неомъжена на 30 -- реално ли е да се чака любовта

Ако толкова много искаш дете без да се съобразяваш впоследствие с бащата, защо не пробваш с донор? Давам акъл отстрани, но аз не бих го направила - предпочитам традиционния начин .

А по другия въпрос - аз не бих могла да живея с някой от прагматизъм и в "отношения със стайна температура". Трябва да има луда любов! И не, не зависи от зодията (и аз съм Козирог).

Хаха, Касита, разсмя ме Права си. Според мен именно това пресиране за "сериозен" избор убива съвсем шанса за влюбване.

 И все пак втори пубертет карат жените, които са или отегчени омъжени или разведени (с деца). Жените като мен са карали 20 годишен пубертет и като цяло ми се излиза  от него.

И мъже са ми казвали --психиката на една жена разведена с дете и на една нераждала още жена е много по-различна заради изпълнената биологична потребност. Тоест аз ако съм на 40 и тепърва искам да имам първо дете, ще съм баш съвсем изкукала и притисната от биологията и съвсем desperate, което отблъсква всеки нормален мъж.

Не разбирай втори пубертет като някаква форма на протест, а като изменение на времевия диапазон в развитието на човек.
Преди 25 години за една мамина братовчедка на 25 се говореше като за стара мома. Омъжи се на 28, да речем, и роди след 30-тата си година- и в болницата беше патология- възрастна първескиня, и в родата беше същата. Сега, нямам братовчедка около 30-те омъжена и с деца.

Ако намериш такъв, питай го дали има брат, да ни запознаеш, и аз откога търся такъв...
Ако го намерим, ще трабва да го препарираме!
В моя случай е кофти, щото повечето и те търсят нормални жени...

аз съм на години вече , имам 21 годишен син, и ако имах дъщеря и трябваше да дам съвет за брака, щеше да е - омъжи се с разум , мисъл и практицизъм, това ще ти спести премного разочарования и драми в живота.

и тъй като ние, българите сме цари на съветите, особено непоисканите - само ти пожелавам късмет. покойната ми баба, бог да я прости казваше  -имаш ли късмет - имаш всичко. нямаш ли- нямаш нищо.

Флип Флоп...абе противоположностите се привличат, да знаеш. По мой опит,  стабилните, здраво стъпили на земята, мъже си харесват лудички. Аз също си имам афинитет към стабилни и заземени мъже, но харесвам и да има конкретен интензитет и емоционален заряд в мъжа и ако липсва ми е малко посредствено всичко.

Реално е, ако знаеш какво търсиш, познаваш се и си пораснал.

Като гледам статистиката ти - за около 10 години 3 сериозни връзки, стигнали до предложение за брак и разпаднали се, бързоомръзнал женен, приоритети като интересен-неинтересен - има някакъв проблем и е добре да поработиш върху него, защото се самосаботираш.

Не се засягай, не го пиша от злоба.

Аз съм горе-долу в същото положение като теб. След връзка, в която си изгубих горе-долу 1/5 от живота. Поради тази причина съвет не мога да дам.  Не вярвам, че и другите, минали вече през това и вече щастливо омъжени (по любов или не), могат да ти дадат кой знае какви съвети, защото човешкият мозък има свойството да изкривява и неглижира неприятните спомени. Не вярвам, че влюбването се случва планирано, т.е. няма как да си дадеш срок до следващия вторник, месец, година и пр., през който да срещнеш мъж, в когото да се влюбиш. При мен го има и неприятният момент, че по някакъв начин си се чувствам самодостатъчна, затова все още не съм тръгнала "на лов", пък и все по-капризна ставам. Повече искам, но за сметка на това по-малко мога да предложа. Помисли си дали го няма и при теб този момент. За женените мъже обаче имам съвет и той е  "не" - все едно дали ще се налага да ги виждаш всеки ден или не. Просто няма какво да предложат на жена, желаеща семейство. Винаги ще си другата. И малкото, които си зарежат семейството, заради любовницата, излизат сухи от водата, а любовницата обира всички негативи.

много си сладка. . Родителите ми  са се оженили по голяма любов, с доста бих казала, кофти брак и майка ми все ми повтаря същото.
Ама пък без любов и страст направо ми звучи плашещо. То нали трябва някаква спойка да има --обикновено спойката е страст и горещина в сърцето и слабините и мъгла в главата.

