След 4кл. моето момченце ще бъде в спортното,защото определено на там клонят нещата,смята да се занима професионално.Иначе в у-ще е пълен отличник до момента,може би и затова не му е интересно в час и затова докато другите решат 3 задачи,моя вече е решил 6 и започва бъбренето.Според мен и при вас е същото,но това е мое мнение разбира се.
Ох ......малко дългичко стана,но това е при нас положението....

То изобщо не е въпросът в пренебрегването, а в самото съществуване на брата/сестрата. Не знам дали разбираш.

Според мен е от поезията. В другите часове позволява ли си такова поведение?
Относно чувствата към бебето...Не знам. Моето голямо дете пое след раждането на сестра и в много положителна посока отвсякъде. Просто е бетон. Но имам проблеми с малката относно наличието на сестра...по-голяма. С обратен знак е при нас.

Всичко е въпрос на характер. Няма нищо общовалидно. 

Само при определена госпожа и /или в определени часове ли постъпва така?
Защото може проблемът да е в детето, но може да е в учителя или в самия предмет. Дотук няма как да се каже.

Личното ми мнение е, че е от госпожата, но не го казвам с лошо. В първи клас нямаше нито една забележка или оплакване. Беше друга обаче. Може би малко по-строга. Тази е доста добра и мила, може би се опитва да злоупотребява с това. Случвало се е да не слуша и в други часове, не само поезията.
В последната група в детската пък имаха госпожа, която много викаше и избухваше, там стана друг проблем, че той се заинатява, като му крещиш и ни приема, ни предава, млъква и край. 

Берина, мерси за споделеното, не е имал досега проблеми с концентрацията и вниманието. Може би понеже ние се отнасяме с него като с равен, като голям и е решил, че може да си позволява с госпожата такива своеволия... Например като бие звънеца и тя ако не каже веднага, че са свободни, той става, плясва с ръце и казва - хайде, деца, прибирайте си нещата 

А на мен ми прилича на едно артистично дете, с въображение и чувство хумор, което обича да има публика, която да забавлява. И явно учителката му позволява да прави представленята си   Пробвайте да му осигурите някакъв друг по-приемлив начин да се изявява. Изяви на сцена, театрален кръжок, нещо такова.
Много е жестоко наказанието без подаръци за Коледа 

Ами много е възможно. Преживяла съм всякакви трансформации с децата, при които се убедих, че в различни ситуации се държат различно- от пълна апатия, към активно умишлено неглижиране, до запален интерес и желание за помощ. Зависи.
Блонди, децата са различни, това е ясно. Момичета, момчета, близки и чужди, холерични и флегматични и т.н.
Общите граници на поведение, което следва да усвоят, за мен се изразяват най- вече в това- да не дразнят и обиждат околните и, общо взето, да не създават прекомерни пречки на останалия свят. Всичко друго е нормално и не може да се иска от хората, какво остава за малки деца /щото не са големи и не може от тях да се очаква железен самоконтрол, какъвто и ние нямаме/, да имат интерес към всеки друг човек и начинанията му еднакво. Могат да се лъжат до определен момент, че трябва да са "на шест" навред, но тази лъжа поражда огромни проблеми, когато бъде разкрита /а то е неминуемо/ и колкото по- късно стане това, толкова по- големи ще са щетите.
На моите хлапета съм обяснила и продължавам да разяснявам, че не са длъжни да имат интерес към всичко и всеки, но това, което искам от тях, е да не приказват много в час /за "хич" не смятам, че е нормално и полезно, напротив, мълчанието гробно е предимно за пъновете/, да не говорят цинизми, да не ръсят квалификации по нечий адрес, да знаят основните правила и да ги спазват. Всичко останало е разрешено и това, че на някой му били кофти нервите или смачкан денят или самочувствието не е техен /нито пък мой/ проблем.
Имам примери с учители, които сами не умеят да поставят граници и в часовете им децата не са наясно какво изобщо следва да се прави. Това не е личен проблем на самите деца, освен дотолкова, че часовете са една загуба на време за всички, а за съответния учител- много нерви, които често той си е образувал сам, поради редица лични неумения. Понеже в други часове и при други учители нещата не седят така. 
Дали конкретното поведение на децата в дадена ситуация е допустимо или не решаваме, след като обсъдим ситуацията /а тя е винаги конкретна, общи приказки от типа на "Ма той приказва в час" ми клонят към нулева информация/ и чуя и тяхната версия за случката. Често питам и други деца, присъствали на ситуацията, много ми е бивало полезно. Едностранното й възприемане и пресъздаване не създава у мен несъмнени изводи каква е била обективната обстановка никога. Освен на субективност съм се натъквала и на откровени дебелашки лъжи от възрастни. Не само професионално, но и лично, включително и при ситуации с децата.

А да се отнасяш с другите като равнопоставен индивид е нещо нормално, не е своеволие. Така мисля аз, така уча и децата.

Разбира се  Няма да го оставим, вчера в изблик на яд го казах. Днес ще пишем писмо на дядо Коледа 

Джуди, изключително съм ти благодарна за пореден път за хубавите и адекватни съвети; надявах се да се включиш   

А дали мама не трябва да бъде малко по-пасивна в писането си по форумите и доста по-активна в ангажирането и общуването с по-голямото си дете? На 7 години децата все още изискват много внимание, а повече от 26000 публикации са доста сериозно време във виртуалното пространство, което в крайна сметка ощетява детето. Няма как да накараме децата да ни слушат ако ние самите не се вслушваме в тях и най-вече в техните емоционални потребности.