С мъжа ми ремонтираме една наша наследствена къща, в която мислим да се пренесем за в бъдеще.
И тъй като не съм живяла в къща през съзнателната част от живота си досега, ми се струва, че не съм много наясно с "етикецията" в такива махали.
В този квартал има основно къщи и с една част от хората се познавам, защото са стари съседи на баба ми и ме помнят от дете. Забелязвам че от една страна са много услужливи и отворени един към друг, и от друга, че нямат особено много задръжки да дават акъли, да влизат неканени в двора, което на мен не ми пречи, но като човек, прекарал 30 години, затворен във блок, сякаш не мога да свикна с тези порядки.
И сигурно нямаше да пусна тази тема, ако днес не се уплаших от един човек, който незабелязано беше влязъл в двора ни. Бях отишла да нахраня котарака ни, и както му се радвах и му говорех, изведнъж видях, че има някой в двора и се оглежда и в първия момент се стреснах.
Не ми се стори познат и търсеше някакъв човек, който уж живеел в махалата, ама дали живеел наистина там, не било много сигурно. Честно казано, малко се притесних от него, защото бях сама и си падам малко параноичка. Не ми се стори редно да влиза без да почука или да извика, а да се промъква така.
Отговорих му, че не познавам такъв човек и явно съм го погледнала доста гневно, защото си тръгна без да ме занимава повече.
Притесних се, че може да му се е сторила безлюдна къщата и да го е привлякла идеята, че може да намери някакви материали. Нямаше особено опрятен вид.
При вас как стоят нещата? Би ли ви притеснило някой да ви влезе в двора без да почука или да се обади или го смятате за нормално?
Виж целия пост
И тъй като не съм живяла в къща през съзнателната част от живота си досега, ми се струва, че не съм много наясно с "етикецията" в такива махали.
В този квартал има основно къщи и с една част от хората се познавам, защото са стари съседи на баба ми и ме помнят от дете. Забелязвам че от една страна са много услужливи и отворени един към друг, и от друга, че нямат особено много задръжки да дават акъли, да влизат неканени в двора, което на мен не ми пречи, но като човек, прекарал 30 години, затворен във блок, сякаш не мога да свикна с тези порядки.
И сигурно нямаше да пусна тази тема, ако днес не се уплаших от един човек, който незабелязано беше влязъл в двора ни. Бях отишла да нахраня котарака ни, и както му се радвах и му говорех, изведнъж видях, че има някой в двора и се оглежда и в първия момент се стреснах.
Не ми се стори познат и търсеше някакъв човек, който уж живеел в махалата, ама дали живеел наистина там, не било много сигурно. Честно казано, малко се притесних от него, защото бях сама и си падам малко параноичка. Не ми се стори редно да влиза без да почука или да извика, а да се промъква така.
Отговорих му, че не познавам такъв човек и явно съм го погледнала доста гневно, защото си тръгна без да ме занимава повече.
Притесних се, че може да му се е сторила безлюдна къщата и да го е привлякла идеята, че може да намери някакви материали. Нямаше особено опрятен вид.
При вас как стоят нещата? Би ли ви притеснило някой да ви влезе в двора без да почука или да се обади или го смятате за нормално?
Не мога да си представя, че всеки би могъл да влиза когато му е угодно... 
Преди време една нова пощальонка, явно свикнала да си влиза и излиза където реши се намъкна ... много бързо излезе и остави каквото имаше в пощенската кутия. 
