Клюките в офиса

  • 10 257
  • 63
Може да се повтарям с някоя тема, но....

как се справяте с клюките в офиса? Клюките въобще и тези по ваш адрес? Как реагирате когато сте се изпуснали за нещо и то обикаля целия офис и всички разбират за това. До каква мярка знаете да споделяте за личния си живот и каква е границата. Попадате в но5в колектив от хора и как се държитд и приспособявате към новата ситуация? И последно - как възпитавате непукизма в себе си в добрия смисъл - да не ви пука какво хората мислят за вас и как ще се изтълкува дадена ваша реакция или отговор/жест?

Благодаря за отговорите и сори з Simple Smileа грешките, пиша с фонетика.
Виж целия пост
# 1
П.С. В момента съм в нов колектив и заради това питам тези въпроси. А и още нещо до каква степен се доверявате на колегите си? Смятате ли че може да има истинско приятелство между вас или в крайна сметка всичко е интерес и конкуренция- които спъват процеса.  Как се предпазвате някой да не ви по Simple Smileдлее вода, ако сте му се доверили.
Виж целия пост
# 2
Гледам да не им обръщам внимание ,но е неизбежно Simple Smile
Къде е границата между клюка и споделяне?
Като се изпуснеш ,издъниш за нещо на работното място просто стискаш зъбки и чакаш да премине ,все нещо друго става и излиза на дневен ред. За себе си и личния живот споделяш толкова ,колкото прецениш ,все пак по-голямата част са колеги ,конкуренти дори ,малко е трудно да сме приятели !
Виж целия пост
# 3
Не се занимавам с клюки в офиса, така че не ме интересува ако съм обект на такива.

Не съм се дънила с изпускане за каквото и да е, личните ми проблеми не ги разправям на всеослушание в работата си. Просто не съм се поставяла в такава ситуация, засега.

Да, според мен може да има приятелство между колеги. Имам колежка, която ми е и приятелка.

Непукизмът се възпитава с възрастта в моя случай-с годините все повече спира да ми пука от хорското мнение като цяло, и все повече държа на същото, когато принадлежи на определени, стойностни за мен хора. Когато бях по-млада, като че ли се стараех хората по принцип да имат добро мнение за мен, независимо кои са те; с годините започнаха да ме интересуват само тези, на които държа. Останалите не са ми морален коректив и преценките им за мен са ми последна грижа.
Виж целия пост
# 4
Не се занимавам с клюки в офиса, така че не ме интересува ако съм обект на такива.


+1
Виж целия пост
# 5
Цитат
Непукизмът се възпитава с възрастта в моя случай-с годините все повече спира да ми пука от хорското мнение като цяло, и все повече държа на същото, когато принадлежи на определени, стойностни за мен хора. Когато бях по-млада, като че ли се стараех хората по принцип да имат добро мнение за мен, независимо кои са те; с годините започнаха да ме интересуват само тези, на които държа. Останалите не са ми морален коректив и преценките им за мен са ми последна грижа.


И аз съм в този процес... още съм млада и зелена и се връзвам на всичко, но с времето мисля, че сама ще си изградя навиците и да си гледам своя интерес, а не чуждото мнение за мен и ще спре да ми пука. Просто трябва време, но определено динамиката и животът те променят, да израснеш и т.н... за по-добро или лошо вече не знам, времето ще покаже...
Виж целия пост
# 6
В офиса нямам време за клюки. Работя ли, работя...
Виж целия пост
# 7
Ако си се издънила или изпуснала за нещо, нека ти е за урок. Старай се да не се случват такива неща и споделяй колкото може по-малко за себе си. Ти си там да работиш, не да си споделяш лични драми. Може да има приятеслтво, да, зависи на какви хора попаднеш.
Аз не гледам на колегите ми само и единствено като на конкуренция. А и на съотборници.
Виж целия пост
# 8
Личният живот затова е личен - не разбирам хората, които си развяват чаршафите и бельото на работното място  Stop
С колегите общувам основно на професионална тематика и въпреки, че с някои от тях поддържам отношения и извън офиса, не си позволявам да го демонстрирам явно, защото не виждам особен смисъл и полза.
А, с клюки се занимават хората, на които работата им е твърде малко  Wink
Виж целия пост
# 9
Не се занимавам с клюки .
На работата избягвам да споделям лични неща .
Така не съм уязвима .
Колкото по-малко знаят за теб , в личен план , толкова по-добре ! Peace
Виж целия пост
# 10

Колкото по-малко знаят за теб , в личен план , толкова по-добре ! Peace
Точно така!
Колкото повече знаеш ти за тях, още по-добре  Grinning
Виж целия пост
# 11

Колкото по-малко знаят за теб , в личен план , толкова по-добре ! Peace
Точно така!
Колкото повече знаеш ти за тях, още по-добре  Grinning
Oсобено ако се уредиш с някоя пикантерийка и снимков материал към нея, може да не се налага да работиш повече  Mr. Green
Виж целия пост
# 12
Преди няколко години споделих за хроничното заболяване на детето ми и тази информация беше използвана по изключително некоректен спрямо мен начин. Още ме боли, като си спомня. Confused

От тогава ходя с високо вдигната глава и не само не опровергавам клюки, ами им се радвам и ги подклаждам, когато касаят мен лично. Laughing

След като ме повишиха например, чух, че съм спала с шефа.  Whistling  Забавно ми е.

Има няколко човека, от които се опитвам да черпя опит и чието мнение за работата ми ме интересува. Останалото не ме засягя и не ми вреди.

Чат пат само надавам ухо да се усведомя какво се случва с живота ми  Laughing

ПП - от значение е да кажа, че работя във фирма, в която от 80 служителя 70 са жени. Мисля, че това обяснява ситуацията ooooh!
Виж целия пост
# 13
Наскоро започнах работа и бях разпитана до девето коляно. Странно ми стана, но какво да направя, че предизвиках такъв интерес. Това, че и бях посрещната зле е просто подробност.
Виж целия пост
# 14

То по принцип никой не клюкари само иска да е добре осведомен!!! Grinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия