Не знам дали темата е за тук но все пак.
Може би това което аз ще споделя много хора са го изпитали и ще се сблъскат с него /дано да са по малко/ но аз искам тук да го направя.
Майка ми почина от рак на гърдата на 07. 09. 2013г.
Няколко месеца беше на легло и ние с брат ми я гледахме заедно до колкото можехме и до колкото ни стигаха финансите. Той е на 35г. а аз на 22г. той работи в сферата на строителството. Аз съм сервитьор.
Баща ми почина също тази година на 14. 02. 2013г. от няколко инсулта.
Но нека започна от началото...
Баща ми беше на 59 години когато получи първият инсулт. Не беше никак добре, нормално. Започна да не е добре с главата. Започна да забравя, започна да става агресивен към мен, майка ми, брат и всички други. В нас стана страшно...
Започнаха да се крият ножове, вилици, всичко което можеше да бъде опасно.
Всички живеехме в страх нещо да не се случи с нас. Даже за няколко дена той лежа в психо диспансера.
Малко по късно получи и втори инсулт който вече го прикова на леглото и с ден на ден той угасваше.
и от първият август-2012г
и вторият- декември 2013г той почина на 14. 2013г.
Голям удар за всички макар и да знаехме какво ни очаква.
Не след дълго майка ми която е на 53г. започна да я боли единият крак когато месец юни 2013г. не падна и си счупи тазобедрената става.
Тогава с брат ми разбрахме страшната диагноза РАК!
Оказа се има рак на гърдата и вече е тръгнал по костите.
Лекарите тогава ни казаха че нищо не може да се направи...
Питахме кого ли не, ходихме къде ли не....
но... отговорите бяха едни и същи....
да се готвим за най лошото...
Не можех да повярвам че само за няколко месеца се повтаря всичко първо с баща ми после и с майка ми.
Но никога в мене не угасваше надеждата че все пак макар и малко надежда има за нея да се излекува..
Но за съжаление не беше така.
От ден на ден тя угасваше малко по малко.
Болестта тръгваше от гърдата по костите и след това по дробовете до като почна да диша много тежко.
И след всички нейни мъки тя почина на 07. 0. 6. 2013г.
В този момент живота ми се срина както и всичко останало за всичко се бях подготвил знаех че ще я изгубя но все пак...
Та аз сам на 22 години...
за 6-7 месеца загубих и майка ми и баща ми...
Знам че много хора са загубили своите родители но за мен беше страшен удар. Благодаря на Господ че имам добри приятели които ми помагат да се справям с всичко това но наистина ми е много трудно.
Писах тук да попитам за съвет как да се справя с тази болка...
Как да продължа напред въпреки всичко това ей така просто
Виж целия пост
Може би това което аз ще споделя много хора са го изпитали и ще се сблъскат с него /дано да са по малко/ но аз искам тук да го направя.
Майка ми почина от рак на гърдата на 07. 09. 2013г.
Няколко месеца беше на легло и ние с брат ми я гледахме заедно до колкото можехме и до колкото ни стигаха финансите. Той е на 35г. а аз на 22г. той работи в сферата на строителството. Аз съм сервитьор.
Баща ми почина също тази година на 14. 02. 2013г. от няколко инсулта.
Но нека започна от началото...
Баща ми беше на 59 години когато получи първият инсулт. Не беше никак добре, нормално. Започна да не е добре с главата. Започна да забравя, започна да става агресивен към мен, майка ми, брат и всички други. В нас стана страшно...
Започнаха да се крият ножове, вилици, всичко което можеше да бъде опасно.
Всички живеехме в страх нещо да не се случи с нас. Даже за няколко дена той лежа в психо диспансера.
Малко по късно получи и втори инсулт който вече го прикова на леглото и с ден на ден той угасваше.
и от първият август-2012г
и вторият- декември 2013г той почина на 14. 2013г.
Голям удар за всички макар и да знаехме какво ни очаква.
Не след дълго майка ми която е на 53г. започна да я боли единият крак когато месец юни 2013г. не падна и си счупи тазобедрената става.
Тогава с брат ми разбрахме страшната диагноза РАК!
Оказа се има рак на гърдата и вече е тръгнал по костите.
Лекарите тогава ни казаха че нищо не може да се направи...
Питахме кого ли не, ходихме къде ли не....
но... отговорите бяха едни и същи....
да се готвим за най лошото...
Не можех да повярвам че само за няколко месеца се повтаря всичко първо с баща ми после и с майка ми.
Но никога в мене не угасваше надеждата че все пак макар и малко надежда има за нея да се излекува..
Но за съжаление не беше така.
От ден на ден тя угасваше малко по малко.
Болестта тръгваше от гърдата по костите и след това по дробовете до като почна да диша много тежко.
И след всички нейни мъки тя почина на 07. 0. 6. 2013г.
В този момент живота ми се срина както и всичко останало за всичко се бях подготвил знаех че ще я изгубя но все пак...
Та аз сам на 22 години...
за 6-7 месеца загубих и майка ми и баща ми...
Знам че много хора са загубили своите родители но за мен беше страшен удар. Благодаря на Господ че имам добри приятели които ми помагат да се справям с всичко това но наистина ми е много трудно.
Писах тук да попитам за съвет как да се справя с тази болка...
Как да продължа напред въпреки всичко това ей така просто