А виж с женения, това беше преди доста време вече, една година мина от окончателното прекратяване на "отношенията". Които се състояха предимно в танцуване, целуване и секс.
Дадох го като пример за безумно силна страст и привличане, която, обаче, е даже към човек, който след кратки отношения осъзнах, че като човек не ми харесва. Тоест като пример, когато би било лошо да последвам страстта си и например да се оженя за този човек, ако той не беше женен.
Иначе аз към него наистина никакви очаквания не съм имала, даже не съм и мислила да изградя някакви очаквания, поради простата причина, че не бях в състояние да мисля. И той не можеше много да мисли, и двамата бяхме доста объркани от случващото се. Като ме погледнеше ми се свиваше областта около матката и получавах иглички в сърцето и ръцете. В такова състояние не е много лесно да се мисли за очаквания.
И той със сигурност не е имал планове за каквото и да е било с мен, но беше и все още е много обиден от това, че прекратих нещата и не може да разбере защо и как загубих интерес.
Също така точно този човек според мен е доста кофти като съпруг, или поне за мен би бил кофти избор за съпруг. Жена му, която е много готин човек, не изглежда  щастлива, но много го обича и това си личи.

Не мисля, че мога  по-малко да предложа на мъжете. Аз предлагам себе си, винаги съм могла да предложа само това. Определено смятам, че сега съм "по-качествена" отколкото бях на 20-25, примерно. Със сигурност съ и много по-капризна за излизане, но не и за влюбване. При мен критериите и капризността наистина се прилагат само до ниво излиния и отношения.

Причината да съм по-капризна е, че имам достъп до мъже, до каквито, когато бях на 20-25 нямах.
 За влюбване абсолютно нямам никакви критерии и не знам какво ме кара да се влюбя или да обикна някого, тъй като е ставало страшно рядко. Обикването обикновено е следвало след влюбването, и е било много силно, даже по-силно от влюбването. Но никога не съм обиквала без да съм била влюбена.

Женска му работа   

Ако мъжът е свестен и стабилен, сексът е добър и той е луд по мен, вземам го.
Точно след като и аз съм си губила ума по разни, дето ги мислех за невероятни,
пък после се чудех, за чий?! изобщо съм се занимавала, тез' драми с тръпките-зарежи..
А как може да се влюбиш в един мъж без фанфарите...бавно, незабелязано да ти влезе под кожата,
един ден го поглеждаш и те присвива стомаха, колко ужасно много го обичаш този мъж,
без изобщо нещо да те е тряскало, гръмвало и т.нат в началото.

златна толумбичке, а имаш ли опит с такъв тип връзка и със щастлива развръзка?

Сега като се замисля за стари гаджета и аз се чудя как изобщо съм се занимавала с тях 
Май съм била пияна през цялото време за да не осъзная, че си губя времето с тях
В последствие се запознах точно с такъв тих, кротък , обожава ме и май това е най правилното решение, което взех в живота си 

Да ти разкажа и моята история:
Бях на 28 год.Имах дълга и уж сериозна връзка с обещания за брак и деца.Вложих и дадох много...един ден ми каза,че иска почивка и си тръгна.Останах сама и бях сигурна,че няма да имам семейство и деца.Един хубав ден ме запознаха с мъж-тих,скромен,добър.Започнахме да излизаме в компания,по-късно и сами и един ден ми призна,че е луд по мен.Започнах да го гледам с други очи,леко-полеко се появиха и чувства и днес, 2 години по-късно, сме щастливи и имаме син.
И аз мога да кажа,че беше най-правилното и точно нещо в живота ми.
Но всичко се случи,когато най-малко очаквах и се надявах.
Пожелавам ти в скоро време да срещнеш НЕГО и да си щастлива. 

Имах същите терзания, като бях на 30 но бързо ги приключих и се отдадох на живота:)) На 32 имах няколко ухажора, биологичния часовник яко цъкаше, но така или иначе  нищо не се получи. После си промених леко мирогледа и реших, че търся патньор в живота, не само сексуален и не само човек, който като го видя ми се свива коремчето. Това с пеперудите в корема минава и заминава в едно ежедневие, с деца или без, с или без много пари и т.н.....рано или късно компромисите, които правиш за даден човек почват да ти тежат, в дългата връзка остават много по-ценни неща от пеперудите в корема, влюбването, което така или иначе минава след някоя друга година...остава дълбоката обич, уважението, разбирането и взаимната подкрепа от човека до теб. Тааа вече към 33 година се попитах какво искам в крайна с/ка....И след като си отговорих, намерих и правилния човек Имах избор, както и ти....но не бързай...Естествено, че беше тегаво, защото всеки беше много, много наясно със себе си...но пък се получи:))) И независимо, че вече бях на възраст /дет се вика/ не забременях веднаха, опознавахме се , заживяхме заедно и чак тогава...Нямаме брак, и двете деца са планувани...Първото дете родих на 34,5, а второ на почти 38...и въобще не съжалявам за избора си...нито за това, че промених мирогледа си...Скоро срещнах една от големи си тръпки....дори не ми се сви коремчето...)))нито пък съжалих, чe не съм избрала него...))
Та имаш още мнооого време и за размисъл и за нови срещи:))))и най-вече да бъдеш наясно със себе си и какво искаш:)))Готова ли си да правиш компромиси, защото каквото и да си говорим една връзка е компромиси и от двете страни...или пък поне това е моето мнение...но компромиси в рамките на нормалното...това, което все пак е приемливо за теб....