.. 
Пак си има своите истерии ама е друго вече, бързо се разбираме. Будно, умно и инатливо дете е. Иначе първите 3 месеца буквално не знаех къде се намирам и дали съм жива. Още блокирам като чуя ревящо бебе 
). Малко му трябваше да се изнерви; колики, глад, пълен памперс, телевизор, трафика от колите и др. Свиква се, израстват го все някога. Слинг и гушкане. Ще мине, период е. 
Слинг имам и си го нося с мен като излизам, защото плаче в количката и понякога я мятам в него и бутам празна количка като лудите 
Да не говорим, че не спеше през деня и въобще беше голям рев и зор при заспиване вечер... 
и т.н., и т.н.. Точно както описваш нещата при вас... да не изброявам... ами оправи се скоро, като навърши 3 год. Определено сега ми е по-лесно с нея, пък и така "школовка" имам, че сега с малката ми е по-спокойно, защото знам, че номерът е или да се примириш /вече ходя вързана, не слагам лак, не правя прически и т.н. /, или да имаш помощ, иначе не става. И определено ревливото бебе си остава ревливо дете. Търсещото внимание също и така. , докато стана на 1 год. и 3 месеца, после като открих детската кухня, се родих в това отношение. Успявах да свърша нещо друго и не мислех за храната - какво да готвя, кога и т.н. И най-важното, че бях доволна от качеството и количеството, а и цената също.
, все едно за мен разказваш. До 3 месец беше много зле положението и много трудно го понесох. Имам чувството, че нещо се счупи в мен тогава. И аз заставам на нокти като чуя плач. Ужасни колки в комбнация с друг стрес...не съм същата, имам чувството, че леко мръднах. Препоръчани теми
