Децата ви имат ли необходимост да изучават музика или музикален инструмент?

Парите са мноооого голям проблем. Желаещи има - видно е от това, че групите в читалищата са пълни. Не малко родители обаче не успяват да се класират и да запишат децата си, а частните уроци наистина са скъпи и не са оправдани ако целта не е детето да се занимава музика, а най-вече неговото обогатяване като личност. Простата сметка показва: едно дете - 8-9 урока на месец около 200 лв. Ако децата са 2, сумата набъбва докъм 400 лв. на месец. Колко родители в днешно време могат до си го позволят? Много по-оправдано е тези пари да бъдат вложени в нещо по-целесъобразно като спорт и езикови курсове примерно.

Да не говорим за всички останали средства - от големите - музикалните инструменти, до дребните - школи, ежегодни концерти и т.н.

Много хубава тема!
Аз мисля,че в днешно  време все повече деца и родители се "събуждат" за музиката.Определено музикалното обучение влияе върху формирането на мирогледа и душевността на децата.Променя се светоусещането,агресията намалява,децата стават по-толерантни и чувствителни към проблемите.

Да, несъмнено е хубаво да се занимават децата с музика, но само ако самите те искат . Ако на детето  не му идва от вътре , не мисля ,че има смисъл да го карат родителите .

Започвам отзад напред - музиката в уччилище е едно безкрайно зубрене от учебника и безумни тестове. Децата не могат най-популярните произведения да познаят, защото не са ги слушали, поне в най-известните си части!
Ообучението по инструмент все още е леснодостъпно, защото в читалищата все още цените са приемливи. Въпрос на желание е записването.
Музиката, особено свиренето на някакъв музикален инструмент подпомага всякак развитието на детето, като се започне от моторното, та до паметта и интелектуалното. Трудно ми е да кажа дали децата, които са по-чувствителни предпочитат изкуството или изкуството прави децата по-чувствителни, но има някаква връзка.
За работа в екип и др. е преувеличено според мен, освен ако детето свири в някаква формация като дует или оркестър.
Фолклорът е част от корените ни, така че задължително децата трябва да са запознати с него, пък ако ще пет народни песни да е чувало в живота си и само право хоро да знае!

Едно от децата ми ходеше преди години на уроци по пиано, само пожела, а после само загуби интерес.
Сега обачи реши, че иска да свири на китара, намери си учител, срещна се с него, разбра цената и понеже е приемлива, се съгласихме и така, отскоро и с това се занимава.
Отделно си сваля от интернет гами, терци или както ги наричт, аз съм инвалид в това отношение.

Подкрепям всякакви форми на извънучилищна дейност, стига да са ми по джоба и да не пречат на уроците. Ако могат добре да се организират, винаги са от полза.

Така смятам и аз.Малкият ми син посещава индивидуални уроци по китара, но единствено по негово желание.Преди 2 г. пожела за Коледа китара, купихме и го записахме на уроци.Ходи с голямо желание, изпълнява си сам домашното, пише си някакви песнички/начален стадии на композиране / и постоянно ме кара да го водя в един музикален магазин , за да разглежда 
За 8-ми март ме изненада-изсвири ми Одата на радостта ,сутринта в 8:00ч.
Така че, аз съм "за" музиката, стига детето обаче да иска.Самата аз съм пяла във фолклорен хор, но за жалост не успях да продължа по независещи от мен причини Смятам, че както музиката, така и спорта са много полезни за духа на човек

Свиренето на музикален инструмент изисква доста усилие и време. В ранна детска възраст без натиск от страна на родителите уроците скоро ще бъдат прекратени. Малко са децата, които на 6 или 7 години ще предпочетат да свирят 1 час вместо да си играят или да карат колело или да ритат топка, а именно ранната музикална подготовка оказва най-голямо влияние върху развитието на децата. В този смисъл детето  може да вземе и само решението за това дали да свири или не, но след дадена възраст и някоя и друга година свирене.

Ще ти отговоря от лични наблюдения, като родител на дете, което от почти 5 години (от първи клас) свири на музикален инструмент индивидуално и в група. Можеш да видиш хлапетата в подписа ми  .

