Стискам палци за раждането и за бебето! 
Искам да се ражда вече, но то май не иска. Две вечери поред имам леки болежки подобни на менструални, боли ме таза, кръста.. като ходя се клатушкам като пате, понеже главата вече е ниско долу и постоянно ми човърка нещо 
Снощи ставах 4 пъти да ходя по голяма нужда.. нали и това било признак на започващо раждане, уж? 
Е, сутрин ставам и нищо. 
Знам, че е тъп въпрос, ама след първо секцио и липса на грам симптом за раждане до деня на операцията, вече какво ли не ми минава през главата 
Дали би могло да навреди? Чудя се да седя ли мирно да си чакам или да опитам нещо от тоя списък.. 
Ужасно ми тежи вече, на всичкото отгоре при нас дойде лято и умирам от жега, не мога да си намеря място.. 
Обаче си позволих да опитам някои от тези уж предизвикващи раждане неща - е, нищо не се получи 
Ни ананаси, ни босилеци, скоци, стълби, танци, разходки, пране, чистене и простиране, нито дори коледното декориране на къщата не ми помогна, все така си седя с бебе в корема и липса на контракции И да става каквото ще.. да сме живи и здрави и двете накрая, това е важното 
) Освен това ми се видя разумно в случай, че се наложи спешно секцио. Докато ми мереха тоновете контракциите станаха на минута и нещо, много се засилиха. Разкритието стана 3 см. Вече никакви пози не можех да заемам, едвам си стоях на краката. Даже легнала някак си имах чувството, че няма да се задържа и трябваше да се подпирам в перилата на леглото. Бях много благодарна на мъжа ми, че ме накара да тръгнем, не знам как щях да мина паркинга. Сложоха ми епидурала, много внимаваха, да не забавят раждането. Пак болеше на контракциите, но много по-поносимо. По време на първата доза направих 8 см, добре, че склониха да ми сложат още една. Пукнаха ми мехура май около 7 см. Ставах и кляках, за да слезе по-бързо бебето. После ми сложиха венозно бусколизин, за да направя по-лесно пълно разкритие. Мина действието и на втората доза, лекаря ми каза да напъвам, аз вместо това повръщах от болката. Мисля, че малко рано се опита да ме накара, силните напъни усетих малко по-късно. Бях чела, че не боляло по време на напъните, мен си ме болеше. На напъните се поизложих. Според мъжа ми съм напъвала около 20 минути (не много дълго според него). Някак не ми стигаха силите за третия напън. Виждаха косата, но аз не можех да го изкарам. Пробвах и наведена, и права, и клекнала. Акушерката ми каза, че не може бебето да стои така още дълго, но аз не успявах. Поведоха ме към друга родилна зала с родилен стол. Там всички бяха опаковани в престилки и маски и си помислих, че сигурно ще се наложи вакуум или форцепс и в този момент се мразех, че не мога да напъна по-силно. При следващия напън усетих как ме срязаха и главата на бебето излезе, със следващия излезе тялото и краката. Направо не можех да повярвам, че се свърши. Бебето беше добре, докато го държах не знам как се е родила и плацентата. Сина ми го бяха мерили "граничен" за нормално раждане 3800 с глава 34,9 см. Роди се 3550, главата 37 см. Ако я бяха измерили точно щях да се размина с нормалното раждане. Сложиха ми още една доза за ревизията на матката и за шиенето. Матката беше много изтъняла, но цяла. Вътрешни разкъсвания нямах, шиха ме към 25 мин. За шиенето мъжа ми излезе, иначе беше с мен. Присъствието му много ми помогна, имах усещането, че това никога няма да свърши и че няма да се справя. По време на раждането не бях много контактна, често не чувах какво ми казват, нямах реална представа за времето. Част от спомените ми се върнаха на другия ден, някои празнини запълни таткото. Сега 10 дни по-късно спомените от болезнените контракции са много избледнели, епизиотомията почти не я усещам. Възстановявам се много по-бързо от първия път, кърмата ми слезе по-малко от 24 часа от раждането. Беше ми много трудно, въпреки, че раждането беше бързо, но и да знаех какво е не бих си променила решението. Епидуралната много ми помогна, иначе съвсем щях да съм без сили накрая, а и мисля ускори много самото раждане. Окситоцин не са ми вливали, чак след като родих ми бяха пуснали система. Иначе колкото пъти съм поглеждала системата все си беше физиологичен разтвор заради епидурала.
Така или иначе решение ще взема в края на бременността, когато параметрите са ясни, защото както се оказа предния път - всички предварителни сметки са без кръчмар. Осъзнавам го напълно През деня като цяло съм спокойна, но нощем почти не мога да спя, пълен кукуряк съм. Ако задремя, след малко се стряскам и сядам в леглото Заспивам дълбоко около 4 часа сутринта, после в 7 ставам да приготвям каката за градина и през деня дремя и ми е ужасно изморено Още не се е родило бебето, а вече съм в някакъв откачен режим на умора и недоспиване... Затова си мисля, че като се роди най-накрая ще ми се наредят нещата и ще се успокоя Щура работа Случаят ти е същия като моя, само че при мен разликата е 6 години Желая ти успех, дано се получи и при теб! Препоръчани теми
