Частни детски градини - София (7)

  • 60 966
  • 752
# 15
А като остане в градината спокоен ли е или пак плаче?
Ние като тръгнахме на градина сутрин се опитваше да реве, но после казваха, че се е успокоила. И вечер се връщаше щастлива.
Виж целия пост
# 16
запис Whistling
Виж целия пост
# 17
А като остане в градината спокоен ли е или пак плаче?
Ние като тръгнахме на градина сутрин се опитваше да реве, но после казваха, че се е успокоила. И вечер се връщаше щастлива.

Спокоен е. Аз съм се връщала да го наблюдавам отдалеч и си играе, скача, няма проблем, но в момента на казване на "ЧАО" е тъжен  Rolling Eyes

п.с. Май въпросът не е към мен  Embarassed
Виж целия пост
# 18
Запис.
Виж целия пост
# 19
Най- много ме притеснява да не би като реве сутрин и вечер иска гушкане, това да е признак, че не се чувства добре там. Нямам възможност да "гледам от далече" и реално не знам какво се случва в градината и когато детето е малко на година, две и не говори нямам шанс да разбера истината. За себе си не мога да преценя до колко плача е нормален ако може да се нарече така и кои са белезите, че нещо не се държат добре с него. Дали това, че всички деца плачат в началото е успокоение за вас?
Виж целия пост
# 20
Най- много ме притеснява да не би като реве сутрин и вечер иска гушкане, това да е признак, че не се чувства добре там. Нямам възможност да "гледам от далече" и реално не знам какво се случва в градината ...

и мен това ме тормози !
Виж целия пост
# 21
Re от Ре, а детето харесваше ли предишната си детска градина? Може би, ако там се е чувствало добре и е имало приятелчета, тази смяна допълнително го стресира.
Какво ви накара да смените детската градина?
Виж целия пост
# 22
Ами и там отиваше с нежелание "да ходи на градина",но не ревеше като я взимах.Ние там ходихме по- малко от месец.Сменихме я,защото не ми хареса хигиената и самата база. Сега мрънка сутрин и се разплаква като ме види вечер.През деня си играе,малко трудно заспива. Дано да е от това,че още и е непознато и е осъзнала,че всеки ден ще трябва да ходи и да е без мама.Така си мисля аз  Thinking
Виж целия пост
# 23
Re от Ре, а възможно ли е след кат е видяла, че "нежеланието да ходи на градина" е довело до смяна на градината (защото може би детенцето ти го е изтълкувало така), сега не прилага още по-твърд подход с идеята, че така пък ще си остане вкъщи с мама? newsm78
Виж целия пост
# 24
Според мен всичко е възможно, децата са много различни и всяко преживява нещата по свой начин. Факт е обаче, че повечето ми приятелки казват, че децата им плачат на отиване, но после не искат да си тръгват, защото им харесва да си играят с другите деца. Но допускам, че някои са по- привързани към майките си от други.
Re от Ре, защо не поговориш с учителките и директорката, вкрайна сметка работата им е да гледат както децата така и родителите Wink
Ето затова ми харесва видео наблюдението, но не навсякъде го има
Виж целия пост
# 25
Не само, че децата са различни, но от значение е и възрастта, на която тръгват. Всички виждаме, че понякога и само за ден може нещо да се промени. И колкото по-малко е хлапето, толкова по-трудно може да се обобщава или прави сравнение с реакциите на другите. Много отдавна го изстрадах това навремето с баткото, че и той тръгна малък (на годинка и два месеца), но помня как се тръшках от ужас, че май само той реве толкова, само той не говори и др.т. недомислици. Като го взимах или оставях, все наблюдавах другите деца и родители и само се сугестирах в идиотски изводи от притеснение. За тогава съм благодарна на майка ми и сестрите в градината, които ми набиваха едно и също: малък е, нужно му е време за адаптация и никой не може да каже точно колко, но детето е добре и ще се справи. Така се справи, че както не обелваше дума, така на петия месец вече беше с прозвище от сестрите "Философа"  Crazy
Ама ми е ясно, че сега, като пусна малката Дзуфла, ще ме тормозят същите неща като Re от Ре . Също бих поговорила с персонала първо - и без това е важно да се изгради впечатление какви хора са (доколкото е възможно, де, но една такава тема все е повод и си е повече, отколкото само наблюдението как посрещат или изпращат децата).
Виж целия пост
# 26
Нямам представа защо плаче така. Не ми се вярва да е заради сманата на градинка. . Обяснявала съм и ,че сме намерили по-хубава градина с повече играчки ,с люлки и с много тревичка за игра...., че за това я местим.Но все пак не знам какво му е на детето в главата.Иначе всеки ден говоря с педагожката, и по телефона. През деня детето е спокойно,играе си,започна и да хапва (в началото не искаше да яде),спинка,макар и по-трудно да заспива.Последния път като отидох да я взимах ритаха топка навън и я видях как тича и си играе и в момента, в който ме видя  се затича,разрева се и започна да ми обяснява,че днес плакала,защото я боляло коремчето.Така обясняваше,че я боли чак до нас, дори и след като я преоблякох( държеше се за коремчето и мрънкаше). След като се погушкахме на леглото и погледахме детско тя започна да скача,да тича,да "руши" Simple Smile)) Като я попитах боли  ли я още, тя каза, че и минало вече.А по-късно като я попитах боляло ли я е коремче днес изобщо,та ми каза НЕ,не ме боля.Мисля,че търси вниманието и гушкането...три години сме се гледали по 24 ч и сега без мама май и е трудно.
Виж целия пост
# 27
Нямате ли възможност да наблюдавате отстрани няколко дена или да се обаждате на учителката по тел., за да питате, как се чувства детето?  newsm78 Знам ли. Ние, когато се вземаме е весел, този плач при вземане е смущаващ  Thinking
Възрастта също има значение, когато е по-голямо детето, то споделя, какво правят, какво му се случва, как се чувства.
Все си мисля, че този труден период при децата ще премине. Търпение му е майката и здрави нерви  Crazy
Понякога имам усещането, че на мен ми е по-трудно, отколкото на него  Tired
Виж целия пост
# 28
Re от Ре, дай й играчки, кукли повече да ги подреди, да видиш какво прави с тях. Чела съм, че децата играят с играчките или рисуват (ако са по- големи) това което им се случва. т.е. ако някое дете я е ударило или ако наистина нещо я е боляло сигурно ще го покаже и в играта си. Просто я наблюдавай.
Друго, което посъветваха мен е да го води и взима човек към когото детето не е така привързано- дядо, баба, татко. Обикновено бащите са тези, които ходят на работа докато майките са по майчинство и децата са свикнали да се разделят с бащите. Моят син даже и Събота и Неделя като види баща си в коридора му казва "Чауа тати" и го праща да излиза, защото е свикал да се разделя с него и не го преживява тежко, докато мен ако ме види да излизам плаче въпреки, че не го гледам само аз и е свикнал с баби, гледачки и т.н., но майката си е майка и за децата раздялата е тежка.
Виж целия пост
# 29
Благодаря ви за съветите,ще направя каквото мога, за д амине най-лесно за детето Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

X Реклама

Общи условия