Психологическа помощ и подкрепа при хоспитализация и/ или хирургическа интервенц

Мисля, че имаш големи очаквания Ако ще ви оперират, ще ти дадат информация какво горе долу представлява операцията, как ще извършат упойката и горе-долу какво да очакваш след това /това само при положение, че лекарят си е на място Има такива, които и това не ти казват/. Ако сте само за хоспитализация /болестно състояние, което я налага/, най-много да ти кажат какви лекарства приема детето. За съжаление за последната 1 година 3 пъти попадаме в болница - 2 пъти поради заболяване и 1 за операция /вадене на сливици/. В зависимост от това колко е голямо детето, си подготви от вкъщи неща с които да го занимаваш - книжки, нещо за рисуване, ако имате лаптоп - филмчета, различни игри.....

В България ли? Не!
Платих си избора на екип, това "задължи" хирурга да ни обясни горе-долу как ще протече интервенцията, какво да очакваме след това. Детски кътове и стаи за игри не съм чувала да има в бг болница, така че заниманията зависят само от родителите.
П.С. Надявам се бързо да се справите с ужаса - бг болница!

Миналото лято ми се наложи ортопедична операция. Случи се, че бях  в една стая с майка с дете на 4 или 5 годинки. На детето му предстоеше операция по удължаване на ахилес. Лично в стаята дойде  лекарят, който щеше да оперира - обясни на жената всичко до най-малката подробност. После дойде време за операцията - сестра дойде да вземе майката с детето. после разбрах, че майката е била до детето докато то заспи ( и после при излизане от упойката ). разбрах, че това е практика там когато пацинетите са деца. Веднага  след операцията доктора  дойде при  майката за да разговарят отново.
Не разбрах за детски кът да има, но има телевизор с кабелна. Майката носеше занимания на детето.
 

Два пъти детето е било в болница.
Първия път в 3та градска го вкараха за нищо. Просто пари по клинична пътека за престой.Оказа се здрав само с хрема. Никой нищо не ти обяснява, пишат откровенни лъжи по болничния картон и сменят диагнозата за повече пари.
Има лека операция за запушено каналче на сухожилие(вид тендовагинит) на ръката в Ортопедията в Горна баня. Всичко отговаря точно на това което е описала stels-bels, макар че тя не е упоменала болница.
Не може да очакваш в болница да има кой да забавлява детето

Става дума за болница Дева Мария в Бургас ( кв. Ветрен) Изключите;лно добро обслужване получихме.

Подготовката на детето за предстоящата манипулация/операция и болничен престой е задължение на майката.
Мисля си, че книжката "Франклин постъпва в болница" на изд. Фют е чудесна част от решението относно подготовката на детето.

Благодаря за споделеното И ви желая да не ви се налага повторно..........
Франклин е добро решение, но мама не винаги е в готовност и състояния да тича до книжарниците в този момент
Момичета, на мен интереса ми е както личен, така и професионален. Детски психолог съм и наскоро мои близки майка и бебе бяха хоспитализирани. Случайно бях наблизо, болничните служители успяха да завишат тревожността на майката и бебето достатъчно. Исках да разбера дали само в техния град е така, от споделеното разбирам, че е навсякъде.
В развитите страни имат цяла една система за подпомагане на родителите и децата в тези трудни моменти. Продължавам да си мисля за това............

миналата година, началото на септември, Пирогов, планирана операция от коремна херния... добре, че синът ми е голям - от сутринта вкарват всички деца, планирани за този ден - гладни и жадни, нямаш идея, кога е реда на твоето дете - децата са между под годинка и нагоре до 18 години, по-малките реват от глад и от жажда, по-големите са нервни... седиш и чакаш и се надяваш, че идва твоя ред... синът ми го оперираха към 16 ч. следобяд - в жегата стоя без вода и храна от предишната вечер, чакахме да го вземат всеки момент. Като дойдоха да го вземат попитаха, защо не е пил вода - ми как да пие, бре, като никой не казва кога и защо... накрая ни връчиха една епикриза, в която пишеше пластика по незнам кой си, опитах се да попитам хирурга, какво значи това, а той ми отговори "Щом аз съм го правил, значи не се притеснявайте, няма да има рецидив от тази страна!". Е, голямо успокоение ми е...

