Моето секцио в "Света София"

   Снежко, ако има индикации бебето ти да е над 3500г, както беше моя - 3800 искай си секциото и никаквоо нормално раждане!
   Аз се уплаших като ми казаха секцио и ме смъкнаха по спешност в операционната, защото исках да родя по естествен начин и страшно се радвах, че анестезиоложката закъсня! Родих нормално, но с този тесен таз...Възстановяването ми беше по трудно и от раждали със секцио! Не искам да те плаша но имах много вътрешни разкъсвания!
   Колко ми е бил таза - не знам, но знам че акушерката в предродилно изпадна в истерия като ми го измери!
    Успех! Като гледам бебчето ти има още да расте!

И аз незнам колко ми е таза, но иначе бебчо според снимката е 630гр, а диаметъра на главата е 6,3см. бих казала че за сега е слабичко има още време да порасте.

   Според статия в rozali.com в края на 6 м. бебето трябва да е около 1 кг и да е към 31 см.! Ако си в края, значи наистина ще е дребно бебенце. За това обаче не се тревожи, по дребните наваксват много бързо! Хубавото е че ако е по малко от 3 кг. ще си родиш без проблеми и нормално! В моята стя като раждах имаше една жена - първо раждане, 2800гр бебе. Изстреля го като тапа без разкъсвания, а не изглеждаше по широка от мен. На 3 ден си беше вече в къщи с бебето!
  Така че, не се притеснявай! Имаш още доста време и като се стигне до раждане, ще видиш колко тежи и ще знаеш какво искаш! Аз въпреки моите си проблеми съм твърдо "за" естествено раждане!
   Успех! 

Здравейте и от мен, вече мога да разкажа от собствен опит.Раждах планово секцио при доктор Тодоров и съм му невероятно благодарна той е невероятен.
Постъпих в болницата в 6,45 , доктора ме посрещна взе багажа ми и аз се съблякох, попълниха документите и в 7,00 почна подготовката за операция, наливания с 3 банки, поставяне на абокат, катетър/мене много ме боля ама много/, дезинфекциране, клизма НЕ са ми правили, някъде към 7,10 ме вкараха в операционата, благодарение на анестезиолога д-р Недялков се чувствах невероятно спокойна
Обърнаха ме на една страна,обезболиха ме, поставянето на упойката НЕ боли,/имам татоировка на кръста тя боли повече/, обърнаха ме веднага.
Анестезиолога почна да пита слънце какво усещаш , чувстваш ли крака и т.н., през цялото време ми налива банки, защото съм с ниско кръвно.
И така операцията започна, премина в шеги и закачки,анестезиолога и сестрата неспряха да питат" Слънце как си?" , и ми обясняваха какво става.
В момента на разреза ми падна кръвното и биха инжекции предполагам адреналин.
След секунда чух , честито мамче:)
Започна шиенето и леко треперене, биха ми нещо против гадене , защото се шиело нещо си което предизвиква гадене.
Показаха ми беба, сложиха и номерче и веднага са я показали на татито, който чакаше отвънка.
Ако гледаш към плочките от ляво виждаш цялата операция , отразява се
След края на операцията ми биха мускулна инжекция, и почнаха да ме почистват, защото бая кръв съм загубила в момента на ваденето на бебо, плацентата се е отлепила  добре, че вече бях на операционната.
Веднага след операцията ме изкараха и показаха на мъжа ми, непомня много, защото цялата треперих.
В реанимацията, пих много течности , антибиотик и сулфа...... за главоболието, щом усетих, че ме отпуска упойката неспрях да се движа, през ноща вече се въртях
Отказах обезболяващите следобяд, защото болката беше съвсем поносима, като силен цикъл.
През ноща ми биха доста болезнена и голяма инжекция, с диезепам и аналгин.
Ставането беше съвсем, съвсем поносимо, като мускулна треска ,но силна.
В последствие се качих във ВИПа и там беба беше при мене и искам неискам ставах
Болките са поносими , несъжалявам за избора си , ако имам второ дете пак ще е така
МОМИЧЕТА НЕ СЕ ПЛАШЕТЕ ОТ СТРАШНИ ИСТОРИИ АЗ БЯХ МНОГО НАПЛАШЕНА, НО ВСИЧКО БЕШЕ С ПЪТИ ПОЛЕСНО    

мимка, радвам се, че всичко е минало добре и леко при теб За мен най-болезненото от цялата операция беше инжекцията течен аналгин в дупето на 4 ден (вдигнах температура от кърмата)