На първия въпрос - не мисля, че децата свирещи на инструмент са по-широко скроени. Даже напротив - тези които се занимават много сериозно с музика един ден е възможно да станат дребнави и злобни. Лични наблюдения от многото конкурси на които съм ходила с моя. Вместо купон, щастие и позитивизъм на музикалните конкурси цари злоба и завист в стремежа да се спечели медал на всяка цена. Това винаги много ме е учудвало, защото абсолютно противоречи на приетото мнение, че хората на изкуството са широко скроени. Може би това е заради факта, че наистина те са по-чувствителни.
Всъщност това са единствените негативи, а ползите от свиренето са много:

На моето дете свиренето му даде някакво самочувствие и увереност да справя с трудностите. Вече е разбрал, че е възможно да постигнеш някакво високо ниво на умения, в която и да е област, с труд и постоянство (клише е , ама си е баш така)
Свиренето в група също е огромно предимство. Учи ги, определено, да работят в екип. Трябва да се слушат един друг, да замазват грешките.
И изявите на сцена от ранна възраст и преодоляването на притеснението да си пред публика е важно за развитието на децата. Текущите ползи от това за моето са, че няма никакви притеснения да го изпитват на дъската и да говори пред класа, напротив даже

За креативност в другите области, различни от музиката - не съм забелязала такова нещо, но с натрупване на опита, когато напреднат, децата могат да станат креативни в изпълненията си.

Относно фолклора, мисля че са единици родителите които не сменят станцията на радиото, когато чуят бг фолклор. Самата аз се запознах с него, едва когато моето дете си избра да свири точно на тамбура при учителката по народни инструменти в читалището. Хубаво е, че е доста добре застъпен в учебниците по музика, но това не е достатъчно, за да се усети красотата му.

А защо да е нужно да свирят по един час? КОй го е казал? Тези деца за удоволствие ли се занимават или да покриват норматив! Ако ще му висиш на главата на детето и ще гледаш часовника колко време е свири, то се губи смисълът, превръща се в родителска амбиция по втори Моцарт! При добър учител децата дръпват и без да свирят по един час.

В първи клас си умират да свирят на сцена и имат огромно желание да се научат. Съвсем в началото, докато упражненията са много лесни се упражняват и сами с удоволствие, но когато нещата станат по-друдни ентусиазма силно намалява и тогава ако не се намеси родител с напомняния да си научи упражнението нямам как да станат нещата.
Колкото и да е добър учителя, без упражнения няма как да има напредък.

ентусиазмът намалява, когато станат пети клас и после около седми клас. Така е за повечето извънкласни занимания, и то е от възрастовите особености.
Колкото до упражненията, учителят се уговаря с детето на урока. Според мен много голяма родителска грешка е да надзирава детето. Идеята не е като в първи клас ще-неще да се научи да пише по две страници ченгелчета, а да заобича музиката и да добие обща култура. Още първата година си личи кои деца наистина харесват да се занимават и кои са под натиск. До седми клас остават основно първите, а вторите изчезват някъде към пети клас най-късно.

Не, не, ентусиазмът намалява още в началото (пърив клас), когато нещата станат по-трудни. И то не ентусиазмът, а желанието да се упражнява. Защото упражненията вече са трудни, нещата се научават по-бавно. А за едно дете в първи клас това хич не е забавно. За този период писах.

а тогава защо изобщо ходи?

Моите деца нямат необходимост. Обучават се в рамките на учебния процес в училище и от обща култура у дома, баща им свири на китара любителски и имат допир до този инструмент, но и до други инструменти са имали допир и нулева заинтересованост. Аз самата съм се занимавала с музика професионално дълги години, концертирала съм и Знам много добре, че за това се иска талант. Децата ми са музикални инвалиди -това мога много успешно да го преценя- и поради тази причина би било дори пагубно да ги насърчавам в посока сериозни занимания с инструмент и пеене. Това не означава, че няма да чуят Моцарт и да прочетат за него, например. Също и да изучават различни инструменти, различни течения в музиката и прочее. Но не и по начина, по който музикалните деца.
ПП. И друго исках да напиша, пък забравих-не, няма особена разлика в едно време и сега.  На мен едно време ми се смееха, че ходех на хор, даже днес има доста по-амбициозни родители, ходят, мъкнат децата, пробват ги на милион неща, навремето сами се записвахме и отписвахме и си ходехме, родителите ни нямаха ангажимент.