Преди три години оперираха дъщеря ми от трета сливица в ИСУЛ. Бях я подготвила, детето беше спокойно. На предишните прегледи хирургът обясни всичко, беше мил с детето. Забележки - подобно на по-горните, малката чака гладна и жадна доста време. Сериозната издънка, обаче, беше, че децата бяха по две в стая, момченцето мина преди нас и точно преди да вземат дъщеря ми, го докараха полузамаяно от упойката, изцапано с кръв и плачещо "Боли! Боли!". Познайте как се отрази подобна гледка на едно седемгодишно. Добре, че по характер е доста спокойна. Честно казано, и на мен не ми се отрази добре. Намирам подобна практика за голяма недомислица. Иначе се държаха добре с нея и с нас (родителите).

Не мога да не се изкажа по темата, само като чуя за хоспитализиране и ме втриса. Последния път ни изнудиха да влезем с детето в болница с довода, че лекарствата, които ще му дават там, не можели да се закупят от аптеките, просто ги произвеждали само за болнично ползване. Е, не знам с кой акъл го повярвах това! Настаняват ни в стая с още две майки( в малка стая с три легла бяхме настанени три майки и четири деца  ) и като коментираме се оказва, че и четирите деца са с еднаква диагноза и им е изписано едно и също, при което една майка добавя коментар, че абсолютни същите лекарства преди това са били изписани на детето от личния лекар, купили са ги от аптеката, от която уж аз не можех да си ги купя, и са си ги пили вкъщи.
Сещам се и как след като направиха рентгеннова снимка на сина ми, една от лекарките я разгледа и коментира пред мен, че няма съмнения за пневмония, по-скоро е бронхит, но тъй като не тя ни беше приела, каза, че лекуващата лекарка ще попълни диагнозата в болничния лист. Е, познайте каква диагноза беше записана - пневмония, разбира се.
Отношението - има разкошни сестри и лекари, не го отричам, но има и таквиа, които се държат сякаш си отишъл у тях и те ти правят лична услуга като извършват това, за което все пак им се плаща(да, знам, ниски заплати, и моята не е висока, но за такава сума сме се подписали и явно сме се съгласили да е така). Синът ми е на две, пипа къде ли не, на третия ден бинта, с който беше прикрепен абоката към ръката му не приличаше на нищо. Помолих една сестра да го сменят, казаха ми по-късно. До няколко часа това не се случи и следобед, когато отключват вратите на отделението за един час, излязохме малко навън, детето да се разходи, за да не стоим цял ден затворени в стаята. При прибирането минах през манипулационната, за да попитам отново за смяната на бинта, при което бях навикана, че те ме търсили в стаята(в този един час, в който се предполага че повечето майки и деца са извън отделението), но не ме открили, след като съм искала нещо, трябвало да стоя и да чакам.

За мизерията и мръсотиятта просто не ми се говори. Това не е по вина на персонала, а заради лошата материално техническа база. Иначе в същата тази болница, наскоро поставиха pvc врати между всички коридори и коридорченца. Не знам от каква полза са точно тези врати и колко струват, но за мен е безумно да харчиш пари за това, когато в детското отделение за всички пацианети и придружители има една единствена тоалетна с клекало и нито една баня, която да се ползва от хоспиталзираните, които стоят там не по малко от пет денонощия. Силно се съмянвам в другите отделения положението да е по-добро. Но вратите са важни.

Като чета такива мнения направо яд ме хваща , не мога да се побера в кожата си, че съм европеец , че си плащам данъците и спазвам законите. Когато пък става дума за дете -тогава е най-страшно а за нелоялните лекари пък .... няма изобщо да говоря , нито за болничния персонал - там има много да се каже - много повече кофти неща от колкото добри!
   Само се моля да не ни се налага ....