иришка, да не те отчайвам ама моята се успокои, когато проговори. ДОбре че проговори супер рано, (защото иначе можеше да съм в специализирано заведение). Явно наистина преди да говори не съм я разбирала за какво реве. Е оказа се, че реве просто защото не става на нейното. Преспивах я на ръце до две годишна. Съчетано с това, че е злояда по рождение, 7 кила на 1 година, можеш да си представиш какво съм изживяла. В комбинацията, че за всичко това постоянно бях убеждавана, че съм най-лошата майка.
И аз съм съгласна с другите майки на ревящи деца, че си е и до характер на детето.
Радвай се на детето и не се вкарвай в излишни филми.
И да ти кажа какво ми каза една лекарка(че и по ред доктори сме ходили заради тоя рев и неядене): спокойното бебе е будала човек. 
Виж целия пост
И аз съм съгласна с другите майки на ревящи деца, че си е и до характер на детето.
Радвай се на детето и не се вкарвай в излишни филми.
И да ти кажа какво ми каза една лекарка(че и по ред доктори сме ходили заради тоя рев и неядене): спокойното бебе е будала човек. 
От както се роди месеци наред не млъкваше - ужас. Бях се примирила, че от всички ревливи бебета на света на нас ни се падна най-ревливото. Ние сме на 3-ет, на първия го чуваха. Като стана на 6 м. поне по-малко ревеше. Сега е на 4г и 4м, не реве ама как вика... Обаче като го видят пред блока и казват "Ей колко ревеше като бебе ", а той се смее 
.
и аз така
Защото малкото първата си 1година прекара буквално срастнало за мене денонощно и към момента все още спи между нас, приспивам я всеки път и на обед и вечер, почти не играе сама и никой не дава да я гледа, пищи като заклана ако се опитаме да излезнем. 
