Във времето самите хора се променят малко или много , живота ни поставя в различни ситуации и обстановки с тях, намесват се трети страни по разни поводи........ С две думи се "трупа материал", в следствие на който към нашите представи се добавят разни нюанси.Лошото е, че светлите са обиновено по-малко. Имам пред вид приятелите и близките, с които си преживяваме живота. Обикновено нищо крайно не произтича, но ние с времето започваме да таим все повече неизказани мисли, касещи отношенията ни.
А що се отнася за колеги, майки на съученици на децата ни или комшии, то наистина едно изречение или коментар е в състояние да ме отблъсне или обратното. И все пак по скоро, както писа някой, така все се случва, че в крайна сметка се връщам на първоначалното си впечатление. Човек явно си има достатъчно добър вроден усет/инстинкт/ за хората спрямо собствения си характер и критерии.