Абсолютно нищо не би могло да ме накара. Чудесно е да имаш пълна къща с малки деца, лошата новина е, че порастват - това е. Не ми обръщайте внимание. 
.По темата, аз нямам нужда да бъда убеждавана, но мъжът ми все още твърди, че такава отговорност ще му дойде в повече, поне за момента.
Аз нямам братя и сестри, но имам семейство, както и роднини, първи братовчеди на моята въраст, не е болка за умиране, никога не съм се чувствала самотна
Броят им не е автоматична гаранция за задружност, но пък ако успеем, ще бъда щастлива
. 
Напълно съм съгласна с теб. Аз нямам братя и сестри, но съм израснала с леля, ми имаме с нея 7г. разлика, майка ми е била на 18г. когато баба ми умира и се налага майка ми да гледа 6г. си сестра, а 1г. по късно и бебето си. Израснахме заедно като сестри, но въпреки това не сме особено близки. Не че е удачен пример, но мен ме радва това, и ми е напълно достатъчно това, че имам мъжа ми и сина ми. Родителите ми имат само ядове със сестрите си. Етърва ми са 5 деца и са в постоянно съперничество помежду си, не се рабират и не се събират, понеже родителите им са ги делели, те искали момче и правили деца докато стане момче, на 5 успели, но го боготворят и игнорират момичетата, и именно затова не се разбират. 
